Пиърс Браун
Утринна звезда (28)

26.
Ледът

Потъваме в морето и навсякъде цари мраз и тъмнина. Водата нахлува през изпотрошената задна част на кораба и шурти през десетината пробойни в пилотската кабина. Вече сме под вълните и последният ни въздух излита на мехурчета в мрака. При удара предпазната мрежа е оплела плътно тялото ми и се разширява, за да опази костите ми. Ала сега тя ме убива и ме влече надолу заедно с кораба. Водата забива ледени игли в лицето ми. ТюленоКожата обаче пази тялото ми и разсичам мрежата с бръснача си. Налягането издува тъпанчетата ми, а аз търся Мустанга като обезумял.

Тя е жива и вече подготвя бягството ни. Светлинен лъч в ръката й прорязва мрака на наводнената кабина. Извадила е бръснача си и е прерязала мрежата също като мен. Оттласквам се към нея в наводнената кабина. Задната част на кораба я няма. Триетажен съд, откъснат и плаващ кой знае къде из мрака с Рагнар и Холидей в него. Вратът ми е вцепенен от камшичния удар. Всмуквам кислорода от маската, покрила носа и устата ми.

С Мустанга общуваме мълчешком, като използваме сигналите на Сивите. Човешкият инстинкт те подтиква да избягаш от катастрофата възможно най-бързо, но обучението ни напомня да си броим глътките въздух. Да мислим хладнокръвно.

Тук има припаси, които може и да ни потрябват. Мустанга претърсва кабината за стандартния авариен комплект, а аз търся чантата си с оборудване. Няма я, заедно с останалия багаж от товарния трюм, който возехме за Обсидиановите, за да им помогнем да превземат Асгард. Мустанга идва при мен с пластмасова аварийна кутия колкото торса й, извадена от шкафа зад пилотското кресло.

Поемаме дъх за последно и оставяме кислорода зад нас.

Изплуваме до ръба на разкъсания корпус — там, където корабът свършва и започва океанът. Зейнала бездна. Мустанга изключва фенера си, а аз свързвам поясите ни с парче от предпазната мрежа, което взех от седалката си. Разработени с цел да държат Обсидиановите в клопката на ледения им континент, тукашните Изваяни зверове са човекоядци. Виждал съм ги на снимка. Прозрачни и зъбати, с опулени очи и бледа кожа, по която пъплят сини вени. Светлината и топлината ги привличат. Ако плуваш в открито море с фенерче, ще привлечеш твари от дълбините. Дори и Рагнар не би посмял.

Неспособни да видим по-надалеч от педя разстояние пред нас, се оттласкваме от трупа на яхтата в черната вода. Борим се за всеки преодолян с мъка метър. Не виждам Мустанга до мен. В студената вода се движим мудно, крайниците ни горят, докато дращят тъмнината — ала разумът ми е съсредоточен и уверен. Няма да умрем в този океан. Няма да се удавим. Повтарям го отново и отново, ненавиждам водата.

Мустанга ме изритва в крака и нарушава ритъма ни. Опитвам се отново да вляза в него. Къде е повърхността? Няма слънце да ни посрещне, да ни каже, че сме близо. Объркващо е до безумие. Мустанга пак ме изритва по крака. Само че този път усещам как водата долу се движи, а в дълбините под нас плава някаква грамада, бърза и студена.

Замахвам слепешката надолу с бръснача и не улучвам нищо. Невъзможно е да се боря с паниката. Удрям в мрака на двукилометровия океан под мен и така отчаяно ритам с крака, че изплувам нагоре, забивам се в ледената кора, покрила водата, и почти изгубвам съзнание. Усещам ръцете на Мустанга по гърба ми — крепи ме. Ледът е над нас. Промушвам го с бръснач. Чувам, че и Мустанга го промушва до мен. Много е дебел и не можем да го изтласкаме. Стисвам я за рамото и очертавам кръг — сигнал за моя план. Обръщам се и залепям гръб за нейния. Заедно, почти слепи и без кислород, изрязваме кръг в леда. Не спирам, докато не усещам как кората над нас поддава. Ледът е твърде тежък и не можем да го изтласкаме без тяга. Твърде упорит, че да го издърпаме само с ръце. Затова отплувам настрана, та Мустанга да насече с бръснача си изрязания от нас цилиндър. Да накълца леда достатъчно, че да изтласка навън първо аварийния сандък. След него излиза и тя и ми подава ръка да ми помогне. Слепешката замахвам с бръснача надолу към мрака и излизам след нея горе.

Просваме се по очи на твърдия като камък лед.

Вятърът свири над треперещите ни тела.

Ние сме на ръба на леден перваз между дивия бряг и началото на студено и черно море. Небето пулсира в металическо тъмносиньо — Южният полюс е скован в два месеца мрак, докато зимата бавно идва. Планинското крайбрежие е тъмно и разкривено, простряло се може би на три километра, по цялото му протежение виждам лед, сред който стърчат айсберги. Отломки горят сред планините по брега. Вятър нахлува откъм откритите води пред наближаващата буря и шиба безпощадно вълните, солени пръски се носят над леда като пясък, хвърчащ над пустиня.

Водни гейзери изхвърчат във въздуха на петдесет метра към сушата, когато някой стреля с пулсЮмрук. Вцепенени и премръзнали, ние се втурваме към Холидей, щом тя се измъква от океана — Мустанга се влачи подире ми с аварийния сандък.

— Къде е Рагнар? — крясвам. Холидей вдига очи към мен, лицето й е разкривено и пребледняло. От крака й шурти кръв. Парче от шрапнел стърчи от бедрото й. ТюленоКожата й я е запазила от лютия мраз, но е нямала време да сложи качулката и ръкавиците. Тя затяга турникет около крака си и се взира назад към отвора в леда.

— Не знам — казва тя и изпъшква.

— Не знаеш?! — Освобождавам бръснача със свистене и се люшвам към отвора. Холидей ми прегражда пътя.

— Там долу има нещо! Рагнар го отдръпна от мен!

— Отивам долу — казвам.

— Какво? — крясва Холидей. — Долу е тъмно като в рог! Никога няма да го намериш!

— Няма как да го знаеш.

— Ще умреш! — крещи тя.

— Няма да го зарежа.

— Дароу, спри! — Тя захвърля пулсЮмрука, вади от кобура на крака си пистолета на Триг и прострелва леда пред стъпалото ми. — Спри.

— Какво правиш? — надвиквам аз вятъра.

— Ще те прострелям в крака, преди да ти позволя да се самоубиеш. Ето какво ще ти се случи, ако решиш да се спуснеш във водата.

— Ще го оставиш да умре.

— Моята мисия не е той. — Погледът й е твърд и безпристрастен, в него няма капка сантимент. Толкова различна е от мен в борбата. Зная, че за да ме спаси, ще дръпне спусъка. Тъкмо се готвя да й се нахвърля, когато Мустанга прехвърча вляво от мен. Толкова е бърза, че нито успявам да кажа нещо, нито Холидей успява да я спре. Тя се гмурва в отвора, стиснала в десницата си бръснач, а в лявата ръка — ярко сияеща сигнална ракета.