Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (60)

60.

Беше късно през нощта, когато гостите решиха да си тръгнат. Борейки се с вятъра, Блейк съпроводи автомобила им до портала, за да го заключи след тях. Щом излязоха от границите на имението, Уорд спря колата и Мелиса веднага изскочи навън.

— Каква вечер! Беше толкова странно да те гледаме как вършиш всичко това — говореше тя, докато прегръщаше приятеля си. — Но тази роля ти прилича. В края на краищата, нали винаги си го правил за всеки един от нас.

Уорд също излезе от автомобила.

— Прибирай се в колата — обърна се той към жена си. — С тази рокля на топмодел ще вземеш да настинеш.

Мелиса прегърна още веднъж Блейк и се пъхна вътре на топло. Уорд сграбчи Блейк през раменете.

— Дълго ще помня това гостуване — усмихна се той и го притисна с все сила.

— А мен питаш ли ме! — отвърна Блейк. — През цялата вечер не спря да ме будалкаш. И престани да ме стискаш така, че ако някои ни види, познай какво ще си помисли…

— Ще кажа, че е любов от пръв поглед.

Уорд бързо възвърна сериозността си.

— Знаеш ли, Андрю, ако не те познавах, тази вечер щях да пожелая да стана твой приятел. Какъв късмет, че преди петдесет години пътищата ни се пресякоха.

— И всичко това, за да се озовем в подобно положение. Аз — дегизиран като иконом, а ти — скъп гост, който не спира да ми намига…

— Щастлив съм, че доживях да стана свидетел на това. За малко да ме разплачеш с историята за таралежите. Дори Мелиса не я беше чувала…

— Ще й признаеш ли, че говорех за теб?

— Тя го прочете в погледа ми. Мисля, че вече е наясно.

Уорд погледна над рамото на Блейк към замъка.

— Някой тича насам. Струва ми се, че е мъж.

Андрю се обърна.

— Това е Мание, управителят. Често ми напомня за теб.

— Бързо си ме заменил…

— Спокойно, ти си незаменим.

Филип дотича задъхан. Андрю се престори, че пожелава лек път на гостите.

— Шофирайте внимателно, господине.

— Още веднъж благодаря, драги! — подвикна Уорд и пъхна ръка в джоба си.

Блейк побледня, когато приятелят му извади една банкнота и я пъхна в ръката му.

— Дивак… — тихо изруга Андрю.

Уорд отговори на висок глас:

— Напротив, удоволствието е мое, вие бяхте великолепен.

Качи се в колата и потегли.

— Много приятни хора… — отбеляза Мание.

— Госпожата знае кого да кани.

— Ще ти помогна да затвориш.

На връщане двамата мъже угасиха всички факли.

— Знаеш ли, Филип — рече замислено Блейк, докато се прибираха. — Много се радвам, че си тук. Ти също си незаменим…