Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (6)

6.

Вътрешното устройство на замъка беше точно толкова сложно, колкото подсказваше и външната му архитектура. Слизайки сам, Андрю беше на път да се загуби. Поколеба се, обърна се, върна се назад и най-сетне с облекчение се озова пред вратата на помещение, което приличаше на сервизно. Одил беше обърнала гръб и пълнеше някаква захарница. Откъм прозореца и от една малка врата с вградени прозорчета, гледащи към двора, падаше мека светлина. Андрю влезе. При шума от стъпките му, готвачката рязко се обърна.

— Това е моя територия — заяви тя. — Никой не пристъпва тук без мое разрешение.

Блейк замръзна на място.

— Не го приемайте лично — продължи тя, — ала просто смятам, че нямаме реална нужда от вашите услуги, нито пък средства за това. Но аз не съм господарката, освен в тази стая.

Андрю отстъпи до прага. Одил сложи капака на захарницата и избърса ръце в престилката.

— Все още ли не сте жаден? — попита тя.

— Бих искал чаша студена вода, ако обичате.

Жената отиде до огромния хладилник и извади оттам гарафа. Остави я заедно с една стъклена чаша върху дългата маса, заемаща централната част на помещението.

Извърна се към Андрю и го подкани:

— Влезте де, няма да ви изям.

— Нали казахте…

— Само исках всичко да е ясно.

— Е, ясно е.

Одил издърпа един стол и седна. Андрю обходи помещението с бърз поглед. Някогашната камина изцяло бе запълнена с внушителна по размери готварска печка на газ. Стените бяха покрити с рафтове и с много прибори, висящи над модерни кухненски плотове и ниски шкафове. Всичко беше подредено с педантичност. Нищо не нарушаваше безупречния ред, дори кърпите за забърсване, които бяха сгънати акуратно и преметнати върху хоризонталната дръжка на фурната. Изведнъж Андрю съзря великолепна ангорска котка, полегнала до печката в позата на сфинкс. Козината й беше с цвят на карамел, набраздена с тъмни ивици. Очите й бяха затворени, а муцунката — леко повдигната, сякаш душеше въздуха.

— Казва се Мефистофел — с гордост обяви Одил.

— Много е красив.

— Не се опитвайте да го галите, мрази това. И е твърде див. Признава само мен.

Одил му сипа водата и продължи:

— Госпожата обясни ли ви всичко?

— Каза, че вие ще го сторите…

— Тогава да започваме. Значи, сега сме общо четирима души персонал. Аз отговарям за храната и помагам на Госпожата за всичко, което е от личен характер. Всяка сутрин едно момиче идва за домакинската работа, прането и гладенето. Казва се Манон, ще се запознаете с нея утре. Извън сградата имаме един управител, който живее на другия край на имението, в ловната хижа. Той няма задължения в къщата, но отговаря за всичко извън нея. Това е. Имате ли въпроси?

— Какво очаквате от мен?

— Доколкото разбрах, вие ще изпълнявате секретарски функции към Госпожата, ще отговаряте за пощата и други подобни. Също така ще обслужвате гостите й. Освен това ще й гладите вестника.

Андрю помисли, че не е дочул добре.

— Искате да кажете, че ще й нося вестника.

— Не, изразих се абсолютно точно — ще го гладите. Утре ще ви покажа. Тя го очаква точно в седем сутринта, заедно със закуската. Аз приготвям подноса, вие го качвате. След това й помагам да се облече. Първия ден ще бъда с вас и ще преминем заедно всеки етап, стъпка по стъпка. Вероятно искате да видите стаята си?

Андрю побърза да изпие водата. Одил вече излизаше от готварната.