Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (69)

69.

Първо се чу далечна гръмотевица, като от кошмарен сън. После долетя глух тропот от стотици диви коне, които се спускаха по тревистите хълмове на Уиндърмеър. Рязко вдишване, ужасна болка, пронизваща гърдите както в мига, когато човек идва на белия свят. И накрая — светлина. Ослепително ярко петно с неясни очертания. Усещане за разтопено олово — сякаш тялото се изпълва с изгарящия течен метал, който бързо се охлажда и се преобразува в неудържим поток буйна вода, но постепенно се укротява и се превръща в езеро…

„Събужда се, извикайте доктора.“

Отново нощ. Тялото е огромна тъмна форма, която се плъзва в езерото. Плува леко и плавно се носи към дъното. Времето не съществува.

През полуотворените си клепачи Блейк смътно различи неясен силует. Диан.

— Отворете очи. Ако ме разбирате, отворете очи.

Мъж и жена със снежнобели ореоли са надвесени над него. Той ги разбира, но езикът, на който говорят, е някак странен.

— Много добре — отбеляза жената. — Не бързайте, не се напрягайте.

— Как се казвате? — попита докторът.

Съзнанието на Блейк се вкопчи във въпроса и започна да търси отговор в купищата информация, с която не знаеше как да се справи. Първият отговор, който му дойде наум, беше „Анди“, умалителното на името му. Поколеба се.

— Андрю — произнесе той с мъка.

— Отлично.

— Малко по малко, Блейк започна да идва на себе си. С всеки изминал час все по-рядко се гмурваше в езерото. Накараха го да мърда ръцете си, после всеки отделен пръст, краката. Поставиха му инжекции. Макар да ги ненавиждаше, нямаше сили да протестира.

— Какво ме е сполетяло?

— Паднали сте лошо. Но сте имали късмет.

— Кога?

— Преди десет дни.

Блейк опипа главата си.

— Трябва да взема дъщеря ми от училище.

Медицинската сестра знаеше как да реагира при подобни смущения в паметта.

— Не се безпокойте, ние ще се погрижим.

Блейк огледа стаята, в която се намираше. Светлозелени стени, прозорец със спуснати щори, странен звук, който правеше „бип-бип“ и вече почваше да го дразни.

Изведнъж върху нощното шкафче забеляза малка плюшена играчка. Тя пробуди нещо у него, осени го прозрение. С огромно усилие успя да я достигне и да я вземе. Малкото кенгуру миришеше на нещо познато. В ума му се заблъскаха образи. Спалня. Празно легло с книги отстрани. Нечие лице.

— Говори ли ви нещо името Ричард Уорд?

Андрю се напрегна.

— Брат ми?

— Не мисля. Опитайте се да си спомните, помъчете се. Полезно е за вас.

Внезапно той си припомни ясно образа на приятеля си.

— Да, помня го. Той тук ли е?

— Не, но се обажда по три пъти на ден от Англия. Прегръща ви. Много хора идваха да ви видят, докато бяхте в кома. Две жени и дори едно момче, което остави за вас писмо.

Сестрата сложи плика върху леглото.

— Може би ще опресни паметта ви. Искате ли да ви помогна да го отворите?

Андрю кимна. Медицинската сестра разпечата плика. Извади от него лист с контролна работа по математика, на който се мъдреше оценка, написана с едри букви: „Много добър 13 от 20“, и едно писмо. Показа му го, но Блейк не реагира.

— Не мога да го прочета — произнесе той извинително.

— Аз ще го сторя вместо вас: „Здравей. Надявам се, че си добре и че скоро ще се прибереш. Получих най-добрата оценка по математика в живота си! Госпожа Кремио каза, че съм преписвал и ми даде други задачи, като ме наблюдаваше постоянно, и пак си ги реших. Ама й натрих носа! Идваме с майка ми всеки ден, но мен не ме пускат в твоето отделение. Надявам се, че няма да умреш. Вече съм виждал един умрял. Домашния пор на Кевин. Беше отвратително. Дори вече не приличаше на пор. Адски много искам да те видя скоро, дори и ако трябва да уча математика. Целувка. Подпис, Янис. Послепис: Приготви се да купиш телевизор на майка ми.“

— Отдолу малкият е нарисувал чудовище с рога, изкривени надолу и настрани, и е написал „Хопа“. Всички са полудели по тези японски комикси — добави медицинската сестра.

— Янис… — бавно повтори Блейк.

— Какво ви се пада това дете? Помислете. Направете усилие. Знам, че е трудно.

Блейк не намери отговора веднага.

Отново се гмурна в езерото, където толкова обичаше да плува.