Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (30)

30.

За да прогони миризмата на нагорещено мастило, от която винаги му се повдигаше, Андрю се повъртя около димящата кафеварка.

— Вече не пиете ли чай? — учуди се Одил, която бе тръгнала да отваря градинската врата.

— Напротив. Но малко разнообразие никога не ми е излишно.

Готвачката подаде глава навън и завика:

— Мефистофел! Мефистофел! Идвай, писинко, млекцето ти е готово!

— Ще настинете — отбеляза Блейк. — Можем да монтираме котешка вратичка. Така ще си влиза и излиза, без да ви пречи.

Докато се оглеждаше за котарака, Одил обмисли предложението.

— Не знам дали Госпожата ще се съгласи.

— Мога да поговоря с нея. Между другото, не намирате ли, че напоследък Госпожата не е в най-добрата си форма?

— Казах й, че изглежда уморена, но тя ми отговори, че нищо й няма.

— А лекарят не й ли е назначавал изследвания в последно време?

— Откакто работя тук, никога не е идвал лекар. Госпожата се лекува с билки и разни биопродукти, които само тя си знае…

Котаракът дотича с вирната опашка и се насочи право към паничката с мляко.

— Този следобед — довери Одил — Госпожата очаква важни посетители.

— Не съм предупреден.

— Вероятно е забравила да ви каже. Това е работно посещение. — Андрю я изгледа неразбиращо и след кратко колебание Одил се реши да издаде малко повече подробности. — Не се стягайте толкова… Тя знае какво мислите за хората, които управляват инвестициите й. Затова е предпочела да съобщи на мен, че ще идват, а не на вас. Доколкото разбрах, много е спешно.

— Мога да й бъда полезен в това отношение.

— Но тя не мисли така. А господарката е тя.

Блейк отдавна бе забелязал, че Госпожата не му поверяваше нито едно писмо, отнасящо се до пари. В този момент той се зарече да разбере повече за финансовото й състояние и за нейните „инвестиционни съветници“. Дори ако трябва сам да потърси тази информация…

Засега смени темата:

— Одил, бих искал да ви помоля за една услуга… Може ли да поканим Манон да обядва с нас утре?

Готвачката го изгледа слисано, ала икономът невъзмутимо продължи:

— В момента съвсем й е паднал гардът.

— Нали в сряда се среща с приятеля си?

— Не и в последно време…

— И смятате, че един обяд ще й оправи настроението?

— Вашите гозби правят чудеса.

— Неприятности ли си има? Споделила ли е нещо с вас?

— Вижте, не е нещо сериозно…

— Господин Блейк, трябва да сте наясно, че за нас, жените, сърдечните истории винаги са сериозни. А както разбирам, тя ги е обсъдила точно с вас.

— Мисля, че вие мъничко я плашите…

— Аз ли? От къде на къде? Манон е свястно момиче, но никога не е правила опит за сближаване. Идва, свършва си работата и си отива. Така я караме, на служебни отношения… Но на драго сърце щях да я изслушам.

— Животът й не протича тук.

— Веднъж, тъкмо беше назначена, ми сподели, че мечтае да стане начална учителка. Това със сигурност няма много общо с работата на домашна помощница.

— Съдбата невинаги ни отвежда там, където ни се иска. Ние с вас сме пример за това. Е, съгласна ли сте да я поканим на обяд?

Одил погали котарака, който топкаше езиче в млякото.

— Знам какво ще й сготвя…