Пиърс Браун
Утринна звезда (19)

17.
Избиване на Златни

— Не стреляйте! — изкрещявам и бутвам надолу оръжието на Виктра, но Севро лае заповеди и тя отново се прицелва. Подреждаме се в неравна редица, прицелили в Златните пулсЮмруци и пържачки. Въздържаме се от стрелба, защото Живака ни трябва жив, а и знам, Севро е не по-малко стъписан от мен, че вижда тук Мустанга, Касий и Телеманите.

— Лягайте на земята, или ще ви бастисаме! — крясва Севро с нечовешки глас, усилен от демонШлема му. Виещите също се включват и хор от харпии оглася въздуха със заповеди. Кръвта ми замръзва във вените. Покрай ревовете пулсира аларма. Не знам какво да правя и прицелвам пулсЮмрука си в най-опасния Златен в стаята, Касий — ясно ми е какво трябва да се върти в главата на Севро, щом вижда убиеца на баща си от плът и кръв. Шлемът ми се синхронизира с оръжието, за да освети слабите места в бронята му, но очите ми жадно изпиват Мустанга, докато тя оставя чашата с кафе, грациозна както винаги, и се дръпва от масата, а пулсЮмрукът, вграден в лявата ръкавица на бронята й, бавно се разтваря като цвят.

Разумът и сърцето ми са във война. Какво, по дяволите, прави тя тук? Тя трябва да е в Периферията. Също като нея, и останалите Златни не ни слушат. Скрити зад шлемовете, те не знаят кои сме. Днес никой не носи мантия. Дръпват се назад с бдителни очи и преценяват ситуацията. Бръсначът на Касий се плъзва по десницата му. Кавакс се надига бавно от стола заедно с Даксо. Живака трескаво ръкомаха.

— Спрете! — крясва той, но гласът му почти не се чува сред хаоса. — Не стреляйте! Това е дипломатическо съвещание! Удостоверете самоличността си! — Разбирам, че сме нахлули посред някакви преговори. Войските на Мустанга се предават? Сключва се съюз? Бие на очи отсъствието на Чакала. Дали Живака го предава? Тъй трябва да е! Както и Суверенът. Затова тук е толкова пусто. Прислуга няма, минимална охрана. Живака е искал на това съвещание, провеждано под носа на съюзника му, да присъстват само негови доверени хора.

Стомахът ме свива, щом разбирам, че останалите в стаята сигурно ни мислят за изпратени от Чакала. Значи вероятно си мислят, че сме дошли тук да ги избием и краят може да е само един.

— Лягайте на пода, кърваво проклятие да ви стигне дано! — изревава Виктра.

— Какво да правим? — пита Чакълчето по комуникатора. — Жътварю?

— Заплювам си Белона! — заявява Севро.

— Ползвайте зашеметители — казвам. — Това е Мустанга…

— Срещу тая броня те никаква няма да я свършат — намесва се Севро. — Ако вдигнат оръжие, изтрепете ги тия чворове. Пълни пулсЗаряди. Няма да подлагам на риск никого от семейството ни.

— Севро, чуй ме! Трябва да поговорим с… — Думите ми секват, защото чрез централното управление, вградено в шлема му, той заглушава сигнала от моя комуникатор. Аз ги чувам, но те не ме чуват. Ругая го без полза.

— Белона, не мърдай! — крясва Клоуна. — Стой, казах!

Срещу Мустанга Касий тихомълком се носи между Сребърните и ги използва за прикритие, за да затвори пролуката между нас. Само на десет метра от нас е и се приближава. Усещам как Виктра се напряга до мен и жадува да я пуснат да се развихри срещу един от мъжете, когото обвинява за смъртта на майка си, но между нас и Златните има цивилни, а Живака е трофей, чиято загуба не можем да си позволим.

Преценявам на око закръглените бузи на Сребърните и Медните. Тук няма нито една изтормозена душа. Нито един корем тук не е стържел от глад. Тези тук са колаборационисти. Ако му дадат ръждив нож и няколко часа за убиване, Севро би ги скалпирал един по един.

— Жътварю… — вика ме тихо Рагнар и ме поглежда за указания.

— Пусни бръснача! — крясва Виктра на Касий. Той мълчи. Приижда с увереността на ледник. Мойра и Рицарят на смъртта го следват. Шлемът на Кавакс се плъзва надолу и покрива главата му. Лицето на Мустанга вече е покрито. ПулсЮмрукът й е задействан, насочен към земята.

Достатъчно добре познавам смъртта, че да я усетя как задържа дъх.

Включвам външните си високоговорители.

— Кавакс, Мустанг, спрете! Аз съм! Аз съм…

— Не мърдай, лайно такова! — изръмжава Виктра. Касий се усмихва любезно и се хвърля напред. Вляво от мен Рагнар прави някакво странно усукано движение, един от двата му бръснача изхвърча във въздуха и пронизва Рицаря на смъртта в челото. Сребърните зяпват срещу прочутия Рицар Олимпиец, а той се олюлява и се свлича на земята.

— КАВАКС АУ ТЕЛЕМАН! — изревава Кавакс и се втурва напред с Даксо. Мустанга се мята встрани. Мойра атакува и вдига пулсЮмрука си.

— Изтрепете ги! — командва Севро с подигравателна усмивка.

Залата изригва. Въздухът е разкъсан на парцали от свръхнагрети частици, щом Виещите откриват огън от упор в препълненото помещение. Мраморът се разсипва на прах. Столовете се стапят и се превръщат в изкорубени метални буци по пода. Плът и кости се взривяват и изпълват въздуха с червена мъгла, щом Сребърните и Медните попаднат в кръстосания огън. Севро не уцелва Касий, който се шмугва зад една колона. Кавакс е прострелян десетина пъти, но не се поколебава дори и когато щитовете му прегряват. Тъкмо се готви да се вреже в Севро и Виктра с бръснача си, и Рагнар напада отстрани и така здраво халосва по-дребния мъж с рамо, че Кавакс се издига във въздуха. Даксо напада Рагнар отзад и тримата великани се стоварват настрана, като пътьом смачкват двама лазещи по пода Медни, двойно по-малки от тях. Медните пищят на пода с потрошени крака.

Зад Кавакс Мустанга поема два куршума в гърдите си, но пулсЩитът й издържа. Тя се препъва, стреля в отговор по нас и уцелва Чакълчето в бедрото. Чакълчето изхвърча назад и се блъсва в стената, изстрелът е счупил крака й. Тя изпищява и го стиска. Клоуна и Виктра я прикриват, стрелят по Мустанга и замъкват Чакълчето зад една колона. Шибаната мутра и още четирима Виещи, завардили вратата и пазещи Матео навън, сега стрелят в стаята от коридора.

Люшвам се настрана, загубен сред хаоса, и мраморът под краката ми се пръсва. Сребърните се набутват под масата. Други скачат от столовете и препускат към въображаемата безопасност на колоните в двата края на залата. Свръхзвуков пулсОгън раздира въздуха помежду им, над главите им, раздира и тях. Огъва колоните. Живака се втурва между двама Медни и ги използва като човешки щитове, шрапнели се забиват в тях и всички те се строполяват долу — бъркотия от кръв и крайници.

Мойра, Фурията, се втурва към Севро, за да наниже приятеля ми в гръб на бръснача си, докато той се мъчи да заобиколи биещия се с двамата Телемани Рагнар и да се докопа до Касий. Изстрелвам пулсЮмрука си от упор в хълбока й точно преди тя да стигне до него. ПулсЩитът на бронята й абсорбира първите няколко заряда и я увива в син пашкул. Тя залита настрана и ако не бях продължил да стрелям, на сутринта щеше да се е отървала само с една синина. Но средният ми пръст здраво натиска спусъка. Тя е инженер на гнета и един от най-блестящите умове сред Златните. И се опита да убие Севро. Лош ход.

Стрелям, докато щитът й се огъва навътре, докато тя се строполява на коляно и затреперва, и пищи — молекулите на кожата и органите й са подложени на свръхнагряване. Кипнала кръв руква от очите и носа й. Бронята и плътта се спояват, а аз усещам как яростта бушува в мен и ме прави безчувствен за страха, за разума, за състраданието. Ето това е Жътваря, който повали Касий. Който уби Карн. Когото Златните не могат да убият.

ПулсЮмрукът на Мойра стреля дивашки, докато сухожилията на пръстите й се свиват от температурата. Стреля в тавана на пълен автомат. Килва се настрана и облива стаята с поток от смърт. Двама Сребърни, тичащи да се прикрият, избухват. Стъклото на илюминатора в далечния край на стаята, гледащ право към космическия град, опасно се пропуква. Виещите се хвърлят към прикритията, докато пулсЮмрукът се разтапя върху лявата ръка на Мойра, а прегрятото дуло хлътва навътре с подло съскане. С това последно издихание на гнева от най-мъдрата от трите Фурии на Суверена остава само овъглена черупка.

Единственото ми желание е на нейно място да беше Айя.

Обръщам се и усещам как хладната ръка на гнева ме води, жадна за още кръв. Но всички оцелели са мои приятели. Или някога бяха. Яростта ме напуска също тъй бързо, както връхлетя, и потръпвам от празнотата в себе си. На мястото й идва паника, докато гледам как приятелите ми се мъчат да се избият помежду си. Стегнатите редици са се разкъсали и е настанал високотехнологичен въргал. Крака се подхлъзват на стъклото. Плещи се блъскат в стената. Между колоните се водят битки с пулсЮмруци. Ръце и колене лазят по пода, пулсЮмруците вият, остриета дрънчат и кълцат.

И чак сега, чак сега с ужасяваща яснота разбирам, че има една обща нишка, която ги свързва. И това не е идея. Не е мечтата на жена ми. Не е доверието, нито съюзите, нито Цветът.

Тази нишка съм аз.

А без мен ще постъпват ето така. Без мен Севро е вършил ето това. Какво неминуемо прахосничество изглежда. Смъртта поражда смърт и тя поражда смърт.

Трябва да го спра.

В центъра на стаята Касий се препъва подир Виктра в изкорубените столове и счупените стъкла. Кръвта омазва пода под краката им. Повреденото й призрачно Наметало пръска искри и тя просветва — ту призрак, ту сянка, като нерешителен демон. Касий отново посича бедрото й, завърта се, когато Клоуна стреля по него и разрязва слепоочието му, а после се огъва назад, за да избегне изстрела на Чакълчето от земята в отсрещния край на стаята. Виктра се търкулва под масата, за да избяга от Касий и порязва глезените му. Той скача на масата и стреля с пулсЮмрука си в оникса, докато плотът хлътва в средата и я приклещва отдолу. Още педя и ще я убие, когато Севро го прострелва в гръб. Щитът на Касий поглъща удара, но го отпраща на няколко метра встрани.

Вдясно Рагнар, Даксо и Кавакс водят битката на титаните. Рагнар приковава ръката на Кавакс за стената с бръснача си, пуска оръжието, снишава се и изстрелва от упор пулсЮмрука си в Даксо. Щитът на Даксо попива удара, бръсначът му не уцелва Рагнар и откъртва парче от стената. Рагнар удря Даксо в ставите и тъкмо се готви да му пречупи врата, когато Кавакс, крещящ родовото си име, го промушва в рамото с бръснач. Втурвам се на помощ на моя Опетнен приятел, но усещам нечие присъствие вляво от мен.

Обръщам се тъкмо навреме и виждам как Мустанга лети във въздуха към мен, шлемът покрива лицето й, а бръсначът й се извива в дъга надолу, за да ме разполови. Вдигам своя незабавно и остриетата се удрят мощно едно в друго. Вибрации разтърсват ръката ми. По-бавен съм, отколкото си спомням, инстинктите на мускулите ми са се изгубили в мрака въпреки лабораторните манипулации на Мики и тренировъчните ми двубои с Виктра. А Мустанга е станала по-бърза.

Притиснат съм назад. Опитвам се да се увъртам около Мустанга, но тя борави с бръснача, сякаш цялата последна година е воювала. Мъча се да се изплъзна настрана, както ме е учил Лорн, но изход няма. Тя е умна и се възползва от отломките и от колоните, за да ме притисне. Обсаден съм, вкаран съм в клопка от лъщящия метал. Отбраната ми не поддава, но поотслабва по краищата, докато защитавам ядрото си.

Острието прорязва в лявото ми рамо рана с един пръст дълбочина. Жили като ухапване на пъклена пепелянка. Изругавам и тя отново съсича плътта ми. Иде ми да й кресна да спре. Да изкрещя името си, да направя нещо, ако имах поне половин секунда да си поема дъх, но ми остава само да не спирам да движа ръце. Извивам се назад тъкмо навреме, когато тя разцепва плитко скарабКожата ми на врата. Следват три бързи замаха към сухожилията на дясната ми ръка и острието минава на косъм. Тя си изгражда ритъм. Гърбът ми докосва стената. Рязане. Рязане. Промушване. Огън раздира кожата ми. Ще умра тук. Викам за помощ по комуникатора, но каналът ми все още е заглушен от Севро.

Не беше това лъжица за нашата уста.

Пищя напразно, когато острието на Мустанга одрасква три от ребрата ми. Тя го завърта в ръка. Замахва с две ръце да ми отсече главата. Успявам да отбия бръснача в стената със своя и го приковавам над главата ми, та шлемът й да е току до маската ми, и й удрям една глава. Но нейният шлем е по-здрав от композитната дуропластмаса на моята маска. Тя отмята назад глава и я фрасва в моята, използвайки моята собствена тактика. Болка разцепва черепа ми и едва не припадам. Видения ту гаснат, ту препускат пред очите ми. Още се крепя. Усещам как част от маската ми се отчупва и се хлъзва по лицето ми. Носът ми пак е счупен. Пред очите ми изскачат тъмни петна. Остатъкът от маската се разпада и аз се взирам в шлема на Мустанга с формата на конска глава, от която гледат очите на смъртта, докато тя се готви да сложи край на живота ми.

Ръката й с бръснача замахва назад да нанесе убийствения удар. И замръзва над главата й. Тя гледа оголеното ми лице и трепери. Шлемът й се плъзва и открива нейното. Подгизнали от пот кичури са полепнали по челото й и потъмняват златния му блясък. Погледът под тях е див. Да можех да кажа, че виждам в очите й любов и радост — но тях ги няма там. Ако виждам нещо, то е страх, може би ужас, лицето й става смъртнобледо и тя залита назад, и маха, занемяла, със свободната си ръка.

— Дароу…

Тя поглежда през рамо и вижда, че в стаята все още вилнее сеч и нашият миг на затишие е прашинка сред бурята. Касий хлътва в един страничен изход и побягва, зарязал труповете на Рицаря на смъртта и Мойра. Преди да изчезне, погледите ни се срещат. Виктра се втурва да го преследва и Севро я вкарва обратно вътре. Останалите Виещи се обръщат към Мустанга. Правя крачка към нея и спирам, щом върхът на бръснача й убожда ключицата ми.

— Видях те как умираш.

Тя тръгва заднишком към главния вход, ботушите й се плъзгат по мрамора, стъкла от стените пращят под стъпките й.

— Кавакс, Даксо! — извиква тя, една вена на шията й се е издула от напрежение. — Назад!

Телеманите се мъчат да се отделят от Рагнар и се чудят кой ли е маскираният мъж, с когото се бият, и защо им тече кръв от толкова много места. Опитват се да се прегрупират пред Мустанга и двамата търчат към нея в припряно отстъпление, но щом ме подминават, за да я настигнат до вратата, разбирам, че не мога просто да я гледам как си тръгва. Затова изплющявам с бръснача и го увивам около шията на Кавакс. Той се задавя и се завърта насреща ми, но аз устоявам. Само с натискането на едно копче мога да прибера камшика и да му отрежа главата. Но нямам никакъв интерес да го убивам. Той пада чак когато Рагнар се мята върху крака му и забива коляно в гърдите му. Тръшва го на пода. Шибаната мутра и останалите се нахвърлят върху му и го приковават на земята.

— Не го убивайте! — крясвам. Шибаната мутра познаваше Пакс. Срещал се е с Телеманите, затова удържа бръснача си и крясва на новите Виещи да направят същото. Даксо се опитва да се притече на помощ на баща си, но с Рагнар му преграждаме пътя, а Севро и Виктра търчат към нас да се включат. Лъчистите му очи се взират объркано в лицето ми.

— Бягай, Виргиния! — изревава Кавакс от земята. — Бягай!

— Орион е жива, при мен е — казва Мустанга, докато оглежда окървавените Виещи зад гърба ми, устремили се към нея и Даксо. — Не го убивай, моля те! — А после поглежда печално Кавакс и избягва.