Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (73)

73.

Одил затвори двукрилата врата на малкия салон след себе си и шумно въздъхна. Лицето й беше пурпурно червено, а ръцете й стискаха подноса така, че пръстите й бяха изтръпнали. Андрю никога не я бе виждал такава — готова всеки миг да се взриви. Леко накуцвайки, той я последва до кухнята.

— Ако съдя по състоянието ви, госпожа Берлине очевидно се намира в превъзходна форма… — с ирония отбеляза той. — Този път коя е жертвата на змийското й езиче?

— Какво безсрамие! — избухна готвачката, кипяща от негодувание. — Тази противна жена има нахалството да идва тук с пръстена, който купи от Госпожата само преди две седмици! Тогава много добре видя, че сърцето й се къса, но това не й попречи да се пазари за цената. А днес е дошла и да се фука с него… Представяте ли си? И това недоразумение не спира да раздава съвети! И претендира, че е от висшето общество!

— Сигурна ли сте в това, което казвате?

— Абсолютно. Пръстенът е с красив изумруд и е подарък от господин Франсоа. Почиствала съм го неведнъж. Горката Госпожа… Потресена съм. Много добре направихте, когато й пуснахте ток на тая тъпа кокошка.

— Ще поема обслужването.

— Няма нужда. Не се тревожете, ще се справя. Лекарите казаха да си щадите крака.

— Малко физическо натоварване няма да ми навреди…

* * *

Когато влезе в салона с топло кафе и дребни сладки, нито гостенката, нито Госпожата разбраха, че идва той, а не Одил. Едната беше твърде заета да изстрелва своите крайни и нетърпящи възражение мнения, а другата седеше като онемяла, неспособна да вземе думата.

— Не ме карайте да се смея… Изненадана съм, че изпадате в умиление от банална любовна история между камериерка и дребен чиновник. Все едно ми разказвате блудкав сапунен сериал…

Блейк остави подноса върху ниската масичка. Когато го позна, госпожа Берлине не пропусна да вметне язвително:

— Каква изненада! А уж сте бил още болен… Чух за инцидента. Трябва да внимавате къде стъпвате, драги, особено на вашата възраст…

Андрю не трепна.

— Желаете ли още малко кафе? — попита вежливо той.

Блейк винаги бе подхождал по този начин към безскрупулните хора. Оставяше ги да вземат преднина, да се разкрият, да повярват, че са по-силни. Внимаваше да не се поддаде на провокациите и да бъде въвлечен в играта им. Преценяваше ги, без ни най-малко да ги подценява. Животът го бе научил, че не съществуват слаби противници и че онзи, който се смята за по-силен, често е губещ.

— Като казвам това — добави госпожа Берлине, — нямам нищо против, че заместихте другата, защото тя не показва особена вещина в обслужването…

Докато сипваше кафето на госпожа Берлине, Блейк гледаше пръстена. Беше семпъл, елегантен, искрящ — все качества, каквито не притежаваше новата му стопанка. Жената даде знак, че кафето й е достатъчно. Изяде една сладка и продължи:

— А за онази камериерка трябва да сте нащрек. Щом отдава такова внимание на личните си драми, нищо чудно да започне да гледа през пръсти на задълженията си. Въобще, все по-трудно става да попаднеш на добра прислуга. И всичко това защо? За някакви чувства. Заради банална сълзлива история, която дори няма да стигне до адвокат, понеже за това са нужни пари! Ами когато се появят и децата, нали ние ще им плащаме детските? Те само за тях мислят!

Блейк пресрещна погледа на госпожа Бовилие. Явно отгатнала намерението му и негласната му молба, тя даде съгласието си с едва забележимо кимване.

— Защо ме гледате така?

— Защото доста рядко се среща такава…

— Говорете, говорете…

— Вие за коя се вземате? — попита Блейк с удивително спокоен глас.

— Моля?

— Не разбирате ли френски?

Госпожа Берлине погледна с ужас домакинята, която невъзмутимо отпиваше от кафето си, сякаш нищо не се е случило.

— Не зная как е във вашата страна, драги — сбърчи вежди жената, — но във Франция прислугата си знае мястото…

— Не съм ми „драги“. Слушам ви как се изказвате с презрение, как раздавате присъди и се питам коя сте вие, че си го позволявате. Това ли е единственият начин да си вдигнете цената в собствените си очи? Имате мнение за всичко, и то винаги е негативно. Според вас никой не заслужава милост. Способна ли сте изобщо да защитавате и да изтъквате нещо друго освен суетата и високомерието си? За хора като вас любовта е блудкава, добротата е признак на слабост, а който говори с прости думи, е прост…

— Това е безобразие! Никой никога не ми е държал такъв тон!

— Тъкмо в това се крие вашата беда. Един хубав урок със сигурност може да ви отвори очите и да ви накара да размърдате царствения си задник.

— Моля? Ама, Натали, кажете нещо!

На лицето на госпожа Бовилие се изписа съчувствие.

— Кога то изпадне в това състояние, предпочитам да си мълча. Страхувам се…

Блейк се надвеси над госпожа Берлине, която се отдръпна назад. Той продължи да се приближава все повече, и тя се принуди да се свие между възглавниците на канапето.

— Да не би да си глътнахте езика? Къде са убийствените ви забележки? Май забравихте жлъчните си коментари и безапелационни оценки? Какво стана с вашия цинизъм? Обикновено се измъквате безнаказано, понеже никой не смее да ви отговори. Ала това не означава, че никой не го мисли. Дори слугите могат да напипат болното място. Всъщност жал ми е за вас, защото вероятно и животът ви е като вас самата — изпълнен със студенина, злоба и глупост. Прекарвате времето си да разрушавате, да унижавате, да омърсявате всичко, което не можете да разберете. Трябваше да видите тази „камериерка“ и „дребния чиновник“, те са прекрасни. Притежават богатство, което вие, с това поведение, никога няма да придобиете. За вас хората, които имат сърце, са наивни и с удоволствие ги наранявате, защото така си внушавате превъзходство. Вие сте паразит, който живея на този свят за сметка на чувствата и надеждите на хората. Вие сте един отвратителен кърлеж, който трови кръвта на всеки, в когото се впие.

Блейк говореше полека, но произнасяше отчетливо всяка дума. Беше се приближил само на няколко сантиметра от госпожа Берлине.

— Винаги съм се старала да помагам на този дом, а за награда ме обиждат… — захленчи тя.

— Загубихте превъзходство и започнахте да играете ролята на жертва. Това не ме изненадва. По правило, подлостта върви ръка за ръка с глупостта… Колкото до вашето понятие за „помагане“, ще се наложи да си го ревизирате. И бездруго тук вече не остана за какво да се пазарите. А сега ще ви помоля да се омитате. Не ви го казва лакеят, а мъжът. Да оставим настрана дребните игрички и съсловни правила, които работят за такива като вас… Що за извращение е да стоите по-високо в обществото от хора като Одил, които струват сто пъти повече от вас? Вън. Познавате пътя. И друг път да не сте стъпили в имението.

Госпожа Берлине не чака да я подканят втори път и скочи на крака.

— И последен съвет — каза Андрю. — Пазете се, когато докосвате решетката на оградата, и внимавайте с поледицата. Особено на вашата възраст…