Пиърс Браун
Утринна звезда (31)

29.
Ловци

Когато се будим, бурята вече си е отишла. Увиваме се в изолационен материал, откъснат от стените на кораба, и поемаме през пустошта. Нито едно облаче не се мярка по мраморното синьо-черно небе. Потегляме към слънцето, обагрящо хоризонта в цвета на разтопено желязо. Останали са още няколко дни от есента. Запътваме се към Кулите. Решили сме да палим огньове по пътя си с надеждата да привлечем вниманието на неколцината разузнавачи на Валкириите, които би трябвало да обикалят в района. Но димът ще докара при нас и Човекоядците.

Оглеждаме бдително планините заради канибалските племена, но и защото знаем, че някъде напред Касий, а може би и Айя се влачат през снега заедно с отряд от специалните части.

По обяд се натъкваме на свидетелство, че са преминали от тук — изпомачканият сняг пред скална ниша, способна да побере няколко десетки души. Лагерували са там, изчаквали са да премине бурята. До лагера им има струпана пирамида от камъни. На един от тях с бръснач е изсечен надписът: Per aspera ad astra.

— Почеркът е на Касий — отбелязва Мустанга.

Потегляме и се натъкваме на труповете на двама Сини и един Сребърен. Слабите им тела са замръзнали през нощта. Дори и тук Касий е постъпил порядъчно и ги е погребал. Рагнар тича с подскоци напред по следите с непостижима за нас скорост. Ние вървим подире му. Час по-късно в далечината отеква гръм, придружен от самотните писъци на далечни пулсЮмруци. Скоро след това Рагнар се връща със светнали от възбуда очи.

— Проследих дирите — казва той.

— И? — пита Мустанга.

— Айя и Касий са, с отряд Сиви и трима Безподобни.

— Айя е тук? — питам.

— Да. Бягат пеша през планински проход в посока Асгард. Племе Човекоядци ги тормози. Пътят им е осеян с трупове. Десетки. Скочили им от засада, ала не успели. И още ще има.

— Доколко са оборудвани? — пита Мустанга.

— Нямат гравиБотуши, само скарабКожи. Но имат раници. Зарязали са пулсБроните само на два километра северно от тук. Енергията им се е изчерпала.

Холидей поглежда към хоризонта и докосва пистолета на Триг на бедрото си.

— Можем ли да ги хванем?

— Носят много припаси. Вода, храна, сега вече и ранени. Да. Можем да ги надвием.

— Защо сме дошли тук? — намесва се Мустанга. — Не да преследваме и заловим Айя и Касий. Единственото важно нещо е да закараме Рагнар в Кулите.

— Айя уби брат ми — казва Холидей.

Мустанга се слисва.

— Триг. Ти го спомена. Не знаех. Но все пак не може отмъщението да ни отклонява. Не можем да преборим двайсетина души.

— Ами ако те пристигнат в Асгард, преди ние да стигнем до Кулите? — пита Холидей. — Спукана ни е работата тогава.

Мустанга не е убедена.

— Ти можеш ли да убиеш Айя? — питам Рагнар.

— Да.

— Това е възможност — казвам на Мустанга. — Кога друг път ще са толкова незащитени? Без техните легиони? Без гордостта на Златните да ги закриля? Те са шампиони. Както казва Севро, „Когато имаш шанс да попилееш врага си, направи го!“. Един път и аз да съм съгласен със смахнатото копеле. Ако ги изхвърлим зад борда, Суверенът губи две Фурии за една седмица. А Касий е връзката на Октавия с Марс и великите фамилии тук. Ако му разкрием нейните преговори с теб, разбиваме този съюз и отрязваме Марс от Обществото.

— Разделени врагове… — промълвява бавно Мустанга. — Това ми харесва.

— А и имаме един дълг към тях — обажда се Рагнар. — Заради Лорн, Куин, Триг. Те дойдоха тук, за да ни преследват. А сега ние преследваме тях.

 

 

Невъзможно е да сбъркаш следата. Трупове са осеяли снега. Десетки Човекоядци. Телата им още димят от пулсОгъня край тесния планински проход, където Обсидиановите са причакали Златните в засада. Не са и подозирали с каква огнева мощ ще бъдат посрещнати. Грамадни кратери са надупчили скалистите скатове. Дълбоки отпечатъци в снега отбелязват, че от тук са минали зубри — грамаден добитък с рунтава козина, Обсидианите ги яздят.

Проходът се разширява и преминава в рядка алпийска гора, покрила ширнали се хълмисти възвишения. Постепенно кратерите намаляват и започваме да съзираме захвърлени пулсЮмруци и пушки, както и няколко трупа на Сиви със забити в тях стрели или брадви. Мъртвите Обсидиани сега са по-близо до дирята на Златните и имат рани от бръсначи. Десетки са с отсечени крайници, обезглавени. Боеприпасите на бандата на Касий свършват и сега Рицарите Олимпийци си вършат работата отблизо. При все това вятърът все още носи към нас гърмежа на изстрели от километри напред.

Подминаваме стенещи Обсидианови човекоядци, умиращи от куршумени рани, но Рагнар спира чак когато се натъква на ранен Сив. Мъжът е още жив, но бере душа. В корема му е забита желязна брадва. Той хрипти и се взира в непознатото небе. Рагнар се надвесва над него. Когато Сивият вижда оголеното лице на Опетнения, си проличава, че го е разпознал.

— Затвори очи — казва Рагнар и притиска пушката на мъжа обратно в ръцете му. — Мисли си за дома. — Мъжът затваря очи. И само с едно движение Рагнар чупи врата му и полека отпуска главата му върху снега. Пронизително тръбене на рог отеква из планините. — Отменят преследването — казва Рагнар. — Днес безсмъртието не си струва цената.

Ускоряваме крачка. На километри вдясно от нас Човекоядци, яхнали зубри, обикалят по краищата на гората на път за високопланинските си лагери. Не ни виждат, докато се придвижваме през боровете. Холидей наблюдава през мерника на пистолета си как преследвачите изчезват зад един хълм.

— Носеха двама Златни — казва тя. — Не ги разпознах. Още не бяха мъртви.

Мразовита тръпки полазват всички ни.

Час по-късно съзираме плячката си под нас върху неравно снежно поле, набраздено от дълбоки цепнатини. Вместо да продължат през коварната гора, където са загубили толкова Сиви, Айя и Касий са предпочели открит маршрут. От отряда са останали четирима — трима Златни и един Сив. Облечени са с черна скарабКожа, кожени наметки и допълнителни пластове облекло, взети от мъртвите канибали. Движат се с главоломна скорост. Не можем да различим коя е Айя и кой — Касий.

Първоначално ми се иска да ги причакам в засада, за да имам тактическо предимство, но си спомням, че оптиката липсваше от сандъците им, и предполагам, че и Айя, и Касий са си я сложили. С инфрачервено зрение ще ни видят скрити под снега. Може да ни видят дори и ако се скрием в коремите на мъртви зубри или тюлени. Вместо това оставям Рагнар да ме поведе по откритата от него пътека, за да ги пресрещнем край един проход, през който трябва да минат, и да им препречим пътя, за да привлечем погледите им.

Пухтя до Рагнар, от студа дробовете ме болят и кашлям, когато четиримата пристигат на избраното от нас място. Те подтичват по ръба на цепнатина с импровизираните си снегоходки, прегърбени под тежестта на храната и приспособленията за оцеляване, които влачат подире си на шейнички, сглобени от подръчни материали. Учебникарски умения за оцеляване на Легиона, с любезното съдействие на военните училища по Марсовите поля. И четиримата са с черни оптически визьори с опушени стъклени лещи. Мигът, в който ни съзират, е зловещ. Оптичните уреди и маскираните лица са напълно безизразни. Имаме усещането, че са очаквали да сме тук, на края на снежното поле, преградили прохода.

Погледът ми се стрелка между тях. Касий е лесно различим по ръста си. Но коя от тях е Айя? Двоумя се между двамата набити Златни и двамата по-ниски от Касий. А после виждам оръжието на моя стар майстор на бръснача да виси от пояса й.

— Айя! — провиквам се и свалям от лицето си маската от тюленоКожа.

Касий също сваля маската си. Косата му е потна, лицето — зачервено. Само той носи пулсЮмрук, но знам, че зарядът му сигурно вече се изчерпва. Бръсначът му прилича на дълъг червен език. Кръвта е замръзнала по острието.

— Дароу… — мърмори Касий, стъписан от срещата ни. — Видях те как потъваш…

— Плувам не по-зле от теб, не помниш ли? — Отмествам поглед от него. — Айя, само Касий ли ще оставиш да говори?

Най-сетне тя се отделя от другите, застава до високия Рицар и сваля от кръста си въжето, привързващо я към стъкмената от подръчни материали шейна. Смъква маската от скарабКожа и открива тъмното си лице и голата си глава. Вие се пара. Тя оглежда пукнатините, прошарили пътя им в снега, камъните и дърветата, кошарата сред снежното поле и се пита откъде ли ще изскочи засадата ми. Доста добре си спомня Европа, но няма как да знае кои са били в екипажа ми и колцина са оцелели.

— Мерзка твар и бясно куче — измърква тя и погледът й се спира на Рагнар, а после отново се връща към мен. СкарабКожата й е непокътната. Може ли наистина Обсидианите да не са я ранили поне веднъж? — Гледам, че твоят Ваятел те е стъкмил наново, Ръждавел.

— Достатъчно добре, че да убия сестра ти — отговарям, неспособен да попреча на отровата да се процеди в гласа ми. — Жалко, че не беше ти на нейно място. — Тя не отговаря. Колко пъти съм си я припомнял как убива Куин? Колко пъти съм я виждал да отнема от Лорн бръснача, докато той лежи мъртъв, пронизан от остриетата на Чакала и Лайлат? Посочвам оръжието.

— Това не е твое.

— Роден си да служиш, не да говориш, мерзка твар. Не ми приказвай! — Тя поглежда към небето, където на източния хоризонт сияе Фобос. Около него примигват червени и бели светлини. Води се космическа битка, което значи, че Севро е пленил кораби. Но колко са? Айя се мръщи и се споглежда тревожно с Касий.

— Отдавна чаках този миг, Айя.

— Я, любимият галеник на баща ми! — Айя оглежда Рагнар изпитателно. — Опетненият да не те е убедил, че е укротен? Питам се дали ти е казал как обичаше да го награждават след битка в Циркадата. След като аплодисментите утихнат и той измиеше ръцете си от кръвта, баща ми му пращаше млади Розови да утолят животинските му страсти. Колко алчен беше за тях. Как се страхуваха те от него. — Гласът й е безизразен и изпълнен с досада от този лед, от този разговор, от нас. Тя иска да вземе това, което имаме да й дадем. Отправя ни предизвикателство. След всички Обсидианови трупове, оставени след нея, тя все още не се е уморила да убива. — Да си виждал някога разгонени Обсидиани? — продължава тя. — Доста ще се подвоумиш дали да им свалиш нашийника, Ръждавел. Такива щения имат, бедна ти е фантазията.

Рагнар пристъпва напред с бръсначи и в двете ръце. Отвързва бялата кожа, взета от Човекоядците, и тя пада зад него. Странно е да сме тук, сред вятъра и снега, лишени от армиите си, от флотилиите си. Единственото, което пази живота на всеки от нас, са малки метални бобини. Грамадата на Антарктика се присмива на ръста и самомнението ни и си мисли колко лесно може да угаси топлината в малките ни гърди. Но животът ни означава толкова много повече от крехките тела, в които се таи.

Крачката на Рагнар напред е знак за Мустанга и Холидей, които се крият сред дърветата.

Цели се точно, Холидей.

— Твоят баща ме купи, Айя. Посрами ме. Превърна ме в свой дявол. В предмет. Детето, стаено в мен, избяга. Надеждата умря. Аз вече не бях Рагнар. — Той докосва гърдите си. — Но днес съм Рагнар, и утре, и навеки. Аз съм син на Кулите, брат на Сефи Тихата, брат на Дароу от Ликос и на Севро ау Барка. Аз съм Щитът на Тинос. Водя се по каквото сърцето ми подскаже. И когато твоето спре да бие, нечиста Рицарко, аз ще го изтръгна от гърдите ти и ще нахраня с него грифона на…

Касий оглежда стръмните скали и разкривените дървета, увенчали снежното поле вляво от него, и очите му се присвиват, щом съзира струпаните изпотрошени дънери в основата на една скала. А после без предупреждение бутва Айя напред. Тя залита и точно зад нея, там, където бе тя преди миг, главата на техния оцелял Сив избухва. Кръв плисва по снега, когато изстрелът от оръжието на Холидей отеква в планините. Още куршуми се забиват в снега около Касий и Айя. Фурията се шмугва зад третия Златен и използва тялото му за щит. Два куршума уцелват скарабКожата му и проникват в здравия полимер. Касий се претъркулва през рамо и използва последния заряд на пулсЮмрука си. Склонът на хълма изригва. Камъните светят и се взривяват. Снегът се изпарява.

Гърмът и трясъкът не успяват да заглушат звъна на тетивата. И Айя го чува. Бърза е. Завърта се, когато изстреляната от Мустанга откъм гората стрела литва към главата й. Профучава на сантиметри от нея. Касий стреля към позицията на Мустанга на хълма, събаря дървета и разтопява камъни.

Не мога да кажа дали я е уцелил. Няма как да отделя дори и един миг, за да погледна, защото с Рагнар използваме отвличането на вниманието, за да нападнем — полезрението ми се стеснява, Секачът се извива и заема формата си. Приближаваме се по снега. Със светещ пулсЮмрук в ръка Касий се обръща точно когато аз скачам върху му. Изстрелва заряда. Той е слаб, аз се гмурвам под него на земята и се претъркулвам като акробат от Ликос. Той стреля пак. ПулсЮмрукът угасва, батерията му е изтощена от изстрела към склона. Рагнар мята един от бръсначите си по Айя като грамаден нож за хвърляне. Той се превърта във въздуха, но тя не помръдва. Бръсначът се забива в нея. Тя се завърта назад. За миг ми се струва, че я е убил. Но после тя се обръща към нас, стиснала дръжката на бръснача в десницата си.

Уловила го е.

Черен страх ме помита и всички предупреждения на Лорн за Айя нахлуват с устрем в мислите ми. „Никога не се бори с река. Никога не се бори и с Айя.“

Четиримата се сблъскваме и се превръщаме в тромава бъркотия от плющящи камшици и звънтящи остриета. Лазим, усукваме се, извиваме се. Бръсначите ни са по-бързи от погледите ни и те не успяват да ги проследят. Айя замахва по диагонал към краката ми, а аз — към нейните. Рагнар и Касий се целят във вратовете си с бързи движения, без да гледат. Всички прилагат еднакви стратегии. При все това всяка маневра се разминава на косъм с целта.

Разделяме се и залитаме назад. Невесели усмивки, знак на странно сродство, се появяват по лицата ни, когато си спомняме, че всички говорим на един и същи военен език. Цялата онази омразна човешка пасмина, за която Танцьора ми разказа, преди да ме Изваят. Сред която Лорн живя и през цялото време я презираше.

Пръв нарушавам това странно примирие. Нападам с плътна поредица от пробождащи удари към дясната страна на Касий и го отделям от Айя, та Рагнар сам да я повали. Зад Касий Мустанга се раздвижва сред отломките. Тича през снега с грамаден Обсидианов лък в ръка. Остават й още петдесет метра. Изплющявам с камшика на бръснача си два пъти по краката на Касий и след това връщам на оръжието си формата на острие, когато той замахва по диагонал към главата ми. Ударът разтърсва ръката ми, когато го засичам по средата с извивката на бръснача. Той е по-силен от мен. По-бърз, отколкото в последния ни двубой. И сега се е упражнявал срещу извито острие. Тренирал е с Айя, без съмнение. Изтиква ме назад. Препъвам се и падам, между краката му съзирам Фурията и Опетнения, нахвърлящи се един към друг. Тя го пронизва в лявото бедро.

Още една стрела изсвистява във въздуха и се забива в гърба на Касий. СкарабКожата му издържа. Загубил равновесие, той отново замахва — стегната серия от осем движения. Мятам се назад точно когато бръсначът изсвистява във въздуха там, където беше главата ми. Просвам се на снега на сантиметри от ръба на грамадна пукнатина. Изправям се с мъка и Касий отново се втурва към мен. Поклащайки се на ръба, отбивам още един удар надолу. Падам назад и се оттласквам с всички сили. Кацвам от другата страна на пукнатината — използвам гъвкавостта си, за да избегна атаката му. Зад него Айя се завърта под острието на Рагнар, замахва към сухожилията му и разрязва кожата.

Касий се мята подире ми, прескача цепнатината и замахва надолу към мен. Отбивам удара. Можеше да ме разпори от рамото до противоположния хълбок. Мятам един камък в лицето му и се изправям на крака. Той отново замахва с острието надолу — финтира, завърта китка и замахва да ми отреже краката. Залитам настрана и едвам успявам да отбягна удара. Той превръща бръснача си в камшик, изплющява по краката ми и ги подкосява. Падам. Касий ме изритва в гърдите. От мен изригва вятър. Той ми настъпва китката и приковава бръснача ми на земята, готви се да ме прониже със своя в сърцето. Лицето му е застинала маска на решителността.

— Стой! — изкрещява Мустанга. Тя е на двайсет метра от нас и се цели с лъка в Касий. Ръката й трепери от напрежението — тетивата е натегната. — Ще те застрелям.

— Не — отвръща той. — Ти не би…

Тетивата звънва. Той рязко замахва с бръснача нагоре да отклони стрелата. Не улучва — по-бавен е от Айя. Назъбеният железен връх пробива гърлото му отпред и изскача от врата му, перата издраскват долната страна на брадичката му, под трапчинката. Кръв не плисва — само се чува плътно клокочещо гъргорене и той се сгромолясва по гръб върху земята. Дави се. Разтърсва го противна суха кашлица. Краката му ритат, той стисва стрелата. Мъчи се със свистене да си поеме дъх, очите му са на педя от моите. Мустанга се втурва към мен. С мъка се надигам, дръпвам се от Касий, грабвам бръснача си от снега и го насочвам към агонизиращото му тяло.

— С мен всичко е примно — казвам и откъсвам очи от стария си приятел, докато кръвта се стича в локва под него, а той се бори за живота си. — Помогни на Рагнар.

Над тялото на Касий виждаме Опетнения и Айя във вихъра на боя, застанали на ръба на една цепнатина в леда. Снегът около тях е обагрен от кръв. Всичката е изтекла от Рагнар. Но той успява да изтласка назад жената Рицар, а от гърлото му се лее яростна песен. Поваля я, надвива я със своята двеста и петдесет килограмова маса. От остриетата им хвърчат искри. Сега тя се свива пред него, неспособна да удържи на гнева на прокудения принц на Кулите. Петите й се хлъзгат по снега. Ръцете треперят. Огъва се назад пред Рагнар, огъва се като върба. Песента му еква още по-мощно.

— Не — мърморя. — Застреляй я — казвам на Мустанга.

— Много са наблизо…

— Не ме интересува!

Стрелата минава на няма и педя от главата на Айя. Но няма значение. Рагнар вече е попаднал в капана. Мустанга още не вижда това. Ще го види. Това е една от многобройните клопки, на която ме научи Лорн. И която Рагнар няма как да знае, защото никога не се е обучавал при майстор на бръснача. Винаги е имал само своя гняв и годините на битки със солидни оръжия, не с камшика. Мустанга зарежда нова стрела. Рагнар замахва надолу към Айя с ковашки удар отвисоко, Айя надига вкочаненото си острие, за да го отбие, и задейства функция „камшик“. Острието й провисва. Рагнар очаква да срещне съпротивата на оръжието й и цялата му тежест се стоварва във въздушната пустота. Все пак се оказва достатъчно атлетичен да забави движението си, та острието му да не се забие в земята. Срещу по-слаб противник той с лекота би си възвърнал позицията. Но Айя бе най-великата ученичка на Лорн ау Аркос. Тя вече се извърта встрани, превръща камшика отново в острие и използва инерцията, за да нанесе страничен удар по Рагнар в края на завъртането. Движението е просто и кратко като на балерината, която Мустанга и Рок гледаха в операта в Егия, докато аз учех при Лорн — върти се във фуете. Ако не бях видял как острието й се обагри в червено и пръските изрисуваха изящна дъга върху снега, щях да съм убеден, че не е улучила.

Айя не пропуска.

Рагнар се опитва да се обърне с лице към нея, но краката му изневеряват. Той се свлича на земята. Зеещата му рана е кървава усмивка на белия фон на тюленоКожата му. Айя го е наръгала под кръста, пронизала е гръбнака и острието е излязло от корема, до пъпа. Той се сгромолясва в края на пукнатината и бръсначът прорязва леда. Надавам яростен вой и нападам Айя, а Мустанга стреля с лъка, хукнала с мен. Айя отбягва стрелите на Мустанга и пронизва Рагнар още два пъти в корема, докато лежи, притиснал ръце към раната си. Тялото му се гърчи. Острието потъва в него и излиза. Сега Айя стъпва здраво и се подготвя да ме посрещне, но очите и се разтварят широко. Тя отстъпва назад и се диви на нещо, летящо в небето над главата ми. Мустанга стреля два пъти в бърза последователност. Главата на Айя отскача назад. Тя се завърта и се отдалечава от нас право към ръба на цепнатината. Ледът зейва под краката й и се срутва в пропастта. Ръцете й махат като вятърна мелница, ала не успява да си възвърне равновесието. Погледът й среща моя и тя рухва заедно с леда с главата напред в мрака.