Читателски коментари (за „Напълно побъркан! “ от Жил Льогардиние)

Обилно захаросанo „коледно“ любовно романче; ама толкова обилно, че да ти се доповръща.

Пасторални описания на пасторални пейзажи от Франция. Времето тече бааавно, пчелите жужат. Добавете смешни сцени от типа „мистър Бийн“ (цитат: „…вечерта изядохте порцията на котарака ми. Омитайте се от моята кухня!“) Изчерпахме първите 13 глави. Следващите няколко глави вече са само в стила на Бийн, при това безинтересно скицирани, скучни, сюжетната линия е наистина права — няма плюс, няма минус, няма живот. Има битуване, има и опити за приложна психология.

До края на 35та глава не става ясно защо застаряващ англичанин решава да се маскира на френски иконом, като зарязва успешния си бизнеса си и отпрашва в някакъв замък във Франция. Там се изявява като човеколюбец, всеразбираш и всеможещ. Изиграва ролята на детектив и, разбира се, спасява господарката си от пладнешки обир. Не препоръчвам на никого това четиво.

На мен пък романчето ми хареса. Леко, неангажиращо четиво, с което да се разтовариш след тежкия ден. Не е гениална творба, но е много приятна, особено от средата нататък. Има много какво да се желае, но за човек, който иска да се разсее, е идеална.