Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (76)

76.

— Бре, сякаш сме я мерили предварително! — възкликна Мание, когато установи, че върхът на елхата едва-едва докосва тавана на салона.

— Тази е по-висока от нашата в училище! — въодушевено допълни Янис.

Момчето бе помогнало на Мание и Блейк да отсекат дървото в гората на имението и да го пренесат до замъка.

— Значи ще мога да подаря на майка ми чисто нов телевизор за Коледа? — обърна се то към Андрю.

— Дадена дума, хвърлен камък — отговори му той. — Ти напълно си го заслужи.

— Само че внимавай, ако оценките ти паднат, ще си го вземем обратно — добави Мание.

— Стига бе, няма да го направите!

— Не, разбира се, но тогава няма да си играеш с Хопа.

Блейк отстъпи назад, за да огледа елхата. Помещението вече бе изпълнено с аромата й. Двамата с Филип закрепиха ствола в огромен пън, издълбан по средата. Пристигна и Манон с два кашона, които остави на пода.

— Намерих с какво да я украсим. Тук има всичко, звездички, гирлянди…

Янис разрови с възхита многоцветните играчки в кашоните:

— Когато приключим с това, може ли да видя котенцата — попита той.

— След малко Одил ще те заведе горе — обеща му Манон — Сега е заета.

— Толкова заета, че не може да дойде да види елхата? — учуди се Блейк.

— Ами с Госпожата е… — уклончиво отвърна Манон.

Това не убягна от вниманието му.

— Имаш ли представа какво правят?

— Не знам…

— Поне сигурна ли си, че не провеждат някаква среща?

— Ако Госпожата разбере, че съм ви казала, ужасно ще ми се разсърди.

— Кога пристигнаха?

— Точно след като с Филип тръгнахте за елха.

Блейк погледна часовника си.

— Значи са тук повече от час. Двама ли са?

— Андрю, моля ви, не ме карайте да…

— И с тъмни костюми.

— Дори не си свалиха палтата, а поеха към парка с Госпожата и Одил.

Кръвта на Блейк сякаш се смръзна.

— Дошли са да я накарат да подпише! — тревожно изрече той като на себе си.

После се обърна към Филип.

— Тичай да си вземеш пушката и ме чакай при главния портал. Не трябва да си тръгват с договора за продажба.

— Добре. Ако искаш, аз ще играя лошото ченге, а ти ще си доброто.

— Какво искаш да кажеш?

— Аз ще съм груб и зъл, а ти ще си благ, така те ще се навият да преговарят с теб.

— Why not?

* * *

Автомобилът им беше паркиран пред входа на имението. Андрю го гледаше през решетката и обикаляше като лъв в клетка. Филип дотича запъхтян с пушката през рамо, заедно с Хопа, който радостно се затъркаля из снега.

— Защо си довел и кучето?

— За да направим впечатление.

— Сложил си му намордник?

— Така прилича на куче пазач. Иначе ще тръгне да им носи пръчки или да ги ближе…

Блейк се загледа към парка.

— Подозирах, че Госпожата готви нещо подобно.

— Мислиш, че им е продала парцели за строеж ли?

— А какво друго? Тя вече не говори за финансови проблеми. Дори планира ремонт на банята.

— Това лошо ли е?

— Осведомих се за тях. Като имам предвид методите им на действие и нейната спешна нужда от пари, обзалагам се на каквото пожелаеш, че са се възползвали от ситуацията. И понеже си е блъскала главата сам-самичка, представям си как са я изпързаляли…

— Но нали ако не продаде, ще остане без пукнат грош?

— Ще се намери някакво решение. Има и други начини, освен да сключва договори с мошеници. Подозирам, че и банката има участие в това, оказвайки натиск върху нея…

— Мислиш ли?

— Нямаш представа на какво са способни някои хора за много пари… Засега трябва да попречим на тези хиени да разкъсат Натали. Пушката ти заредена ли е?

Филип свали ремъка през главата си и размаха оръжието.

— Рекох си, че ако работата тръгне на зле, мога да гръмна във въздуха, за да ги сплаша.

— Не поемай излишни рискове. Само ще си приберем документите, няма да застрелваме никого.

— Ти наистина си странна птица, Андрю…

— Как да го разбирам?

— В добрия смисъл, но все пак… Осведомяваш се за фирми, знаеш за Госпожата повече от мен, макар че съм тук много години преди теб… Я ми кажи, ти винаги ли си бил иконом?

— Пред теб мога да си призная — отговори с нисък Блейк. — Бил съм примабалерина и продавачка на риба. Приготви се, идват.