Пиърс Браун
Утринна звезда (60)

58.
Помръкващ светлик

Кръв избликва от гърдите на Севро и опръсква лицето ми. Той се олюлява, изпуска бръснача и се свлича на колене, задъхан от шока. Втурвам се към него под димящото дуло на Касиевото оръжие. Севро се е хванал за гърдите, объркан, и от устата му се стича струйка кръв. Тя шурти през жилетката му и цапа ръцете ми. Той изкашля кръв върху мен. Отчаяно се опитва да стане. Да обърне всичко на смях. Но нищо не се получава. Ръцете му треперят. Диша на пресекулки. Очите му са огромни, в него се надига страх — див, дълбок и първичен.

— Не умирай! — казвам трескаво. — Не умирай, Севро! — Той трепери в ръцете ми. — Севро… Моля те. Моля те! Остани жив! Моля те, Севро…

Без последна дума, без молби, без искрица дори от неговата личност той изведнъж замира, от него изтича червена кръв. Пулсът му бързо угасва, по лицето ми се стичат сълзи, а Антония се разсмива.

Плача от ужас.

Ужас от мрачното зло, което усещам в света.

Люшкам се на пода, прегърнал най-добрия си приятел.

Съкрушен от мрака, от омраза и безпомощност.

Касий се взира безжалостно в мен отвисоко.

— Жъни каквото си посял — казва той.

Ставам, разтърсен от ридания. Той ме удря по слепоочието с пържачката. Не падам. Поемам удара и вадя бръснача си. Но той ме удря още два пъти и падам. Той ми взема бръснача и го опира в гърлото на Мустанга, когато тя се опитва да стане. Насочва пистолета към челото ми, щом поглеждам нагоре към него, и се готви да натисне спусъка.

— Суверенът ще го иска жив! — казва Мустанга.

— Да — отвръща тихо Касий, обуздал гнева си. — Да, права си. За да може да го кълца на парченца, докато той ни съобщи бойните си планове.

— Касий, изкарай ме от тая проклета килия! — изсъсква Антония.

Касий побутва тялото на Севро с крак и вади картата, за да отвори и нейната врата. Антония излиза от килията си като кралица. Затворническите пантофи оставят малки отпечатъци в прясната кръв на Севро. Тя удря с коляно Мустанга в лицето. Мустанга се строполява. Собственото ми зрение ту се включва, ту се изключва. От сътресението ми се гади. Топлината от Севровата кръв се просмуква през ризата ми към корема. Антония въздиша над мен.

— Уф, Гоблина още цапа навсякъде.

— Пази ги и им вземи дейтападите — нарежда Касий. — Трябва ни карта.

— Къде отиваш?

— Да донеса окови. — Той й подхвърля пържачката.

Щом Касий се скрива зад ъгъла, Антония се надвесва над мен замислена. Допира пистолета до устните ми.

— Отвори уста.

Стиска тестисите ми.

— Отвори уста!

Въртя очи от болка и отварям уста. Тя набутва вътре дулото на пържачката. Чуждият метал се притиска в гърлото ми. Зъбите ми дращят черната стомана. Задавям се. Усещам как в гърлото ми се надига жлъч. Тя се взира в очите ми с омраза, надвесена над главата ми, натикала дулото в гърлото ми, а тялото ми се гърчи, и вади дулото чак когато повръщам на земята.

— Червей!

Тя се изплюва върху ми, взема дейтападите и бръсначите ни и подхвърля Севровия на Касий, когато той се връща от охранителния пост. Слагат ми затворнически окови — метална комбинация от намордник и жилетка, която заключва ръцете и ги притиска към гърдите ми, така че пръстите допират противоположното рамо. Стоварват ме в контейнера, който докарахме за него. Прегъват коленете ми, за да се побера. Не успявам да запазя равновесие и главата ми се трясва в пластмасовото дъно. После стоварват Севро и Мустанга върху мен като боклук и затръшват капака на сандъка. Кръвта на Севро капе по лицето ми и моята тече от раната отстрани на главата ми. Толкова съм зашеметен, че не мога нито да плача, нито да помръдна.

— Дароу… — шепти Мустанга. — Добре ли си?

Не й отговарям.

— Намери ли карта? — чувам Касий да пита Антония през стените на сандъка.

— И заглушител за камерите — отвръща тя. — Аз ще бутам. Ти се озъртай.

— Ще успея. Давай.

Заглушителят изпуква и гравиПлатформата се задвижва и ни откарва с тях. Ако Севро и Мустанга не бяха върху мен, можех да се наведа и да притисна гръб в капака, но тежестта им ме приковава долу в тесния контейнер. Горещо е. Мирише на пот. Тежко се диша. Тук вътре съм безпомощен. Не мога да ги спра и те минават по пътя, който разчистихме за Касий. Не мога да ги спра, когато ни избутват през пустия хангар и нагоре по рампата в кораба и започват проверки преди полет.

— Совалка S-129, имате разрешение за полет, очаквайте деактивиране на пулсЩита — командва началникът на полетите по комуникатора от далечния мостик, докато двигателите загряват. — Готови за изстрелване.

След като ни вадят от търбуха на бойния кораб, враговете ми ме отвличат далече от утехата на моите приятели, от безопасността сред моите хора и мощта на армията ми, докато се подготвя за война. Притаявам дъх и очаквам гласът на Орион да се разнесе по комуникатора. Да приземи кораба. ЦепоКрили да стрелят по двигателите му и да ги извадят от строя. Нищо от това не се случва. Някъде майка ми ще вари чай и ще се пита къде ли съм и дали съм в безопасност. Моля се да не усети тази болка през бездната, този страх, който ме поглъща въпреки цялата ми прехвалена сила и глупашко самохвалство. Страх ме е въпреки всичко, което знам. Не само за мен, а и за Мустанга.

Чувам как Антония и Касий разговарят извън сандъка. Касий е излъчил от кораба авариен сигнал. Няколко мига по-късно леден глас изпращява по комуникатора.

— Совалка сарпедон, тук бързоходен нападателен кораб „Кронос“ на лунната отбрана. Вие излъчихте Олимпийски бедствен сигнал. Моля, идентифицирайте се.

— „Кронос“, тук Рицарят на утрото. Код за достъп 7-8-7-Ехо-Алфа-9-1-2-2-7. Избягах от плен на борда на вражеския флагмански кораб и моля за ескорт и разрешение за кацане на док. Антония ау Север-Юлии е с мен. Караме ценен товар. Врагът ни преследва.

Следва пауза.

— Прието, код приет. Не прекъсвайте връзката. Следващият глас, който ще чуете, ще е на Рицаря Протей. — Миг по-късно гласът на Айя прокънтява из целия кораб и ме изпълва с ужас. Значи наистина е оцеляла в пустошта и е намерила обратния път към дома.

— Касий? Ти си жив!

— Засега.

— Какъв е товарът ти?

— Жътваря, Виргиния и тялото на Арес.

— Тялото… Искам да ги видя.

Към контейнера ми трополят ботуши. Капакът се отваря и Касий извлича навън Мустанга. После извлачва и мен и ме запокитва на земята пред холограмата. Дребна и черна на холографския проектор, Айя ни гледа с неземно спокойствие. Антония държи пистолета на Севро насочен право в главата ми, а Касий издърпва главата на Севро за гребена от коса, за да покаже лицето му.

— Кръвогаден ад, Белона! — възкликва Айя и в гласа й се промъква възбуда. — Кръвогаден ад! Ти успя! Суверенът ще поиска да те види в Цитаделата.

— Преди да дойда, имам нужда да ме увериш, че нищо лошо няма да сполети Виргиния.

— Какво говориш? — пита Антония, осъзнала колко близо е застанал Касий до нея с бръснача. — Тя е предателка!

— И ще влезе в затвора — казва Касий. — Но няма да бъде екзекутирана. И няма да бъде изтезавана. Трябва да ми дадеш дума, Айя, или обръщам този кораб обратно. Дароу уби сестра ти. Искаш ли мъст или не?

— Имаш думата ми — казва Айя. — Нищо лошо няма да я сполети. Сигурна съм, че Октавия ще се съгласи. Тя ни е нужна, за да се договорим с Периферията. Изпращаме ескадрони да прихванат преследвачите ви. Пренасочете се към вектор 41’13’25, заобиколете Луната и чакайте връзка от „Лъвът на Марс“ за инструкции за кацане на док. Не можем да разрешим на кораба ви да кацне на Луната. Но АрхиГубернатор Август ще дойде при Суверена в Цитаделата до час. Не мисля, че ще има нещо против да ви откара долу.

— АрхиГубернаторът е тук? — пита Касий. — Не виждам корабите му.

— Тук е, разбира се — отвръща Айя. — Той знаеше, че Дароу няма изобщо да ходи на Марс. Цялата му флотилия е от обратната страна на Луната и изчаква те да нападнат флотилията на баща ми. Това е неговата клопка.