Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (78)

78.

Седнали един до друг на дивана, Одил, Манон, Андрю и Филип мълчаливо наблюдаваха примигването на коледната елха в тъмното. Гирляндите от многоцветни лампички хвърляха променливи отблясъци върху лицата им. И четиримата бяха като омагьосани от дръвчето, което непрекъснато придобиваше различни очертания, според това откъде идваше светлината. Сгушени в украсените клони, безброй миниатюрни феерични светове се появяваха в произволния ритъм на светлините, възпламеняваха въображението или съживяваха чисти детски спомени.

Под ниските клони едно коте се опитваше да докачи голяма червена топка, а двама от неговите братя и сестри се забавляваха с един позлатен гирлянд от другата страна. Менажерията си бе присвоила помещението и го бе превърнала в площадка за игри.

Филип старателно откачи един по един ноктите на малък представител на семейство котки с тигрови шарки, който твърде отблизо се бе заинтересувал от любимия му пуловер. Котката Мефистофел се радваше на кратък отдих и спеше, свита на топка в скута на Одил.

— Ако срещна Дядо Коледа — прошепна Манон, — ще си пожелая да имам детска стая за бебето, да се оженим с Жустен и да остана да си работя тук, с всички вас…

Одил се включи в играта.

— А аз щях да си поискам да ме подмлади с десет години и да ми подари малко смелост, но не вярвам да има такива неща в чувала си…

— Аз си пожелавам една последна вечеря с татко и мама — обади се и Филип. — Само една. Ще си говорим много. Имам да им разказвам толкова неща… И още — искам и една вечер като тази, с моите деца, ако някой ден си имам хлапета…

Блейк не знаеше какво да каже. Искаше твърде много неща, повечето от които не се купуваха или не можеха да паднат през комина.

В салона влезе Госпожата. Все така уверена, че е намерила ключа към решението на проблемите си, тя беше в приповдигнато настроение.

— Защо стоите така на тъмно?

— Говорим си за Коледа — тихо каза Филип.

— Остават само два дни и ако сте послушни… Нали днес се събирате на вечеря заедно?

— Точно така — отговори Одил, внимателно премести Мефистофел на дивана и се надигна. — Трябва да довърша приготовленията в кухнята. Сигурна ли сте, че не искате да се присъедините към нас за вечерята?

— Благодаря за поканата, но денят ми беше много натоварен. Предпочитам да си легна рано.

Тя посочи две котенца, които се гонеха по килима.

— Тези приятелчета няма да откажат да си поделят моята порция. Преди малко все още играеха пред вратата ми. Какво оживление! И така, желая ви прекрасна вечер. Благодаря ви за всичко, което правите за този дом. Благодарение на вас и аз се чувствам добре.

Когато Госпожата понечи да се отправи към стълбите, Манон стана от канапето. Изписка леко и се хвана за корема. Одил се втурна към нея.

— Какво ти е?

— Не знам, заболя ме…

Филип дойде при тях, с увиснало на ръкава на пуловера коте.

— Искаш ли да извикаме лекар? — загрижено попита той.

— Може да не е нещо сериозно — намеси се Блейк.

— Как така не е? — остро реагира Одил. — Ето ви типично мъжко разсъждение. Вижда се кой износва децата девет месеца и кой — не!

— Така си е! — съгласи се Филип. — Бременността е нещо необятно и необозримо. Тя е тайнство велико, истинско чудо!

Той размахваше ръце, а котето се люлееше на ръкава и мяукаше отчаяно.

— Ами тогава — поде твърдо Блейк, — предлагам да откарам Манон в болница, за да не рискува.

— В болница ли, защо пък в болница? — зачуди се Одил.

— Защото ако има и най-малък проблем, там лекарите ще го решат.

— Ами вечерята ни? — притесни се Филип.

Манон се престори, че се олюлява и вдигна ръка към челото си.

— Погледът ми се замъглява, някакви светлинки ми играят пред очите…

— Е, щом е така, тръгвайте веднага! — извика Филип.

Този път котенцето не успя да се удържи при рязкото движение на ръката му, полетя, преобърна се във въздуха и тупна на канапето.

С театрален жест Блейк подхвана Манон, за да не падне.

— Облечете я. Отивам за колата. Познати са ми тези прилошавания при бременните. Ще отидем да се уверим, че всичко е наред. Не се тревожете. Вие спокойно започнете да вечеряте, ние ще се присъединим по-късно.