Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (3)

3.

— Хедър, още ли сте тук?

Погълната от четивото, младата жена не беше забелязала шефа си да идва. Когато чу гласа му, подскочи.

— Добър вечер, господине. Трябва да завърша обобщението на съвещанието от този следобед. Маркетинговият отдел ми го иска за утре.

— Забравете това и се прибирайте у дома.

— Но как така…

— Хедър, вие сте моя асистентка, не тяхна. Щом аз ви казвам да се занимавате с тази тема по-късно, кой ще посмее да твърди обратното.

— Добре, господине.

Младата жена не чака повече да я увещават и прибра записките си в папката. Внезапно се замисли колко рядко Андрю Блейк се отбива в нейния кабинет и се вгледа по-внимателно в него. Тази вечер изглеждаше уморен. Той беше висок, с изцяло бели коси, фини черти на лицето и прям поглед иззад кръглите очила. Едва забележима напрегнатост личеше в дясното ъгълче на устните му — една особена гънчица, която добавяше към изражението му стаена горчивина. От известно време тя често я забелязваше. Този ден господин Блейк бе сложил червената си папийонка и тъмнозеленото си кадифено сако. Хедър винаги се забавляваше със странния му стил на обличане, но го харесваше.

Сега той стоеше пред нея с голям плик в ръка и мълчеше.

— Писмо за пускане в пощата ли?

— Не. Но така и така сте тук, трябва да поговорим…

Той потри с юмрук очите си. Често го правеше, приличайки на сънено хлапе — с опакото на дланта си и повдигнат лакът, бърчейки вежди. Хедър се впечатли от този жест още при постъпването си във фирмата. Намираше го за трогателен. Възрастен мъж с жестове на дете. По-късно забеляза и други — например, когато с крак очертаваше кръгове под масата или мяташе химикалките като с катапулт по време на съвещания, които го отегчаваха — тоест всички. Бе започнала да го опознава. Без да фамилиарничат, двамата станаха посвоему близки. Тя безпогрешно можеше да назове малките му мании — линийката, която лежеше винаги отдясно на телефона, привързаността му към точността, неговата непоколебимост. Никога не разговаряха за личния си живот, но тя винаги знаеше какво е разположението на духа му. Той винаги се интересуваше как е и наистина внимателно изслушваше отговора й. Никога нищо не бе скривал от нея. Затваряше вратата на кабинета си само когато се обаждаше на стария си приятел и съмишленик Ричард Уорд. Единствено в тези случаи понякога тя го чуваше да се смее. Иначе това никога не се случваше.

Андрю Блейк пристъпи напред.

— Хедър, ще отсъствам известно време…

— Да не би нещо със здравето? — обезпокои се тя.

— Човек може да има и други причини да замине, дори и да е старец.

Той се настани удобно на стола пред бюрото на асистентката си.

— Засега не желая да навлизам в подробности, но ви моля да ми се доверите.

Постави плика пред нея.

— Хедър, вече три години работите за мен, а аз ви наблюдавам. Вие сте сериозна и добросърдечна млада жена. Имам ви доверие. Дълго размишлявах, преди да взема решение. Искам да знаете, че тази фирма означава страшно много за мен.

— Защо ми казвате това? Плашите ме. Сигурен ли сте, че сте добре?

— Хедър, вие сте на годините на дъщеря ми и зная какво очаквате от живота. Питате се в каква посока да го тласнете. Искате да се развивате. Така и трябва, вие сте във възрастта, когато човек е изправен пред поредица от избори. Виждам, че вестникът ви често е отворен на страницата с обявите за работа… Колкото до мен, аз съм на такъв етап от живота, в който все повече се питам какво ще оставя след себе си. И така: тъй като за известно време ще изчезна, поисках от адвоката ми да подготви документи, които да ви предоставят всички правомощия.

Младата жена побледня.

— Не, не правете това… — изплашено прошепна тя. — Сигурна съм, че ще успеете да се спасите. Вие сте душата на тази фирма, работниците ви обожават. Лекарите ще ви излекуват, бъдете сигурен. Не губете надежда…

Хедър говореше забързано, а гласът й потрепваше. В очите й проблясваше силно вълнение. Трогнат, Блейк се усмихна толкова широко, че младата жена се почувства неловко. Той покри дланите й със своите, за да я накара да млъкне.

— Всичко е наред, Хедър. Казах ви, че не съм болен. Докторите са безсилни срещу това, което ме мъчи. Просто ме е пипнал вирусът на шейсетака, това е. Така че — успокойте се и ме чуйте. Ето как ще се случат нещата: за известен период ще се оттегля на спокойствие и чист въздух, за да реша какво ще правя през остатъка от живота си. През това време вие ще заемете мястото ми.

— Но аз не мога!

— Всеки път, когато трябваше да вземам решение, вие ми казвахте мнението си и често то съвпадаше с моето. Не променяйте нищо. Не слушайте чужди съвети, не се оставяйте да ви баламосват разни кретени, които и бездруго ни струват скъпо. Не назначавайте нови хора, освен за нуждите на фабриката. При извънредна ситуация или ако ви е нужен съвет, обадете се на Ричард Уорд или на Фаръл от производствения цех.

— Няма ли да ви видя повече? — уплашено изрече тя.

— Не и преди да се завърна.

— Ще мога ли поне да се свързвам с вас по телефона или с имейл?

— Не зная. От време на време ще ви се обаждам.

— Не мога да повярвам… Не можете просто ей така да заминете! Ще затънем и вината ще е моя!

— Дайте си поне един шанс! Няма да се учудя, ако дори постигнете много по-голям успех от мен. Просто не забравяйте, че не бих поверил фирмата си на човек, в когото не вярвам.

Той посочи плика.

— Внимателно изчетете всичко. Адвокат Бендърфорд ще мине утре предобед, за да подпишете формулярите в негово присъствие. Ще трябва също така да си намерите асистентка. Надявам се и вие да имате късмета, който аз имах с вас. А сега тръгвайте, отивайте си у дома. От утре започвате нова работа!

— Няма ли да сте тук? — едва отрони младата жена.

— Не, Хедър. Щом подпишете документите, вие ставате шефката. Желая ви успех. Сигурен съм, че всичко ще е наред. Просто бъдете себе си.

Той стана и заобиколи бюрото. Приведе се и леко я целуна по челото. За първи път си позволяваше подобен жест. Направи го колкото искрено, толкова и неумело. Доста време бе изминало, откакто не бе целувал някого, дори и приятелски.

Двамата останаха за миг неподвижни, всеки обзет от съмненията и страховете на собствената си възраст.