Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (32)

32.

— Благодаря ви, господин Блейк. Повече няма да имаме нужда от вас.

Тези думи бяха начален сигнал за обратно броене и Андрю възнамеряваше да се възползва от всяка секунда от него. Той се поклони почтително и отстъпи назад, оставяйки Мадам насаме с двамата й финансови съветници с толкова еднакви усмивки, че чак плашеха. Излезе от малкия салон и затвори плътно вратите след себе си.

Имайки предвид огромното количество брошури, които те бяха донесли заедно с лаптопите си, икономът пресметна, че разполага най-малко с петнайсет минути, без да рискува да бъде изненадан. Провери колко е часът и се изкачи по стълбището, като внимаваше да не стъпи върху осмото стъпало, което скърцаше. Щом стигна до площадката на първия етаж, нададе ухо към по-горните помещения. Одил се намираше в стаята си на третия, навярно потънала в четене на любимите си любовни романи.

След като се убеди, че има свободно поле за действие, Блейк се насочи към стаите на Госпожата. Проникна във вестибюла и оттам — в кабинета. Чекмеджето, в което тя прибираше писмата, които никога не му показваше, не беше заключено. Блейк взе няколко листа: банкови известия и писма с логото на някакъв посредник за недвижимо имущество. Откри също и удостоверения за банкова наличност, както и доклад за управление на имуществото, включващо и наследените имоти. Този документ веднага привлече вниманието му. От справката ставаше видна истината за финансовото състояние на госпожа Бовилие. Само за последното полугодие инвестиционните вложения бяха загубили повече от 15% от стойността си. Като сравни документите, Блейк установи, че най-старите от тях датират едва от няколко седмици. Къде бяха останалите?

Той намести очилата си и на пръсти тръгна да разглежда помещението. Етажерката към бюрото съдържаше единствено книги, каталози и бележници от минали години. Шкафът беше претъпкан със стари видеокасети, DVD-та и колекция от причудливи дребни фигурки и сувенири, очевидно донесени от пътувания в чужбина. Въпреки внимателния оглед във вестибюла не се откри нищо повече.

Твърдо решен да получи отговори на въпросите си, Андрю отиде в спалнята, където завесите бяха спуснати. Влезе и замръзна на място: стори му се, че в полумрака мерна някакъв силует. Остана известно време така, изтръпнал от ужас, преди да се реши да запали осветлението. Оказа се нощница, увиснала на закачалка.

Блейк напълно съзнаваше, че прониквайки в това помещение, прекрачва забранени граници, ала беше твърдо убеден, че необходимостта да узнае истината, оправдаваше средствата. Но ако трябваше да бъде честен пред себе си, налагаше се да признае, че не само официалните документи го интересуваха. Навлизайки в този интимен кът, той се надяваше да научи нещо повече и за господарката. А точно тази част от приключението за него беше особено важна.

Срещу оправеното легло, върху красив старинен скрин стоеше телевизор с плосък екран, широк почти колкото скрина. Вляво от леглото, върху единствената нощна масичка, близо до радиобудилника със сини светещи цифри, Госпожата бе поставила ваза с букет от розариума. Това го озадачи и му се стори доста странно, тъй като вече знаеше колко рядко беше приемала букетите, изпращани от Филип.

В действителност единствените мебели, които биха могли да съдържат документи, бяха скринът, един гардероб, стенната библиотека и шкаф, вграден в стената. Блейк започна да тършува в скрина, но още в първото чекмедже се натъкна на бельото на Госпожата и побърза да го затвори. Последното съдържаше писма, подредени по големина, и детски рисунки. Гардеробът беше пълен с купища дрехи, необичайно разделени не по вид, а по цвят. Библиотеката беше пълна догоре с книжни поредици с красиви подвързии, а редом с тях стояха съвременни издания без особена стойност. Вграденият шкаф съдържаше закачалки с рокли и официални костюми, както и няколко кутии с обувки.

Цифрите върху радиобудилника се смениха и Андрю с тревога отчете, че времето лети, а все още не бе открил нищо съществено. В тази история с документите нещо не беше наред. Блейк започна напрегнато да размишлява. Госпожата все някъде ги съхраняваше…

Той познаваше сградата вече достатъчно добре, за да знае, че в замъка няма специално място, в което да се складира архив. С изключение може би на избата, където никой не стъпваше. А сега се намираше в единствената стая, където Госпожата прекарваше времето си, единствената, която Манон нямаше право да чисти. Може би тези документи просто се намираха в кутиите за обувки на дъното на вградения шкаф?

Той отново го отвори и се наведе, за да ги провери. Първата кутия съдържаше чифт летни обувки. В съседната имаше високи боти. Той претегли останалите с ръка, бяха твърде леки, за да съдържат документи. Когато ги връщаше на местата им, внезапно му се стори, че задната стена на шкафа помръдва. Прокара ръка между дрехите, за да я опипа. Пръстите му докоснаха дървото и той леко натисна. За огромна негова изненада цялата задна стена се завъртя около оста си като врата…

Ръцете на Блейк се разтрепериха. Сърцето му биеше до пръсване. Леко побутна крилото. То се бе отворило към помещение, тъмно като нощ и много по-широко от обикновен тайник.

Точно тогава дочу камбанката, която го призоваваше със силен и настоятелен звън. Той се изправи рязко и се удари с все сила в горния рафт. Трескаво нареди закачалките и кутиите в предишното им положение и излезе от стаята толкова бързо, колкото можеше…