Пиърс Браун
Утринна звезда (12)

10.
Войната

— Нашето Общество води война… — казва ми Танцьора в щаба на Синовете на Арес.

Той е покрит с купол, вдълбан в скалата и осветен от бледосинкавите лампи горе и корона от компютърни терминали, грейнали около централния холографски монитор. Стои отстрани на монитора, облян от синьото сияние на марсианското Термично море. С нас са Рагнар, няколко по-възрастни Синове, които не разпознавам, и Теодора, която ме поздрави с изящната целувка по устните, популярна сред висшеЦветните кръгове на Луната. Елегантна дори и в черните си работни панталони, в тази стая тя излъчва власт. Също като моите Виещи, и тя не бе поканена от Август в градината след Триумфа. Не е достатъчно важна личност, слава на Юпитер. Севро пратил Чакълчето да я изкара от Цитаделата, когато всичко се сгромоляса. От тогава тя е със Синовете и помага на пропагандното и разузнавателното крило на Танцьора.

— Не става дума само за Въстанието срещу силите на Златните тук и за другите ни бойни групи из цялата Система, а за бунта сред самите Златни — продължава Танцьора. — След убийството на Аркос и Август, както и на най-крепките им поддръжници по време на твоя Триумф, Рок и Чакала разиграха координирана игра, за да завладеят флота, който беше на орбита. Бояха се, че Виргиния или Телеманите ще съберат корабите на убитите в градината Златни. Виргиния опита — не само корабите на баща й, а и тези на Аркос под командата на три от снахите му. Стигна се до Битката за Деймос. И флотилията на Рок, макар и врагът да я превъзхождаше числено, срази флотилията на Мустанга и ги прати в бягство.

— Значи тя е жива — казвам и зная, че се притесняват как ли ще реагирам на тази информация.

— Да — потвърждава Севро. Наблюдава ме внимателно, останалите — също. — Жива е, доколкото знаем. — Рагнар като че се кани да каже нещо, но Севро го отрязва. — Танцьоре, покажи му Юпитер.

Погледът ми се задържа върху Рагнар, а Танцьора махва с ръка, над холографския монитор се разливат вълнички и се показва петнистата грамада на газовия гигант Юпитер. Обкръжават го шейсет и трите му по-малки, подобни на астероиди, спътници и четирите големи Юпитерови луни — Европа, Йо, Ганимед и Калисто.

— Чистката, задействана от Чакала и Суверена, бе впечатляваща операция, обхващаща не само трийсетте убийства в градината, но и още над триста други убийства по цялата Слънчева система. Повечето са осъществени от Рицари Олимпийци или Преторианци. Тя бе предложена и разработена от Чакала за елиминиране на ключовите врагове на Суверена на Марс, но също и на Луната, и из цялото Общество. Излезе много, много сполучлива. Ала допуснаха една грандиозна грешка. В градината те убиха Рев ау Раа и деветгодишната му внучка.

— АрхиГубернаторът на Йо — казвам. — За да пратят вест на Спътниковите владетели?

— Да, но тази вест рикошира. Седмица след Триумфа децата на Спътниковите владетели, които Суверенът държеше на Луната като повереници — откуп за лоялността на техните родители, избягаха. Два дни след това наследниците на Раа откраднаха Класис Сатурнус. Целият гарнизон на Осма флотилия в доковете на Калисто с помощта на Кордованите от Ганимед.

— Второ Спътниково въстание. Шейсет години след изпепеляването на Рея — казвам аз и на устните ми бавно пропълзява усмивка при мисълта за Мустанга начело на цяла планетна система. Макар и тя да ме напусна, макар и при мисълта за нея дълбоко в мен да зейва бездна, новината е добра за нас. Ние не сме единственият враг на Суверена. — Уран и Сатурн присъединиха ли се? За Нептун не се съмнявам.

— Всички се присъединиха.

— Всички? Значи надежда има… — казвам.

— Да, бе, ужким да. Нали така? — мърмори Севро.

Танцьора обяснява:

— Спътниковите владетели също допуснаха грешка. Очакваха Суверенът да закъса на Марс и да я порази метежът на низшеЦветните в Ядрото. И затова решиха, че поне още три години тя няма да може да прати достатъчно голяма флотилия на шестстотин милиона километра от там, та да потуши въстанието им.

— И сбъркаха смъртоносно, идиотите му с идиоти — мърмори Севро. — Изловиха ги със смъкнати гащи.

— Колко време й отне да прати флотилия? — питам. — Шест месеца?

— Шейсет и три дни.

— Невъзможно! Логистиката само за гориво… — Гласът ми глъхне, щом си спомням, че Властелинът на пепелта бе на път да подкрепи Дом Белона в орбита около Марс, преди да превземем планетата. Тогава му оставаха още седмици път. Трябва да е продължил към Периферията и да е проследил Мустанга докрай.

— Ти най-добре от всички трябва да знаеш колко оперативно действа Флотът на Обществото. Те са бойна машина — казва Танцьора. — Логистиката и системите за действие са съвършени. Колкото по-дълго време оставеха на Периферията, толкова по-трудно щеше да е за Суверена да ги спре след това. Суверенът го знаеше. И затова цялата Армада на меча незабавно потегли към орбитата на Юпитер и са там почти от десет месеца.

— Рок врътна една гадорийка — обажда се Севро. — Промъкна се пред основната си флотилия и гепи луноРазбивача, дето дъртият Нерон се опита да го отмъкне миналата година.

— Откраднал е луноРазбивач.

— Да, бе, да, знам. Прекръсти го на „Колос“ и го тури за свой флагмански кораб, женчото му с женчо. Гадна железария! Пред него Пакс е едно дребосъче.

Холото горе показва флотилията на Рок, връхлитаща към Юпитер, където луноРазбивачът ги чака да ги посрещне. Дните, седмиците, месеците война профучават стремглаво.

— Размахът е… направо маниашки — казва Севро. — Хиляди товарни кораби за доставки, стотици бойни кораби. Всяка флотилия — двойно по-голяма от коалицията, която събра ти, за да удариш Белона… — Продължава да говори, ала аз съм объркан, докато гледам как месеците война вихрено прелитат и разбирам как планетите все така са се въртели и без мен.

— Октавия не би вкарала в действие Властелина на пепелта — казвам аз сдържано. — Ако той някога премине през астероидния пояс, повече няма да има помирение. Периферията никога не би се предала. А кой ги предвожда? Айя?

— Рок ау Фабии Гъзолизии — отвръща присмехулно Севро.

— Той предвожда цялата флотилия? — възкликвам изненадано.

— Да, бе, да, знам! След Обсадата на Марс и Битката за Деймос той стана свидна рожба на Ядрото, кърваво проклятие да го стигне дано. Същински Железен Златен, изваден от аналите. Няма значение, че ти се шмугна вътре под носа му. Нито че в Института беше ходеща гавра. Него го бива за три неща — да се лигави, да ти забие нож в гърба и да разбива флотилии.

— Наричат го Поета на Деймос — обажда се Рагнар. — Непобедим е в бой. Дори срещу Мустанга и нейните титани. Много е опасен.

— Нея войната с флотилии не я влече — казвам аз. Мустанга умее да се бие. Но винаги по-добре се е оправяла с политиката. Тя сплотява хората. Обаче суровата тактика? Това е в сферата на Рок.

Военачалникът в мен жали, че толкова дълго са го държали настрана. Че е пропуснал такъв спектакъл като Второто спътниково въстание. Шейсет и седем луни, повечето — военизирани, четири — с население над сто милиона. Битки между флотилии. Орбитални бомбардировки. Нападателни маневри от астероид на астероид, с армии в механокостюми. Как щях да се разиграя на това игрище! Но човекът в мен знае, че ако аз не бях затворник, в тази стая някои хора щяха да отсъстват.

Осъзнавам, че твърде съм се вглъбил и се принуждавам да поддържам разговора.

— Времето ни изтича, нали?

Танцьора кимва.

— Миналата седмица Рок превзе Калисто. Само Ганимед и Йо се крепят. Ако Спътниковите владетели капитулират, флотът и Легионите с него се връщат тук да помагат на Чакала срещу нас. Ще сме единствен фокус на обединената военна мощ на Обществото и те ще ни изкоренят.

Ето защо Фичнър мразеше бомбите. Те отварят очите на великана и го будят.

— А какво става с Марс? С нашата война? По дяволите, що за война водим?

— Пълна каша е тя, ето какво, кърваво проклятие да я стигне дано! — тросва се Севро. — Преди около осем месеца се превърна в открита война. Синовете все тъй си остават сплотени. Орион не я знам къде е. Смятаме я за мъртва. „Пакс“ и твоите кораби ги няма, и сега си имаме паравоенни армии, несвързани със Синовете, които се надигат на север, трепят цивилни и после въздушните отряди на Легионите ги изтриват от лицето на земята. След туй имаме масови стачки и протести в десетина градове. Затворите са претъпкани с политически до пръсване и затова ги пренасочват в тия временни лагери, където знаем със сигурност, че се извършват масови екзекуции.

Танцьора вади някои холограми и виждам размазани изображения на сгради, подобни на огромни затвори сред пустинята и вдън горите. В едър план ми показват низшеЦветни, които слизат от кораби под дулата на пушки и в колона по един влизат в бетонните постройки. Изображението се сменя с изглед на обсипани с чакъл улици. Мъже с маски и Червени ленти на ръцете стрелят над димящите останки на градски вагонетки. Един Златен каца помежду им и изображението угасва.

— Нанасяме им удари с всичка сила — казва Севро. — Хич не си поплюваме. Свихме десетина кораба, два изтребителя. Разрушихме Командния център на Термично море…

— И сега го строят наново — додава Танцьора.

— А после пак ще го разрушим! — изстрелва Севро.

— Тези Червени не са воини — прекъсва Рагнар и двамата. — Те могат да управляват кораби, да стрелят с оръжия, да пускат бомби, да се бият със Сиви. Но щом пристигне Златен, те нямат шанс.

След думите му всички потъват в дълбоко мълчание. Синовете на Арес са бойци-партизани. Саботьори. Шпиони. Но в тази война ме преследват думите на Лорн: „Как овце убиват лъв? Като го удавят в кръв“.

— Приписват ни всяка смърт на цивилен на Марс — казва най-сетне Теодора. — Убием ли двама при бомбардировка на завод за производство на боеприпаси, те заявяват, че сме убили хиляда. При всяка стачка или демонстрация агенти на Обществото се инфилтрират в тълпите, маскирани като демонстранти, за да стрелят по Сиви офицери или да се взривяват с елеци за самоубийци. Тези изображения се разпространяват по медиите. А когато камерите са изключени, Сивите нахлуват с взлом в домове и правят така, че симпатизантите ни да изчезнат. СредноЦветни, низшеЦветни, няма значение. Те удържат разкола. На север, както каза Севро, бушуват открити бунтове.

— Една групировка, наречена Червения легион, избива всички висшеЦветни, които им попаднат — промълвява мрачно Танцьора. — Една наша стара приятелка влезе в ръководството им. Хармъни.

— Подхожда й.

— Тя ги е надъхала срещу нас. Те не желаят да приемат заповеди от нас, а ние спряхме да им пращаме оръжие. Духът по върховете ни пада.

— Онзи, който притежава глас и ярост, командва света — измърморвам.

— Аркос? — пита ме Теодора. Кимвам. — Де да беше тук!

— Не съм убеден, че би ни помогнал.

— За жалост, гласът сякаш не съществува без ярост — казва Розовата и кръстосва крак върху крак. — Най-великото оръжие на един бунт е неговият дух. Духът на промяната. Семенцето, открило надежда в мислите, което разцъфва и избуява. Но способността да засадиш тази идея и дори самата идея ни бе отнета. Посланието — откраднато. От Чакала, докато той ни реже езиците. Безгласни сме.

Когато тя заговори, другите слушат. Не за да й угодят, както е при Златните, а така, сякаш по положение е почти равна на Танцьора.

— Всичко това са пълни безсмислици — заявявам. — Кое е разпалило открита война? Чакала не обяви публично, че е убил Фичнър. Би му се искало тихомълком да очисти Синовете. Какъв е катализаторът? И освен това ти твърдиш, че сме безгласни. Но Фичнър притежаваше комуникационна мрежа, която можеше да излъчва и в мините, и навсякъде. Той пробута смъртта на Ео на масите. Направи я лицето на Въстанието. Чакала ликвидира ли мрежата му? — Оглеждам загрижените им лица наоколо. — Какво ми намеквате?

— Не сте ли му казали вече? — попита Севро. — По дяволите, какви сте ги вършили, докато ме нямаше, човъркахте си в гъза ли?

— Дароу искаше да се събере със семейството си! — сопва се Танцьора и се обръща към мен с въздишка: — Голяма част от дигиталната ни мрежа бе унищожена по време на Чакаловите чистки в месеца след убийството на Арес и твоето пленяване. Севро успя да ни предупреди, преди бойците на Чакала да нападнат базата ни в Егия. Укрихме се под земята и опазихме оборудването, но загубихме огромни количества човешка сила. Хиляди Синове, обучени да боравят с машини. Следващите три месеца прекарахме в опити да те търсим. Завзехме кораб, летящ за Луната, но ти не беше на него. Претърсихме затворите. Бутахме рушвети. Но ти все едно се беше изпарил, сякаш не си и съществувал. А после Чакала те екзекутира на стъпалата на Цитаделата в Егия.

— Всичко това го знам.

— Ама не знаеш каква я свърши Севро след това.

Поглеждам приятеля си.

— Каква си я свършил?

— Каквато си трябваше. — Той поема контрола върху холограмата, изтрива Юпитер и го заменя с мен. Шестнайсетгодишен. Мършав, блед и гол, проснат на маса, а Мики се е надвесил над мен с дисковия си трион. Ледена тръпка пропълзява надолу по гръбнака ми. Но този гръбнак дори не е мой. Буквално не е. Той принадлежи на тези хора. На революцията. И се чувствам… употребен, щом осъзнавам какво е сторил Севро.

— Раздухал си го.

— Дяволски си прав — отвръща гадно Севро и усещам как погледите им се вперват в мен. Сега разбирам защо моят Секач е изрисуван по покривите на бежанците в Тинос. Всички те знаят, че някога съм бил Червен. Знаят, че един от техните е завладял Марс с Железния дъжд.

Аз съм започнал войната.

— Излъчих твоето Извайване във всяка мина. Пуснах го във всеки холоСайт. На всеки милиметър в това Общество, кърваво проклятие да го стигне дано! Златните си мислеха, че могат да те пречукат, да те смажат и напълно да обезсмислят смъртта ти. Проклет да съм, ако бях позволил да се случи това! — Той тупва с ръка по масата. — Проклет да съм, ако ти позволя да потънеш, безлик в машината като майка ми! На Марс няма ни един Червен, дето да не ти знае името, Жътварче. Един човек няма в целия дигитален свят, който да не знае, че Червен се е издигнал и е станал принц сред Златните, за да завоюва Марс. Аз те превърнах в мит. И сега, след като възкръсна, ти не си само мъченик. Ти си проклетият месия, когото Червените чакат цял живот.