Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (36)

36.

— Много мило, че ме поканихте на обяд — каза Манон и стеснително се намести върху стола.

— Малко да се разведриш — отговори Одил. — А и ще имаме време да си побъбрим, не ни се случва често.

Блейк постави комплекта с подправки в средата на масата и седна срещу младата жена. Манон имаше дълбоки сенки под очите и изглеждаше изтощена. Щом забеляза, че котаракът се е настанил на съседния стол, наполовина скрит под покривката, лицето й се оживи и тя нежно го погали с връхчетата на пръстите си. Дори мустакът му не потрепна.

— Красавец… — въздъхна тя. — Вчера обикаляше на третия етаж. Вървя подир мен навсякъде.

— Всъщност утре е петък — намеси се Блейк. — Мание ще дойде да смени телефонния апарат, тъкмо ще измайсторим котешката вратичка.

Одил кимна без особено въодушевление. Радваше се за вратичката, но мисълта за стопляне на отношенията с управителя явно не я изпълваше с възторг. Отвори фурната.

— Готово е, подайте си чиниите.

Блейк се надигна, за да й помогне.

— Филе от лаврак, запечено в хартия, с мариновани зеленчуци — тържествено обяви готвачката.

Манон не реагира, когато Андрю сложи блюдото пред нея. Погледът й блуждаеше.

— Одил, това е просто великолепно — отбеляза той. — Вашите ястия са наслада не само за езика и обонянието, а и за очите.

— Благодаря.

Одил се обърна към Манон, за да я изтръгне от унеса й.

— Има ли ти нещо? Много си бледа. Внимавай, през октомври лесно се настива. Особено ако караш велосипед с незакопчана дреха.

Манон умолително изгледа Блейк.

— Трябва да й кажеш — посъветва я той.

Дали защото за първи път мъжът я заговори на „ти“, или пък прецени, не нямаше да издържи да се преструва по време на целия обяд, че всичко й е наред, Манон даде воля на сълзите си.

— Бременна съм — изхлипа тя.

Готвачката зяпна от изненада, но бързо се окопити.

— Поздравления! — каза тя. — Сигурно ти се повдига, ти си в такова състояние?

— Не, заради Жустен е, таткото. Когато разбра, че чакам бебе, ме напусна.

Одил спонтанно стисна ръката на момичето.

— Горкичката.

Няколко сълзи се стекоха по бузите на Манон и капнаха в чинията, образувайки малки светли кръгчета в соса.

— Ако е за забавление, мъжете винаги са на линия, но ако трябва да поемат отговорност, духват… — продължи Одил.

— Не мисля, че подобни приказки са уместни точно сега — намеси се Блейк.

Одил отдръпна ръката си:

— А да не би постъпката на този младеж да е почтена?

— Засега тя е необмислена, дори глупава.

— Ето какво представляват мъжете — нанесе съкрушителен удар Одил.

— Манон се нуждае от разбиране и подкрепа — отбеляза Блейк. — Ако този случай послужи само като повод за оплюване на мъжете, каква полза?

— Очевидно, когато мъж зареже бременна жена, трябва да го приемаме философски — злъчно възрази Одил.

— Най-малкото с прагматизъм. Няма да решим проблема на Манон, ако я настройваме срещу Жустен.

— Не е за вярване — винаги се намира мъж, който да защитава друг, без значение какви ги е надробил.

— Не защитавам Жустен. Опитвам се да защитя бъдещето на Манон с това момче. Надявам се, че ако този Жустен сега обядва с други хора, никой няма да го похвали, че си е плюл на петите, защото, видите ли, когато жените са бременни, стават истерични и непоносими.

Докато траеше престрелката, Манон вече беше опитала рибата.

— Ама това е много вкусно — възкликна тя, почти с изненада. После ги изгледа и добави:

— И двамата много ви харесвам. Не искам да се карате заради мен. Това дете си е мой проблем.

— Не се караме — възрази Одил. — Обсъждаме.

— Тогава не искам да съм тук, когато ще се скарате.

— Как се справяш с велосипеда? Вече не ти ли е трудно да въртиш педалите? — загрижено попита Блейк.

— На идване малко се озорвам. Но на връщане нямам никакъв проблем, още повече че сега пътят ми е по-къс…

Младата жена млъкна изведнъж. Блейк се досети какъв е проблемът:

— Пак ли живееш у майка ти?

Манон стисна вилицата и въздъхна:

— И тя попадна на едно писмо от социалните…

— Как реагира? — попита Андрю.

— Поиска да абортирам. Аз отказах. И бездруго е твърде късно. Тя побесня. Заяви, че и сега едва свързва двата края и че няма да може да храни още едно гърло. И аз си тръгнах.

— И къде спиш? — попита Одил.

— При една приятелка от института, но няма да мога да остана за по-дълго.

Одил и Блейк се спогледаха.