Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (41)

41.

На връщане от къщичката на управителя Блейк с изненада забеляза как една ръка стърчи от котешката вратичка и бясно размахва дрънкалка за котки, боядисана в ярък неонов цвят. Дочу и приглушения глас на Одил:

— Мефистофел! Мефистофел! Време е да се прибираш! Ела при мама. Мини през вълшебната портичка…

Андрю застина на място, развеселен от спектакъла, който се разиграваше пред очите му. Представи си как от другата страна на вратата готвачката стои на четири крака и с полуприклещена в отвора глава призовава своя ангорски убиец на мишки. И едва не се разсмя на глас. Предпазливо се приближи покрай стената и застана отстрани.

Блейк беше изправен пред една от онези ситуации, които в младежките му години му бяха спечелили завидна репутация. Още от най-ранна възраст, в каквото и разположение на духа да се намираше, подобни случки винаги разпалваха въображението му. Ситуацията накара мисълта му трескаво да заработи и през главата му преминаха всевъзможни сценарии. Очертаваха се две посоки на действие: вежливо да почука на прозорчето, внимавайки да не настъпи ръката на Одил, след което тя щеше да я отдръпне и да му отвори — това решение щеше да позволи и на двамата да се измъкнат с достойнство. Или да премине към план Б, с тайната надежда, че тази сюрреалистична ситуация ще влезе в съкровищницата на митовете и легендите. Андрю се поколеба. Ръката на Одил продължаваше да размахва смешната играчка. Блейк се приведе да я разгледа отблизо.

— Мефистофел! Мефистофел! Ако влезеш незабавно през вълшебната вратичка, мама ще ти приготви любимите скаридки!

За част от секундата Блейк се засрами заради онова, което възнамеряваше да направи. Ала с известно лицемерие, което Одил би определила като типично мъжка черта, той успя да убеди сам себе си, че все още нищо не бе сторил и следователно не трябваше да изпитва каквото и да било угризение. Номерът при подобни акции се състоеше в това да изчислиш бързината, с която да изпълниш плана си. Одил, с присъщата й упоритост, не проявяваше ни най-малък признак на умора. Макар ръката й да беше отмаляла, с настойчивост, достойна за уважение, тя продължаваше да прави и невъзможното, за да привлече котарака си.

— Писи! Писи…

За секунда Блейк си представи каква би била реакцията й, ако й пъхнеше мишка между пръстите. Но веднага си каза, че това би било наистина жестоко. Затова се задоволи да стисне изненадващо ръката й с думите:

— Здравейте, госпожа Одил! Как сте?

Готвачката нададе приглушен вик и ръката й се прибра зад котешката вратичка с бързината на змиорка. Последвалият шум от тъп удар леко разтревожи Андрю. Но щом лицето на Одил цъфна на прозорчето на вратата, разбра, че през следващия четвърт час нищо добро не го чака. Погледът й беше толкова свиреп, че можеше да го изпепели. Очевидно Андрю бе събудил яростта на киборг, който допреди малко беше живял маскиран като готвачка на нашата планета! Одил се разкрещя още отвътре, после отвори вратата с такава сила, че едва не я изтръгна от пантите.

— Знаете ли какво сте вие? Откачен! Ненормален! Психопат! Тотално изтрещял!

Андрю не разбра последния израз, но предпочете да не пита за значението му точно в този момент. Одил беснееше, размахваше яростно ръце и периодично потриваше челото си, където се надигаше добре оформена цицина. Гневът й не се уталожваше, а познанията на Блейк по френски език се оказаха недостатъчни, за да схване всички литературни сравнения и медицински термини, които тя продължаваше да бълва скорострелно. Успя да различи само изрази като душевна болест, психически тормоз, сърдечен пристъп и още няколко от този род.

Изведнъж, зад гърба на готвачката той съзря Мефистофел, седнал най-спокойно точно в средата на кухнята, завил опашка около красивите си пухкави лапички. Котаракът отдавна се беше прибрал и несъмнено бе станал свидетел на комичните опити на господарката си да го накара да влезе през котешката врата, която той вече и бездруго използваше.

Блейк не направи опит да успокоява Одил, просто посочи с пръст котарака. Готвачката най-сетне прекъсна неудържимия си словесен поток.

— Какво?

— Зад вас е…

Тя се обърна, видя котарака и възкликна с коренно различен тон:

— Бебчо, ти си се прибрал!

В този момент Блейк откри един от законите, които управляват живота на хората: жената е най-опасна тогава, когато рязко преминава от бурна ярост към пориви на нежност. Затова счете за нужно само да обобщи:

— Послушно животинче. Самичко си е влязло през вълшебната врата, като голям…

Одил рязко се извърна към него с пламнало лице.

— А вие…

— Някой ден ще ми кажете ли какво точно означава „изтрещял“?

Киборгът направи крачка към Андрю. Единственото спасение беше бягството…