Пиърс Браун
Утринна звезда (44)

42.
Поета

Рок ау Фабии седи на каменна маса в овощна градина отстрани на къщата, дояжда десерт от чийзкейк с бъз и си допива кафето. Пушекът на замислен вулкан джудже се вие в здрача на хоризонта и трепти като парата, издигаща се над порцелановата му чиния. Той извръща очи от дима и ни вижда как влизаме. Поразителен е в златисто-черната си униформа — строен като стрък златна лятна пшеница, с високи скули и топли очи, ала изражението му е сдържано и непреклонно. Сега вече може да украси гърдите си с дузина славни отличия от битки. Но суетата му е толкова голяма, че за него подобни превземки са признак на грубиянщина и упадък. Пирамидата на Обществото, полетяла с Императорски криле от двете й страни, бележи всяко рамо; златен череп с корона тежи на гърдите му — Сиглата на упълномощен от Властелина на пепелта. Рок оставя изящно чинията, попива устни с ъгълчето на салфетката и се изправя на босите си крака.

— Дароу, цял век мина! — възкликва той с такова маниерно благоприличие, че почти бих могъл да повярвам, че отново сме стари приятели, събиращи се след дълго отсъствие. Но няма да си позволя да изпитам каквото и да било към този човек. Не мога му дам прошка. Заради него Виктра едва не загина. Фичнър загина. Лорн загина. А и колцина още щяха да загинат, ако не бях позволил на Севро да си тръгне рано от тържеството, за да потърси баща си?

— Император Фабии — отвръщам безизразно. Но под сдържаното ми приветствие тупти сърце и то боли. На неговото лице няма и намек за скръб. А ми се иска да имаше. И от това ми става ясно, че този човек все още не ми е безразличен. Той е войник на своя народ, аз — на своя. Той не е злодеят в историята, която сам си разказва. Той е героят, разобличил Жътваря. Разбил флотилията на Телеман и Август в Битката за Деймос в нощта след моето залавяне. Той не върши всичко това за себе си — живее за нещо също толкова благородно, колкото и моят идеал. Живее за своя народ. Единственият му грях е, че ги обича твърде много, така както му е присъщо да обича.

Мустанга ме наблюдава тревожно — познато й е всичко, което изпитвам. На път от Марс насам тя ме питаше за него. Казах й, че той за мен е едно нищо, ала и двамата знаем, че това не е вярно. Сега тя е с мен. Моята сигурна опора сред всички тези хищници. И без нея бих могъл да застана лице в лице с враговете си, но нямаше да се сдържам така. Щях да бъда по-мрачен, по-гневен. Благословен съм, че имам хора като нея — те са като пристан, за който да завържа своя дух. Инак се боя, че той би избягал от мен.

— Не мога да твърдя, че за мен е удоволствие да се срещнем отново, Рок — казва тя, като отвлича вниманието от мен. — Макар и да съм изненадана, че Суверенът не е пратила Политико да се разправя с нас.

— Прати — отвръща Рок. — И вие върнахте Мойра като труп. Това дълбоко нарани Суверена. Но тя има вяра в моите оръжия и преценка. Точно както аз имам вяра в гостоприемството на Ромул. Благодаря за угощението, впрочем — казва той на домакина ни. — Нашите дажби, за съжаление, са военни, както можеш да си представиш.

— Ето каква е ползата от притежаването на житница — казва Ромул. — Обсадата никога не поражда глад. — С жест той ни посочва да заемем местата си. С Мустанга се настаняваме на двата стола срещу Рок, а Ромул сяда начело на масата. Другите два стола вдясно и вляво от него са заети от АрхиГубернатора на Тритон и една стара гърбава жена, която не познавам. Тя носи Императорски криле.

Рок ме наблюдава.

— Действително съм доволен, Дароу, да знам, че най-сетне участваш във войната, която започна.

— Дароу не е отговорен за тази война — казва Мустанга. — За нея носи отговорност твоят Суверен.

— Задето наложи ред? — пита Рок. — Задето спази Споразумението?

— Що за безочие! Аз я познавам малко по-добре от теб, Поете! Тази дъртофелница е гадно, ненаситно същество. Да не смяташ, че на Айя й е хрумнало да убие Куин? — Чака отговор, но отговор не идва. — Не, идеята бе на Октавия. Тя й го нареди по комуникатора в ухото й.

— Куин умря заради Дароу и заради никой друг! — заявява Рок.

— Чакала ми се хвалеше, че той убил Куин — казвам. — Ти знаеше ли това? — Твърдението ми не впечатлява Рок. — Ако той я бе оставил на мира, тя щеше да живее. Убил я в задната част на кораба, докато останалите се борехме за живота си.

— Лъжец!

Поклащам глава.

— Съжалявам. Но онази вина, която усещаш в кльощавото си дребно телце… Тя няма скоро да си отиде. Защото това е истината.

— Ти ме превърна в масов убиец, който изтребваше собствения си народ — казва Рок. — Дългът ми към Суверена и Обществото за участието ми във войната между Белона и Август още не е изплатен. Милиони можеха да не умрат, ако бях прозрял хитрината и бях изпълнил дълга си към своя народ. — Гласът му се разтреперва. Обърканият поглед в очите му ми е познат. Виждал съм го в своите в огледалото всеки път когато се събудя от кошмар и видя себе си на бледата светлина в банята в онази стая на Луната. Нима всички онези милиони му крещят в тъмното и го питат: защо?

Той продължава:

— Онова, което не мога да разбера, Виргиния, е защо изостави преговорите на Фобос. Преговори, които щяха да излекуват раните, разделили Златните, и да ни позволят да се съсредоточим върху истинския си враг. — Той вперва тежък поглед в мен. — Този мъж искаше смъртта на твоя баща. Той не желае нищо друго, освен унищожението на нашия народ. Пакс умря заради лъжата му. Баща ти умря заради козните му. Той използва сърцето ти срещу самата теб.

— Спести ми тези приказки! — изсумтява Мустанга презрително.

— Опитвам се да…

— Не ми приказвай отвисоко, Поете! Не и на мен. Тук не става дума за любов. Става дума за справедливост. Това няма нищо общо с емоциите. Има общо с правосъдието, почиващо върху факти. — При споменаването на правосъдие Спътниковите владетели се размърдват неловко. Тя врътва глава към тях. — Те знаят, че аз вярвам в независимостта на Периферията. Знаят и че съм Реформатор. Знаят и че съм достатъчно интелигентна да не смесвам тези две неща и да не бъркам емоциите с убежденията си. За разлика от теб. Та, тъй като ушите тук ще останат глухи за твоите риторични изпълнения, да си спестим недостойния вербален двубой и да дадем предложенията си, та да можем да приключим тази война по един или друг начин?

Рок я поглежда намръщено.

Ромул леко се усмихва.

— Нещо да имаш да добавиш, Дароу?

— Убеден съм, че Мустанга изказа всичко в пълнота.

— Много добре — отвръща Ромул. — Тогава ще дам своето предложение за мир и ще ви оставя да изкажете своите. И двамата сте мои врагове. Единият ме порази с работнически стачки, антиправителствена пропаганда, метежи. Другият — с война и обсада. Ала тук, на ръба на мрака, далеч от източниците на сила и за двама ви, вие се нуждаете от мен, от моите кораби и моите легиони. Виждате иронията. Единственият ми въпрос е следният: кой може да ми даде повече в замяна? — Поглежда първо Рок. — Императоре, започнете, моля.

— Почитаеми владетели, моят Суверен също тъй скърби за този конфликт между нашите народи, колкото и аз. Той поникна от семената, посети в предишни спорове, но сега може да му се тури край, когато Периферията и Ядрото си спомнят, че съществува по-голямо и по-гибелно зло от политическите свади и спорове за данъци и представителност. И това е злото на демокрацията — благородната лъжа, че всички хора са създадени равни. Видяхте как тя разсипа Марс. Адрий ау Август благородно води битка там от името на Обществото.

— Благородно? — пита Ромул.

— Ефективно. Но при все това заразата плъзна. Сега имаме отличен шанс да я унищожим, преди да е завоювала победа, от която може и никога да не се съвземем. Въпреки разногласията между нас предците на всички ни са паднали на Земята при Завладяването. В памет на това Суверенът желае да прекрати всички вражди. Тя моли за помощта на вашите легиони и армада в ликвидирането на Червената заплаха, която има за цел да унищожи и Периферията, и Ядрото.

— В замяна на това след войната тя ще премести Обществения гарнизон от Юпитер, но не и от Сатурн или Уран. — АрхиГубернаторът на Титан изсумтява презрително. — Ще влезе в честни преговори относно намалението на данъците и тарифите за износ в Периферията. Ще ви осигури същите лицензи за минно дело в Пояса, които в момента държат компаниите от Ядрото. И ще приеме предложението ви за равноправно представителство в Сената.

— А реформацията на изборния процес на Суверена? — пита Ромул. — За нея никога не е била предвиждана титлата императрица. Тя е служител на изборна длъжност.

— Тя ще ревизира процеса на избори, след като бъдат назначени новите Сенатори. В допълнение Рицарите Олимпийци ще бъдат назначавани с гласуване на АрхиГубернаторите, а не със заповед на Суверена, както вие помолихте.

Мустанга отмята глава назад и се изсмива рязко.

— Съжалявам, наречете ме скептичка. Но онова, което ти казваш, Рок, е, че Суверенът ще приеме всичко, което Ромул би поискал, докато отново бъде в позиция да отказва. — Тя смешно издухва през ноздрите си въздух. — Повярвайте ми, моето семейство и моите приятели добре познават ужилването от обещанията на Суверена.

— А какво ще стане с Антония ау Юлии? — пита Ромул, забелязал скептицизма на Мустанга. — Ще я предоставите ли на нашето правосъдие за убийството на дъщеря ми и баща ми?

— Ще я предоставя.

Ромул е доволен от условията и развълнуван от забележките на Рок за Червената заплаха. Не ни е в помощ и това, че обещанията му изглеждат много приемливи. Практични. Не дава нито твърде много, нито твърде малко. Аз, от своя страна, ще им дам една фантасмагория, при това опасна. Ромул ме поглежда с очакване.

— Независимо от Цвета ни нещо свързва мен и вас. Суверенът е политик, а аз — воин с меч. Аз работя с метал и остриета. Също като вас. Те са кръвта и душата ми. Цялостното предназначение на съществуването ми. Вижте как се издигнах сред вашите редици, без да съм един от вас. Вижте как превзех Марс. Най-успешният Железен дъжд от векове насам. — Привеждам се напред. — Владетели, аз ще ви дам заслужената от вас независимост. Без половинчати мерки. Без след това да искам да ви я отнема. Независимост от Луната веднъж и завинаги. Без данъци. Без двайсетгодишна служба за Ядрото за вашите Сиви и Обсидианови. Без заповеди от онзи Вавилон, в който се е превърнало Ядрото.

— Дръзко обещание — казва Ромул и се проявява като широко скроен, изтърпявайки обидата, която би трябвало да му нанасят обещанията на Червен да му даде независимост.

— Фантасмагорично обещание — заявява Рок. — Дароу представлява нещо само заради хората около него.

— Съгласна! — обажда се развеселено Мустанга.

— И всички те все още са около мен, Рок. А ти с кого разполагаш?

— С никого — отвръща вместо него Мустанга. — Само скъпата стара Антония, присламчила се към брат ми.

Думите попадат в десетката и за Рок, и за Ромул. Обръщам се отново към Спътниковите владетели.

— Вие имате най-голямата корабостроителница, която всички светове някога са виждали. Но твърде прибързано започнахте войната. Нямате достатъчно кораби, нито достатъчно гориво. С мисълта, че Суверенът няма да успее да изпрати тук флотилия толкова бързо. Сгрешихте. Но Суверенът също допусна грешка: всички останали флотилии са в Ядрото и защитават спътници и светове срещу Орион. Ала Орион не е в Ядрото. Тя е с мен. Нейните войски се присъединиха към корабите, които откраднах от Чакала, за да сформирам армадата, с която ще сваля Армадата на Меча от небето.

— Ти нямаш достатъчно кораби за това — казва Рок.

— Ти не знаеш какво имам аз — казвам. — Не знаеш и къде го крия.

— Колко кораба има той? — пита Ромул Мустанга.

— Достатъчно.

— Рок би искал да повярвате, че аз съм опустошителен пожар. Да ви изглеждам опустошителен? Поне днес — не. Ромул, ти нямаш интереси в Ядрото точно както аз нямам интереси в Периферията. Тя не е моят дом. Ние не сме врагове. Моята война не е срещу вашата раса, а срещу управниците в моя дом. Помогни ни да разбием Армадата на Меча и ще получиш своята независимост. С един куршум — два заека. Дори и да не успея да победя Суверена в Ядрото, след като разбием Поета тук, ще нанесем такава вреда, че цял живот ще мине, преди Октавия да успее да събере корабите, парите, бойците, командирите, за да прекоси отново тези милиард километри мрак. — Спътниковите владетели се привеждат, за да се вслушат в думите ми. Може и да успея да ги убедя.

Рок възкликва присмехулно:

— Наистина ли смятате, че този самозван освободител ще зареже низшеЦветните в Периферията? Само на Галилеевите спътници има над сто и петдесет милиона поробени.

— Ако можех да ги освободя, щях — признавам. — Ала не мога. Проумявам го и това сломява сърцето ми, защото те са моят народ. Но всеки водач трябва да прави жертви.

Златните се отзовават с кимване. Макар и да съм врагът, те са способни на уважение към верността ми към моя народ, а също и към болката, която сигурно изпитвам. Странно е очите на враговете ми да са изпълнени с такава почит. Не съм свикнал с това.

Рок също забелязва кимванията.

— Аз познавам този човек по-добре от всички вас — настоява той. — Познавам го като брат. И той е лъжец. Той би казал всичко, за да разруши обединяващите ни връзки.

— За разлика от Суверена, която никога не лъже — подхвърлям лековато и предизвиквам малко смях.

— Суверенът ще спази своите договорености — настоява Рок.

— Също както и с баща ми? — пита презрително Мустанга. — Когато възнамеряваше да го убие на галатържеството миналата година? Аз бях неин улан и тя го планира под носа ми. И защо? Защото той не се съгласи с нейната политика. Представете си какво би сторила на хора, които са тръгнали на война срещу нея!

— Правилно, правилно! — възкликва АрхиГубернаторът на Тритон, почуквайки по масата.

— И вместо това ще се доверите на терорист и изменник? — пита Рок. — От шест години той плете заговори за унищожаването на нашето Общество. Цялото му съществуване е една измама! Как можете да му се доверите сега? Как може да мислите, че един Червен е по-загрижен за вас от един Златен? — Рок тъжно клати глава. — Ние сме Ауреати, братя и сестри мои. Ние сме орденът, закрилящ човечеството. Преди нас е имало раса, която е щяла да унищожи своя единствен дом във Вселената. Но после ние сме донесли мир. Не позволявайте на Дароу да ви манипулира да върнете Средновековието! Те ще прочистят света от всички създадени от нас чудеса, за да си напълнят търбусите и да утолят своята похот! Ние имаме шанс да ги спрем, тук и сега. Имаме шанс отново да се обединим, както винаги ни е било предопределено. Заради нашите деца! Какъв свят искате да наследят те?

Рок слага ръка на сърцето си.

— Аз съм човек от Марс. И аз като вас недолюбвам Ядрото. Апетитите на Луната са ограбили моята планета дълго преди да се родя. Това трябва да се промени. И ще се промени! Но не на върха на неговия меч! За да поправи счупен прозорец, той би изгорил къщата! Не, приятели, не това е начинът. За да се променим за добро, трябва да погледнем отвъд политиката на деня и да си спомним духа на нашия Златен век. Ауреати, единни във всичко!

Колкото по-дълго се разиграва това, толкова по-вероятно е Рок да ги убеди в техния патриотизъм. И двамата с Мустанга го знаем. Също както знаех, че ще ми се наложи да жертвам нещо, като дойда тук. Надявах се да не е онова, което се готвя да предложа, но по погледите на Спътниковите владетели разбирам, че посланието на Рок е било възприето. Те се боят от въстание. Боят се от мен.

Това е великият ужас от Синовете на Арес, огромната грешка, допусната от Севро с пускането на записа от моето Извайване и повеждането на Синовете на истинска война. Скрити в сянка, ние можехме да ги оставим да се избиват. Ние бяхме само идея. Но Рок ги подсети за мисълта, обединяваща всички съществували някога господари: ами ако робите си присвоят моята собственост?

Когато чичо ми даде моя Секач, каза, че той ще спаси живота ми на цената на един крайник. Това се казва на всеки миньор, за да знае още от първия ден, щом влезе в мината, че си струва да жертваш нещо. И сега правя една жертва, която може и никога да не ми простят.

— Аз ще ви дам Синовете на Арес — казвам тихо. Никой не ме чува — Рок все така държи реч и заглушава гласа ми. Чува ме само Мустанга. — Аз ще ви дам Синовете на Арес! — повтарям по-силно. На масата се възцарява тишина.

Столът на Ромул изскърцва, когато той се привежда напред.

— За какво говориш?

— Казах ти, аз нямам интереси в Периферията. И сега ще го докажа. На твоята територия съществуват над триста и петдесет бойни групи на Синовете на Арес. Ние стоим зад докерските ви стачки. Ние стоим зад саботажа на канализацията и сме причината улиците на Илион да бъдат заливани с лайна. Дори и днес да ме предадете на Суверена, Синовете ще ви пускат кръв още хиляда години. Но аз ще ви дам всяка една бойна група на Синовете на Арес в Периферията, ще изоставя низшеЦветните тук и ще поема на кръстоносен поход към Ядрото и никога повече, докато съм жив, няма да премина през астероидния пояс, ако ми помогнете да изтребя проклетата му флотилия.

Посочвам с пръст Рок, който сякаш е изпаднал в ужас.

— Това е безумие! — заявява Рок, забелязал въздействието на думите ми. — Той лъже!

Ала аз не лъжа. Дал съм заповед на бойните групи на Синовете на Арес из цялата Периферия да се евакуират. Малцина ще успеят да се изтеглят. Хиляди ще бъдат заловени, измъчвани, убити. Така е на война, това е рискът да си водач.

— Владетели, Императорът иска от вас да се наведете — отвръщам. — Не ви ли е омръзнало? Да пълзите пред трон, намиращ се на шестстотин милиона километра от вашия дом? — Те кимват. — Суверенът твърди, че аз съм заплаха за вас. Но кой бомбардира градовете ви? Кой изби цял милион от вашето население? Кой задържа децата ви като заложници на Луната? Уби баща ти и дъщеря ти на Марс? Кой изпепели цял спътник? Аз ли бях? Моят народ ли беше? Не. Най-големият ви враг е алчността на Ядрото.

— Тогава времената бяха други! — протестира Рок.

— Но тази жена беше същата! — изръмжавам и поглеждам Златния от Сатурн, който ме слуша прехласнато, седнал вляво от Ромул. — Кой изпепели Рея? Суверенът го е забравила, защото тронът й стои с гръб към Периферията. Но всяка нощ вие виждате в небето стъкления труп, оставен от нея.

— Рея беше грешка — казва Рок и пропада в капана, който Мустанга ми помогна да заложа. — Грешка, която никога повече не бива да се повтаря!

— Никога повече да не се повтаря? — пита Мустанга и захлопва капана. Тя се обръща към Вела, наблюдаваща от стълбището на дома заедно с още няколко йонийски Златни. — Вела, приятелко моя, може ли да получа дейтапада си, ако обичаш?

— Не й се хващайте на играта! — възкликва Рок.

— На моята игра? — пита сдържано Мустанга. — Моята игра са фактите, Императоре. Не са ли те приветствали тук, или се допуска единствено риторика? Лично аз нямам вяра на никого, който се бои от фактите. — Тя поглежда отново Вела, развеселена от собствената си хапливост. — Вела, ти можеш да боравиш с него вместо мен. Паролата е L17L6363. — И се ухилва, щом забелязва изненадата ми.

Вела поглежда брат си.

— Тя може да изпрати съобщение на Барка.

— Деактивирайте връзката ми — казва Мустанга. Ромул кимва на Вела и тя я деактивира. Отначало Златните присвиват очи, объркани в какво ли се взира тя. После, щом започва да чете, устните й се изопват, а кожата по ръцете й настръхва цялата. Останалите от малкото събрание наблюдават реакциите й с все по-нарастваща тревога. — Просвещаващо, нали, Вела?

— Какво е това? — пита Ромул. — Покажи ни!

Вела мята изпълнен с омраза поглед към Рок, който е също тъй объркан като всички, и отнася устройството при брат си. Докато чете данните и пръстите му прелитат над информацията, той успява да запази безстрастно изражение. Сега използвам получените от Касий сведения срещу неговата господарка, превръщам неговия дар в стрела, прицелена в сърцето й. Двамата с Мустанга решихме обаче, че ще е най-добре те да идват от нейните агенти. Използваме доверието на Ромул към нея, за да придаде достоверност на твърденията ни.

— Покажи го — казва Ромул, подхвърляйки дейтапада на Вела.

— Какво е това? — пита сърдито Рок. — Ромул…

Гласът му заглъхва, когато във въздуха разцъфва изображение на астероид S-1988, част от подсемейство Карин на астероидното семейство Коронис в пояса между Марс и Юпитер, и бавно се завърта над масата. Зеленият поток от данни под него описва гибелта на Суверена. Това е поредица от фалшифицирани комюникета на Обществото, изясняващи в подробности доставките на припаси на астероид, на който няма база. Потокът продължава да се лее и показва директиви на Обществото на високо ниво за „презареждане“ на астероида. Следват кадри, заснети от кораба, който изпратих да го проучи, докато останалите пътувахме към Юпитер. Червените на чичо ми се реят из тъмния склад. Малките реактивни двигатели на скафандрите им не издават нито звук във вакуума. Но гайгеровите им броячи, синхронизирани с шлемовете им, пращят от силната радиация на това място. Далеч по-голямо количество радиация, отколкото присъства в законните бойни глави със заряд пет мегатона, използвани в космически битки.

Ромул се взира в Рок.

— Ако Рея не бива да се повтаря, то защо твоята флотилия изпразни депо за ядрено оръжие, преди да дойде на нашата орбита?

— Не сме посещавали депото — отвръща Рок, все още мъчещ се да проумее какво е видял и за какво загатва то. Доказателството е завладяващо убедително. Всяка лъжа е най-добре да се сервира със здрава порция истина. — Синовете на Арес го ограбиха преди месеци. Тази информация е фалшифицирана. — Той действа на базата на погрешна информация. Което значи, че Суверенът е пазила в дълбока тайна бунта на Чакала. И сега си плаща за това, че тя има доверие на малцина. Той не е подготвен за този спор и си личи.

— Значи депо действително има — заявява Ромул. Рок разбира колко опустошително е било това признание. Ромул продължава, намръщен: — Император Фабии, защо между това място и Луната да има тайно депо с ядрени оръжия?

— Това е строго секретно.

— Несъмнено вие се шегувате.

— Флотът на Обществото е отговорен за сигурността на…

— Щом е било за сигурността, тогава нямаше ли да е по-близо до някоя база? — пита Ромул. — Това се намира в края на астероидния пояс на пътя, по който би минала флотилия от Луната, когато орбитата на Юпитер минава най-близо до Слънцето. Все едно е таен склад, предназначен да бъде използван от един Император на път за моя дом…

— Ромул, разбирам как изглежда това…

— Така ли, млади Фабии? Защото, изглежда, ти си смятал унищожението на хора, които наричаш свои брат и сестра, за възможност.

— Тази информация явно е фалшифицирана…

— Освен съществуването на депото…

— Да, то съществува — признава Рок.

— И ядрените бойни глави. С такава силна радиация?

— Те са за опазване на сигурността.

— Но останалото е лъжа?

— Да.

— Значи ти в действителност не си дошъл тук със запас от ядрени оръжия, достатъчен да превърне спътниците ни в стъкло?

— Не сме — отвръща Рок. — Единствените бойни глави, с които разполагаме на борда, са за бой кораб срещу кораб. С пет мегатона заряд максимум. Ромул, заклевам се в честта си…

— Същата чест, която имаше и когато предаде своя приятел… — Ромул ме посочва с жест. — Когато предаде почитаемия Лорн. Моят съюзник Август. Баща ми Рев. Тази чест, с която наблюдаваше как главата на дъщеря ми бе стъпкана от майцеубийца социопат, командвана от отцеубийца социопат?

— Ромул…

— Не, Император Фабии. Не вярвам, че вече заслужавате да ме наричате с рожденото ми име. Вие наричате Дароу дивак и лъжец. Но той дойде тук с открита душа. А вие — с лъжи. Скрити зад обноски и потекло…

— АрхиГубернатор Раа, трябва да ме изслушате. Съществува обяснение, ако само…

— Стига! — крясва Ромул, скача на крака и удря с едрата си длан по масата. — Стига лицемерие! Стига кроежи! Стига лъжи, хленчещ подлизурко от Ядрото! — Накрая той се разтреперва от гняв. — Да не беше мой гост, щях да ти хвърля ръкавица и да ти отсека мъжеството на Кървавото място. Твоето изгубено поколение е забравило какво е да си Златен! Отрекли сте се от своето наследство! Сучеш от цицата на властта — и защо? За какво? Тези криле на раменете ти? Император! — изфучава той подигравателно. — Ти, пале! Жал ми е за света, в който ти решаваш дали мъж като Лорн ау Аркос да живее или да умре! Родителите ти на нищо ли не са те учили? — Не са. Рок е бил отгледан от частни учители и книги. — Какво е гордостта без чест? Какво е честта без истина? Честта не е в думите ти. Не е и в четивата ти. — Ромул се удря в гърдите. — Тя е в постъпките ти!

— Тогава не прави това… — казва Рок.

— Това е дело на твоята господарка! — отвръща равнодушно Ромул. — Не успее ли да ни накара да се наведем, тя би ни изпепелила. Отново.

Мустанга се мъчи да сдържи усмивката си, докато Рок гледа как Спътниковите владетели се изплъзват от ръцете му, ала не успява. Мрак нахлува в школувания му глас и този мрак раздира сърцето ми. Само като си помисля, че този глас някога ме защитаваше. Сега той защитава нещо, което не го обича. Едно Общество, което пет пари не дава за него.

Винаги съм се питал защо Фичнър избра Рок за Дом Марс. До предателството му аз го познавах единствено като най-нежната душа. Ала сега Императорът отприщва гнева си.

— АрхиГубернатор Раа, изслушайте ме внимателно — казва той. — Грешите, като вярвате, че сме дошли тук с намерението да ви унищожим. Ние дойдохме, за да запазим Обществото. Не се поддавайте на манипулациите на Дароу. Вие сте над тях. Приемете условията на Суверена и може да живеем в мир още хиляда години. Но ако изберете този път, ако измените на примирието ни, пощада няма да има. Флотилията ви е съсипана. Тази на Дароу, където и да се крие, няма как да е нещо повече от коалиция от дезертьори с крадени кораби. Ала ние сме Армадата на Меча. Ние сме желязната ръка на Легиона и яростта на Обществото. Нашите кораби ще загасят светлините във вашите светове. Знаете на какво съм способен. Вие нямате командир, който да ми е равен. И когато корабите ви изгорят, рицарите от Ядрото ще се изсипят в градовете ви с челните летящи колони и ще изпълнят въздуха с пепел и тя ще задуши децата ви. Ако предадете своя Цвят, Споразумението и Обществото — точно това ще сторите, — Илиум ще пламне. Ще ви покажа що е разрушение. Ще издиря всеки човек, когото някога сте познавали, и ще изтребя семето му от всички светове. И ще го сторя с натежало сърце. Но аз съм предан на Марс. Аз съм воин. Затуй знайте, че гневът ми ще е нескончаем! — Той протяга тънка ръка. Устата на вълка на Дом Марс е зинала в безмълвен гладен вой. — Поемете ръката ми в знак на родство, заради своя народ и заради Златните! Или с нея ще построя епоха на мира върху пепелта на вашия дом.

Ромул заобикаля масата и застава срещу Рок, ръката на по-младия остава протегната между тях. Ромул вади бръснача си, увит на бедрото му. Той се втвърдява със стържещ звук. Острие, гравирано с видения от Земята и Завладяването. Родът му е също толкова стар като на Мустанга и на Октавия. И с това острие той порязва дланта си, изсмуква алена кръв от раната, а после се изправя и я изплюва в лицето на Рок.

— Обявявам кръвна вражда! Ако някога се срещнем пак, или аз — теб, или ти — мен, Фабии. Ако някога поемем дъх в една и съща стая, дъхът на единия ще секне. — Това е официално хладно заявление, което изисква от Рок само едно. Той кимва. — Вела, изпрати Императора до совалката му. Той трябва да подготви флотилията си за битка.

— Ромул, не можеш да го оставиш да си тръгне — обажда се Мустанга. — Прекалено е опасен!

— Съгласен съм — казвам, ала по друга причина. Бих пощадил Рок от тази битка. Не искам да изцапвам ръцете си с кръвта му. — Задръж го в плен до края на битката и го пусни невредим.

— Аз съм си у дома — заявява Ромул. — И тук се държим така. Обещах му безопасно отпътуване. И той ще го получи.

Рок изтрива кръвта и слюнката със същата салфетка, с която изтри устата си след десерта, става от масата и тръгва след Вела по стъпалата, водещи навътре към дома. Там се поспира и се обръща отново към нас. Не мога да кажа дали заговаря на мен или на събраните тук Златни, но когато издекламира последните си думи, зная, че те ще останат във вековете:

Братя и сестри, беда,

зла беда ни връхлетя.

На гроба ви ридая аз,

защото аз погубих вас.

Рок се покланя церемониално.

— Благодаря за гостоприемството, АрхиГубернаторе. Скоро ще се видим.

Щом Рок напуска събранието, Ромул нарежда на Вела да го задържи, докато аз благополучно напусна Йо.

— Известете моите Императори и Претори — казва той на един от уланите си. — Искам ги на хололиния след двайсет минути. Трябва да планираме битка. Дароу, ако би желал да се свържеш със своите Претори… — Ала аз мисля само за Рок. Може би никога повече няма да го видя. Никога няма да имам шанса да му кажа толкова много неща, които сега напират в гърдите ми. Но знам също и какво би могло да означава освобождаването му за моя народ.

— Върви — разчита погледа ми Мустанга. Изправям се поривисто, извинявам се и успявам да настигна Рок, докато той приключва със завързването на ботушите си в градината. Вела и още неколцина го повеждат към желязната порта.

— Рок! — Той се поколебава. Нещо в гласа ми го кара да се обърне и да ме погледне как се приближавам. — Кога те загубих? — питам.

— Когато загина Куин — отвръща той.

— Ти си възнамерявал да ме убиеш дори и когато си ме мислил за Златен?

— Златен, Червен, няма никакво значение! Духът ти е черен. Куин беше добра. Лея беше добра. А ти ги използва! Ти носиш гибел, Дароу! Ти изпиваш живота на приятелите си и ги зарязваш подире си, изтощени и погубени, и се самоубеждаваш, че всяка смърт си е струвала. Че всяка смърт те приближава до справедливостта. Но историята е пълна с хора като теб! Това Общество не е безупречно, ала йерархията… По-добър от този свят човекът не е способен да изгради.

— И да решаваш това е твое право?

— Да, мое право! Но победиш ли ме в Космоса, правото ще е твое.