Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (46)

46.

Макар че беше рано за обичайния преглед на пощата, Андрю се отправи към стаята на Госпожата.

— Влезте, Одил — долетя гласът й отвътре, когато той почука на вратата.

Блейк я открехна предпазливо.

— Не е Одил, госпожо, аз съм, Андрю.

— Какво се е случило?

— Трябва да поговорим.

— Ще го направим по-късно, господин Блейк, когато дойде време за кореспонденцията ми. Сега съм заета.

— Ако позволите, мисля, че е спешно.

Той прекрачи прага. Госпожа Бовилие седеше край бюрото си с калкулатор в ръка, а навсякъде около нея имаше фактури от сметки. Когато Блейк влезе неканен в стаята, тя сякаш се скова от напрежение.

— Казах ви, че ще обсъдим проблема ви след малко.

— Позволете да настоя.

— А ако не ви позволя?

— Госпожо, с Одил сме обезпокоени за вас. Здравето ви не е цветущо…

— Есен е, в този сезон всички изглеждат уморени…

— Аз обаче смятам, че причината е съвсем друга. Вашите финансови съветници…

Тя го прекъсна нервно:

— Това не ви засяга.

— Не целя да се намесвам в делата ви…

— Но точно това правите.

— Чувствам се длъжен да го сторя.

Госпожа Бовилие с раздразнение започна да подрежда документите си. Събра ги на малки купчинки и ги напъха чекмеджето. Все по-резките й жестове издаваха надигащата й се ярост.

— Мисля, че трябва да отидете на лекар — убедително заговори Блейк. — Поне чуйте мнението му за вашето състояние, направете някои изследвания…

— Значи, освен че сте финансов експерт, имате и медицински познания?

— Бъдете разумна. Почти не се храните. Всяка сутрин виждам как отваряте писма, които ви съкрушават. Защо отказвате помощта, която ви предлагаме?

Когато подреди и последните листчета, Госпожата хлопна чекмеджето и стана.

— Нямам нужда от помощ, господин Блейк. Вие просто прекалявате. Преминала съм възрастта, в която да се нуждая от уроци и съвети. — Тя се отправи към спалнята, без да се обръща. — Сега ви моля да си вървите. Не желая днес да ви виждам повече. Предайте на Одил да ми донесе пощата в определения час.

Госпожата затвори вратата след себе си. Андрю се поколеба какво да предприеме оттук нататък. Не си представяше, че може да слезе безславно долу, без да е свършил нищо. Нямаше смисъл да чака още един ден. Пристъпи към вратата на спалнята и сложи ръка върху дръжката.

— Госпожо, моля да ме изслушате…

Не последва никакъв отговор. Блейк отвори вратата. Госпожа Бовилие лежеше свита на топка върху леглото си. Тя се изправи и даде воля на яростта си:

— Как смеете? Това е…

— Не ми оставяте избор — прекъсна я той.

— Помолих ви да излезете оттук.

— Съвестта ми не ми го позволява.

— Вашата съвест не ви плаща заплатата, плащам я аз.

— Трябва да отидете на лекар. Ако лекарят не ви допадне, ще сменим толкова лекари, колкото е необходимо.

— Забранявам ви…

— От уважение към вас, няма да се подчиня. Става дума за вашето здраве и за бъдещето на това имение.

Госпожата се бе изправила на крака. Бясна, тя пронизваше Блейк с поглед, какъвто той никога не бе предполагал, че е възможен. Въпреки всичко не можеше да спре дотук. Прекоси прага на стаята. Тя вдигна ръка, за да го спре.

— Ако направите още една крачка, ще ви уволня.

Гласът й бе студен и режещ. Андрю отстъпи.

— Не го правете, госпожо. Ще загубим много — както аз, така и вие.