Пиърс Браун
Утринна звезда (47)

45.
Битката за Илиум

Червени племенни барабани в търбуха на един от корабите ми, „Вечерен прилив“, бумтят от високоговорителите — свирят Забранената песен в бойна интерпретация. Несекващ дързък екот, докато летим към Армадата на Меча. Никога не съм виждал толкова голяма флотилия, дори и когато щурмувахме Марс. Тогава само два съперничещи си Дома сбираха съюзници. А това е сблъсък на народи. С подобаващата му мощ.

За съжаление, Рок и аз сме учили при едни и същи учители. Той познава битките на Александър, на армиите на династията Хан, Битката при Азенкур. Той знае, че най-голямата заплаха за една надделяваща сила е неразбирателството и хаосът. Затова не надценява мощта на своята войска. Разделил я е на двайсет по-малки подвижни дивизии и е дал относителна автономия на всеки Претор, за да действа скоростно и гъвкаво. Сблъскваме се не с един огромен чук, а с рояк бръсначи.

— Кошмар! — мърмори Виктра.

Така и мислех, че ще постъпи Рок, но пак изругавам, щом го виждам. При всеки сблъсък в Космоса трябва да решиш дали да унищожаваш вражеските кораби, или да ги пленяваш. Изглежда, той е решен да завладява. Затова не можем да бездействаме срещу тях и да се надяваме на най-доброто. Нито пък да подмамим флотилията му в моя капан от самото начало. Те ще се изтръгнат от него и ще избият Виещите. Всичко зависи от единственото ни действително предимство и то не са нито нашите кораби, нито нашите сто хиляди Обсидианови, които натъпках в съдовете за щурмуване — пиявиците. То е във факта, че Рок си мисли, че ме познава, и затова цялата му стратегия ще се основава на евентуалното ми поведение.

И аз решавам да му покажа, че е подценил моето безумие, за да види колко слабо всъщност разбира психологията на Червените. Днес аз повеждам „Пакс“ на самоубийствена мисия към сърцето на неговата флотилия. Но не аз започвам битката. Започва я Орион — издига се далеч пред мен с „Воят на Персефона“ заедно с три четвърти от моята флотилия. Те се групират в сфери — дори най-малките корвети са дълги четиристотин метра. Повечето са половинкилометрови кораби-факли, няколко унищожителя и двата грамадни дреднаута. Далекобойни ракети излитат от Златните кораби, от нашите — също. А после флотилията на Рок тръгва насреща ни и в черното пространство между двете изригват снаряди, ракети и изстрели на релсови оръдия. Боеприпаси за милиарди кредити се взривяват за секунди.

Орион свива разстоянието до флотилията на Рок, а корабите на Мустанга и Ромул профучават към южния край на формацията му, над полюса на Йо, в опит да ударят единственото уязвимо място на кораба — двигателите. Но флотилията на Рок е пъргава и десет ескадрона се отделят от останалите и заемат позиция, така че настръхналите им от оръжия страни застават срещу носовете на прииждащите откъм Южния полюс на планетата кораби на Спътниковите владетели и ги обстрелват надлъжно с релсови оръдия. Сто хиляди оръдия стрелят едновременно.

Метал разбива метал. Корабите бълват кислород и хора.

Но те са издръжливи на бой. Грамадни метални корпуси, разделени на хиляди отделения като пчелни килийки, разработени така, че да изолират пробойните и да опазят корабите от изпускане на въздуха с един изстрел на релсово оръдие. От тези летящи замъци струят хиляди миниатюрни изтребители, управлявани от един човек. Те се събират на малки ескадрони из ничието пространство между нашата флотилия и тази на Рок. Някои са натъпкани с миниатюрни ядрени оръжия за ликвидиране на бойни кораби. Пъклолази и сондьори, обучавани денонощно в симулатори от Синовете на Арес, излитат заедно с ескадрони от синхронизирани Сини и се врязват сред калените в бой пилоти на Обществото, водени от цепоКрили със златни ивици.

Войската на Ромул се отлепя от тази на Мустанга, за да се свърже с Орион, а Мустанга продължава към сърцето на вражеската формация и подготвя пътя за моя удар.

Приближаваме на триста километра и релсовите оръдия със среден обхват откриват огън. Мощен преграден огън от двайсеткилограмови боеприпаси, които хвърчат из Космоса десет пъти по-бързо от звука. Противоснарядни щитове се разтварят над цялата формация на Златните. Близо до корабите пулсЩитове туптят в преливащи се сини нюанси, когато боеприпаси се разпръсват при удар в тях и се разхвърчат в Космоса.

Моят ударен отряд изчаква зад главната битка. Скоро тя ще се превърне във война между много малки групички, вземащи кораби на абордаж. Излитат стотици кораби пиявици. Агресивни Претори ще пуснат пехотинците и Обсидиановите от корабите си, за да завземат вражески кораби, които след битката ще задържат според правилника на флота. Консервативни Претори ще събират войските си до последно, за да отблъскват атакуващите на абордаж и ще използват корабите си като главно оръжие във войната.

— Орион даде сигнала — казва моят капитан.

— Определи курс към „Колос“. Двигателите — на скорост за таран! — Корабът забоботва под краката ми. — Пел, спусъкът е твой. Не обръщай внимание на корабите-факли, на дневен ред са Унищожителите или още по-големите кораби. — Нашият съд стене, докато се хвърляме напред от задната част на флотилията на Орион. — Запазете формацията! Уеднаквете скоростта.

Подминаваме артилерийските кораби, а после — четирикилометровия „Воят на Персефона“, и изскачаме в центъра на фронта на Орион срещу врага като скрито копие, сега прелетяло петдесетте километра ничия територия, прицелено в сърцето на врага. Корабите на Орион изстрелват метални жици и създават коридор, за да закрилят безумното ни приближаване. Сега Рок вижда намеренията ми и неговите бойни кораби се оттеглят от моите и ме канят в сърцето на неговата огромна формация, докато обсипват с огън моя ударен отряд долу.

Щитовете ни затрептяват в синьо. Вражески муниции минават между металните жици и ни наказват. Отвръщаме с огън. Надупчваме един унищожител. Той губи енергия. От него се изсипват кораби-факли, за да се опитат да се промъкнат през нашия тунел от жици, но придружителите ни разкъсват на парченца по-малките съдове. При все това ни уцелват оръдията на дванайсетина кораба. Червено сияние край щитовете ни. Те падат поетапно, местните генератори изсумтяват откъм десния борд, нашата страна. Корпусът ни е пробит на седем места. Мрежа с вид на пчелна пита, състояща се от херметични врати, се активира и изолира компрометираните нива на моя кораб от останалите. Губя един кораб-факла. На половин километър от носа мощен преграден огън, изстрелян от дреднаута на Антония „Пандора“, го разтърсва от носа до кърмата.

— Като че сестра ми се радва на моя кораб — казва Виктра.

Тела изригват от ударения съд, но Антония продължава да стреля по него, докато ядрените му двигатели експлодират. Те пулсират в бяло и след това поглъщат цялата задна половина на кораба-факла. Ударната вълна ни е оттласнала настрана. Нашите щитове издържат срещу електромагнитни импулси и светлините на кораба ни примигват само веднъж. Нещо огромно се удря в дебелата десет метра преграда оттатък мостика. Стената вдясно от мен се извива навътре. Придобива формата на снаряд от релсово оръдие. Металът се изкривява, сякаш зад него се гърчи огромно бебе пришълец.

Стрелците ни попиляват дългия километър и половина разрушител, стрелял по нас, и изпразват осемдесет от релсовите ни оръдия право в мостика му. Двеста души загиват. На този етап не вземаме пленници. Поразително е какви удари може да нанесе „Пакс“. Поразително е и на какви удари сме подложени. Антония прави дисекция на още една част от ударния ни отряд.

— Свалиха „Надеждата на Тинос“ — казва тихо моят Син офицер на сензора. — „Викът на Тива“ е под ядрен обстрел.

— Кажи на главните командири на „Тинос“ и „Тива“ да ударят по минус четирийсет и пет по тяхната средна линия и да изоставят кораба! — крясвам.

Те се подчиняват и променят курса си, за да се забият във флагманския кораб на Антония. Тя пуска двигателите си на обратен ход и моите умиращи кораби безобидно се отдалечават в Космоса. Единият избухва в ядрен взрив.

Тук, в сърцето на вражеската формация, ни превъзхождат и числено, и по оръжие. В клопка сме. Изход няма. Около нас се образува сфера. Остават ми само четири кораба-факли. Вече са три.

— Многобройни пожари по палубата — докладва офицер.

— Взривяване на муниции на палуба седемнайсет.

— Двигатели от първи до шести са извън строя. Седми и осми работят на четирийсет процента мощност.

„Пакс“ умира край мен.

ЛуноРазбивачът на Рок е надвиснал пред нас. Два пъти по-дълъг от моя кораб и с три пъти по-голяма обиколка. Летящ военен пристанищен град, дълъг осем километра. С огромен нос във формата на полумесец — като акула с отворена уста. Той се отдалечава от нас със същата скорост, с която ние напредваме. Грижи се да не го ударим като таран, докато ни наказва със своето превъзходно въоръжение. Рок си е помислил, че мога да му изиграя номера на Карн. Да се опитам да се врежа в техния боен кораб със своя. Сега това е невъзможно. Нашите машини почти са си отишли. Корпусът ни е пробит.

— Всички предни оръдия, насочете се към техните релсови оръдия и ракетомети на горната им палуба, издълбайте ни сянка! — Вадя холограма на кораба и ограждам с пръсти областта за обстрел, насочвам огъня, докато Виктра дава команди на бойните групи, които ние досега сме задържали. ЦепоКрилите нахлуват с писък в Космоса. „Пакс“ се върти, за да покаже главните си оръдия към „Колос“.

На този етап няма значение какво вършим. Ние сме вълк, прикован на земята от мечка, която троши краката ни един по един, изтръгва ушите ни, очите ни, зъбите ни, но пази корема ни цял-целеничък и готов за разпаряне. Моята флотилия се тресе около мен. Сини рязко излизат от синхрон с машините и повръщат в своите командни центрове, когато дейтанервите на корабите, с които са свързани, биват прекъсвани един по един. Моят главен командир Арн получава припадък, когато разбиват двигателите на парченца.

— „Танцьорът на Фаран“ го няма вече — обажда се капитан Пел. — Няма капсули за бягство.

Екипажът беше минимален, но все пак четирийсет умират. По-добре, отколкото да са хиляда. Остават само два кораба-факли от първоначалните ми шестнайсет. Те препускат зад нас около кораба на Антония „Пандора“, но той е едно грамадно черно чудовище. Разкъсва бързоходните кораби на парченца, докато от тях остава само мъртъв метал. И когато спасителните капсули се изстрелват от тях, той ги засипва с огън и унищожава. Виктра наблюдава тихо убийството. Добавя го към дълга на Антония.

Рок ни приканва да изстреляме корабите си пиявици, като притегли „Колос“ по-близо до мен. Сега той е на километър от нас. Приемам поканата.

— Изстреляйте всички кораби пиявици към повърхността на луноРазбивача — казвам. — Сега. Активирайте катапултите.

Стотици празни скафандри излитат от катапултите както при Железния дъжд. Двеста пиявици от четирите хангара на моя кораб, изплюти в поток от грозен метал. Всеки от тях може да носи петдесет бойци, за да ги изпомпа във вътрешността на луноРазбивача. Контролирани дистанционно от Сини пилоти на борда на „Воят на Персефона“, те се втурват с възможно най-голяма скорост да прекосят опасното пространство между двата бойни кораба. И ги помитат още преди да изминат половината разстояние, когато Рок взривява серия от ядрени бойни глави с малък заряд.

Предугадил е хода ми.

Сега от моето ято са останали само отломки, реещи се между двата кораба. Сирени святкат на тавана на мостика. Далекообхватните ни сензори са угаснали. Оръдията ни — смачкани. Многобройните палуби — пробити.

— Не се разпадай! — мърморя. — Не се разпадай, „Пакс“!

— Приемаме съобщение — казва Вирга.

Рок се появява във въздуха пред мен.

— Дароу. — Той забелязва и Виктра. — Виктра, свърши се. Корабът ви е мъртъв. Наредете на вашата флотилия да се предаде и ще ви пощадя. — Той си мисли, че може да тури край на въстанието, като ни вкара в гроба. Това, че има право, ме тревожи. Но и двамата знаем, че тялото ми му е нужно, за да го покаже на световете. Ако унищожи кораба ми и ме убие, никога няма да ме намерят сред останките. Поглеждам Виктра. Тя предизвикателно се изплюва на пода.

— Какъв е отговорът ти? — настоява Рок.

Свивам пръсти в непристоен жест.

— Майната ти.

Рок извръща очи от екрана.

— Легат Друз, изстреляйте всички кораби пиявици. Кажете на Рицаря на облаците да ми докара Жътваря. Жив или мъртъв. Само се погрижете да е разпознаваем.