Пиърс Браун
Утринна звезда (40)

38.
Сметката

— Петстотин ядрени бойни глави? — прошепва Севро. — Кърваво проклятие, а стига бе! Хайде де, кажи ми, че се бъзикаш!

Танцьора седи мълчаливо на масата в щаба и разтърква слепоочията си.

— Дивотии! — изсумтява Холидей от стената. — Ако ги има, да ги е използвал вече!

— Да оставим ваденето на умозаключения на индивидите, които познават човека на живо, а? — обажда се Виктра. — Адрий не действа като нормален човек.

— Това е сигурно, да му се не види — потвърждава Севро.

— И все пак въпросът е основателен — обажда се Танцьора, раздразнен от присъствието на толкова много Златни и особено на Мустанга, застанала до мен. — Щом ги има, защо не ги е използвал?

— Защото подобна ескалация би му навредила почти също толкова, колкото и на нас — отвръщам. — И ако ги използва, Суверенът ще има всячески оправдания да го замени.

— Или пък ги няма — заявява пренебрежително Живака. Той се рее пред нас, сините холопиксели блещукат над панела на монитора. — Маневра е. Белона знае за какво те е грижа, Дароу, и дърпа струните на сърцето ти с идеята да го помилваш. Глупотевини! Моите техници щяха да забележат мощни вълни, ако той прекарваше ракети. А аз щях да чуя за обогатяването на плутония, ако Суверенът бе поръчала да се произведат.

— Освен ако не са стари ракети — казвам. — Много реликви са пръснати тук и там.

— А Слънчевата система е голяма — додава с равен глас Мустанга.

— И ушите ми са големи — отвръща Живака.

— Бяха — обажда се Виктра. — Докато говорим, ги орязват.

Водачите на въстанието са насядали в полукръг около холопроектор, показващ астероид S-1988. Той представлява гола скала, част от подсемейство Карин от астероидното семейство Коронис в Главния пояс между Марс и Юпитер. Астероидите от Коронис са база на тежки минни операции на управляван от Земята енергиен консорциум и приютяват астрални пътни станции с лоша репутация за контрабандисти и пирати, най-вече 208 Лакримоза, където Севро презареди по време на пътуването си от Плутон до Марс. Местните наричат заливчето на контрабандистите Богородица на Скърбите и там животът е по-евтин от кило замразен хелий и грам демонПрах, или поне той така разправя. Обикновено си трае за това място и за престоя си там.

Златните обикновено провеждат съвещанията си в щаба, наредени в полукръг или правоъгълник, защото хората, застанали лице в лице, по-често влизат в интелектуален конфликт, отколкото ако седят редом един до друг. Това е наслада за Златните. Аз пробвам по-различна тактика и настанявам приятелите си с лице към проблема, който всички виждат на холопроектора. Така, ако искат да спорят помежду си, им се налага да изпружват шии.

— Жалко, че не разполагаме с оракулите на Суверена — казва Мустанга. — Закопчай един на китката му и виж доколко открит е Касий в действителност.

— Извинявайте, че нямаме ресурсите, на които сте свикнали, домина — обажда се Танцьора.

— Не това исках да кажа.

— Можем да го поизмъчваме — казва Севро. Седнал е по средата на масата и чисти нокътя си с нож. Виктра се е облегнала на стената зад него и потръпва от раздразнение всеки път, когато люспа от нокътя пада на масата. Танцьора седи вдясно от Севро. Еднометровата холограма на Живака свети от дясната му страна, между двама ни. След като обяви Фобос за свободен град от името на Въстанието, той изпълнява функциите на негов Губернатор и сега се е привел над камара сърцевидни стриди с размера на палец. С малък нож за октоподи в ръка той подрежда черупките в пет равни купчинки. И да се нервира от репресивните мерки на Чакала срещу неговата станция, това изобщо не му проличава. Сефи се поти под племенните си кожи, докато обхожда масата по периметъра като пленено животно и от това Танцьора не го свърта на едно място.

— Трябва ли наистина да водим този разговор в нейно присъствие? — пита Виктра за Мустанга.

— Тя е на наша страна — отвръщам.

— Сигурен ли си? — пита Танцьора.

— Тя изигра решаваща роля за привличането на Обсидианите — отвръщам. — Тя ни свърза с Орион. — След разговора ми с Касий влязох във връзка с нея. Тя се е втурнала да ме посрещне с „Пакс“ и значителен остатък от старата ми флотилия. Струва ми се невероятно да видя отново тази опака Синя, както и кораба, където за пръв път се почувствах у дома след Ликос. — Благодарение на Мустанга ще разполагаме с истински флот. Тя е запазила моето командване и е оставила начело Орион. Щеше ли да го направи, ако целите й не бяха същите като нашите?

— А те са? — пита Танцьора.

— Победа над Лун и Чакала — казва тя.

— Това са само малка част от исканията ни — възразява Танцьора.

— Тя работи с нас! — казвам натъртено.

— Засега — обажда се Виктра. — Умница е тя. Може би иска да ни използва, за да елиминира враговете си? Да се постави в позиция на силата. Може би тя иска Марс. Може да иска и повече. — Сякаш беше едва вчера, която моят съвет от Златни обсъждаше достойна ли е Виктра за доверието ни или не. Никой не искаше да й гласува доверие и накрая Рок се изказа в нейна полза. Виктра очевидно не забелязва иронията. Или може би си спомня как Мустанга огласи недоверието си спрямо нейните намерения преди година и е решила да си върне стария дълг.

— Неприятно ми е да се съглася с Юлии — казва Танцьора, — но за това тя е права. Август са играчи. Не се е родил този, дето да не е бил играч. — Явно Танцьора не го е радвала по-раншната липса на прозрачност у Мустанга. Виргиния обаче очакваше това. Всъщност тя помоли да остане в стаята си, та да не пречи на моя план. Но за да сполучи всичко това, за да има начин в края на краищата всичко да се нареди, трябва да си сътрудничим.

Те очакваха да защитя Мустанга, което показва колко слабо я познават.

— Всички се държите доста нелогично — казва Мустанга. — С това не искам да ви обидя, просто констатирам факта. Ако ви желаех злото, щях да уведомя Суверена или брат си и да монтирам проследяващо устройство в кораба си — казва Мустанга. — Нали знаете докъде би стигнала тя, за да открие Тинос. — Приятелите ми се споглеждат тревожно. — Ала не го направих. Знам, че няма да ми се доверите. Но на Дароу имате доверие, а той има доверие в мен и тъй като ме познава по-добре от всички вас, мисля, че той е в най-удачна позиция да решава. Така че стига сте мрънкали като кръвогадни дечица и да се залавяме за задачата, а?

— Ако ти се намира циркуляр, за три минути мога да се оправя… — обажда се Севро.

— Айде млъквай! — крясва му Танцьора. За първи път го виждам да губи самообладание. — Човек ще лъже като разпран и ще ти пробута само онова, което искаш да чуеш, ако започнеш да му изтръгваш с клещи ноктите на краката. Така не става. — Той самият е бил измъчван от Чакала. Също както Евей и Хармъни.

Севро кръстосва ръце.

— Брей, че нечестно обобщение на едро, деденце!

— Ние не изтезаваме и точка — заявява Танцьора.

— Да, бе, да — възразява Севро. — Ние сме добрите. А добрите никога не измъчват и винаги побеждават. Но на колко от добрите им затварят главите в кутии? На колко от приятелите на добрите им срязват гръбнаците на две?

Танцьора ме поглежда, търси помощ.

— Дароу…

Живака отваря една стрида.

— Мъченията могат да свършат работа, ако се прилагат правилно, с информация, която може да бъде проверена, и то само по конкретна тема. Като всяко друго средство, и те не са панацея — трябва да се използват както трябва. Лично аз не мисля, че разполагаме с лукса да определяме измислени морални граници. Не и днес. Нека Барка се позанимава, да изтръгне някой и друг нокът… И някое и друго око, ако трябва.

— Съгласна съм — изненадва съвета Теодора.

— А Матео? — питам Живака. — Севро му смля лицето.

Ножът на Живака се подхлъзва по поредната стрида и се забива в дланта му. Той трепва и засмуква кръвта.

— И ако не беше припаднал, той щеше да ви каже къде съм аз. От своя опит знам, че болката най-добре води преговори.

— Съгласна съм с тях, Дароу — обажда се Мустанга. — Трябва да сме сигурни, че той казва истината. Иначе оставяме той да диктува стратегията ни — което от негова страна си е класическа контраразузнавателна дейност. Точно така би постъпил ти. — И точно това се опитвах и да правя, допреди да започнат изтезанията на Чакала.

Виктра, която досега си мълчеше по темата, поривисто обикаля масата, навлиза в холопроекцията и черният Космос и звездите заиграват по кожата й. Неравно накълцана, руса до бяло коса се спуска пред гневните й очи. Тя съблича сивата си риза. Тялото й под нея е мускулесто и жилаво, носи силно стягащ сутиен. Половин дузина белези от бръснач, дълги около педя, прорязват диагонално плоския й корем. По ръката й, с която борави с меча, са повече от дузина. Има и няколко по лицето, шията, ключицата.

— С някои се гордея, с други — не. — Казва тя за белезите и се обръща да ни покаже долната част на гърба си. Там, където сестра й е оставила своя белег с киселина, има ивица плът, подобна на разтопен восък. Тя се обръща към нас и вирва дръзко глава.

— Дойдох тук, защото нямах избор. А когато имах избор, останах. Не ме карайте да съжалявам.

Стряскащо е да видиш колко е уязвима. Не мисля, че Мустанга би свалила гарда публично по подобен начин. Севро се взира напрегнато във високата жена, докато тя навлича отново ризата си и се обръща пак към холото. Посяга с две ръце към астероида и увеличава изображението.

— Можем ли да постигнем по-добра резолюция? — пита.

— Снимката е направена от дрона на Бюрото за преброяване на населението — казвам. — Преди близо седемдесет години. Нямаме достъп до сегашните военни архиви на Обществото.

— Моите хора работят по въпроса — обажда се Живака. — Но не са оптимистично настроени. В момента се борим с цял легион от контраатаки на Обществото. Кръвогадост, същински вихър!

— Тъкмо сега, ако баща ти беше наоколо, щеше да ни дойде добре — казва Севро на Мустанга.

— Той никога не ми е споменавал нещо подобно — отвръща тя.

— Майка ми веднъж ми го спомена — обажда се замислено Виктра. — На нас с Антония. Нещо за някакви гадни торбички с подаръци, които императорите можели да съберат в полет, ако Периферията излезе от релси.

Това съвпада с казаното от Касий.

Тя се обръща отново към нас.

— Тогава мисля, че Касий казва истината.

— Както и аз — казвам на групата. — И ако го подложим на мъчения, това не решава нищо. Да му отрежем пръстите един по един — ами ако продължава да твърди, че е истина? Да продължаваме ли да режем, докато каже, че не е? И тъй, и инак, пак си е риск. — Неколцина ми кимват неохотно и ме обзема облекчение, че поне една битка е спечелена, макар и малко да ме притеснява да знам доколко приятелите ми могат да се превърнат в диваци.

— Как предложи той да постъпим? — пита Танцьора. — Убеден съм, че е имал предложение.

— Той иска да проведа холосъвещание със Суверена — казвам.

— Защо?

— За да обсъдим съюз срещу Чакала. Те ни дават информация и ние го убиваме, преди да е успял да взриви някоя бомба — казвам. — Това е неговият план.

Севро се изкикотва.

— Извинявай, ама, кърваво проклятие, това ще е голяма веселба за гледане. — Той вдига лявата си ръка и я раздвижва, все едно говори с нея. — „Здрасти ма, вехта, дърта кучко, помниш ли, като отвлякох внука ти?“ — Вдига и дясната си ръка: — „Ами че да, драги ми господине. Точно след като поробих цялата ти раса.“ — Той поклаща глава. — Няма смисъл да си приказваме с тая Феичка. Не и докато не й почукаме на прага с флотилия. Трябва да пратиш мен и Виещите подир добрия стар Чакал. Той няма да може да натисне копчето, ако няма глава.

— Валкириите ще тръгнат на тази мисия заедно с Виещите — додава Сефи.

— Не. Това би било лично нападение срещу Чакала — казвам и поглеждам Мустанга, която вече ме е предупредила за този курс. Той ни познава твърде добре, за да се изненадва от неща, които вече сме правили в миналото. Няма да жертвам човешки животи, като се надлъгвам с него.

— Ти разполагаш ли със свой човек във вътрешния му кръг, Регул? — Танцьора пита Живака. Изненадващо, тези двамата като че доста се харесват взаимно.

— Имах. Докато вашите Сиви не измъкнаха Дароу. Адрий накара шефа на разузнаването си да прочисти вътрешния му кръг. Моите хора са или мъртви, или в затвора, или са напълнили гащите от страх.

— Ти как мислиш, Август? — Танцьора пита Мустанга.

Всички очи се извръщат към нея. Тя не бърза с отговора.

— Мисля, че сте успели толкова дълго да останете живи, защото Златните са толкова обсебени от собственото си его, че са забравили как едно време завладяха Земята. Всеки си мисли, че може да управлява. След като Орион се върне и с новите придобивки на Севро, най-голямата ви сила сега е във вашия флот и в Обсидиановата армия. Не помагайте на Суверена. Тя все още е най-опасният враг. Помогнете ли й, тя ще се съсредоточи върху вас. Посейте още семена на раздора.

Танцьора кимва утвърдително.

— Но сигурни ли сме, че Чакала действително ще използва атомните бомби срещу планетата?

— Единственото, което някога брат ми е желаел, е одобрението на баща ми. Не го получи и затова уби баща ми. Сега той иска Марс. Според вас как ще постъпи, ако не го получи?

Заплашително мълчание изпълва стаята.

— Имам нов план — казвам.

— Кърваво проклятие, тъй и се надявах! — измърморва Севро на Виктра. — Ще трябва ли отново да се крия в нещо?

— Сигурна съм, че ще намерим нещо за теб, миличък — казва тя.

Кимвам утвърдително.

Той махва с ръка.

— Е, тогава да чуем, Жътварю.

— Да кажем, че успеем да превземем половината от градовете на Марс — казвам аз и изкарвам от масата графика, показваща червена вълна, заливаща марсианския глобус, поглъщаща градове и изтласкваща Златните. — Да приемем, че ще успеем да разбием флотилията му на орбита, когато Орион се присъедини към нас, макар и да ни превъзхождат числено две към едно. Да кажем, че ще размажем и армиите му. С помощта на Валкириите привличаме на своя страна Обсидианите от легионите, а сред самото население на Марс подкрепата за нас расте. Индустриалните машини спират работа. Дали сме отпор на безкрайните подкрепления на Обществото, бунтове избухват на всяка улица и след години война сме притиснали Чакала на тясно. А това ще отнеме години. Какво става после?

— Индустриалните машини извън Марс няма да спрат работа — казва Виктра. — Ще продължават да изпомпват тук бойци и военно оборудване.

— Или… — казвам.

— … той ще пусне бомбите — довършва Танцьора.

— Вярвам, че ще ги използва срещу Обсидианите и нашата армия, ако продължим с операция Приливна вълна — казвам.

— Подготвяме операцията от месеци! — протестира Танцьора. — С Обсидиановите току-виж успеем! И ти искаш просто да я изхвърлиш на боклука?

— Да — отвръщам. — Тази планета е причината да се борим. Предимството на бунтовническите армии в цялата история е било, че нямат какво толкова да пазят. Те могат да бродят и да скитат, и е невъзможно да ги приклещиш на едно място. А тук имаме толкова много да губим! Това ще се проточи десетилетие. Кръвта на Марс ще изтече. И най-накрая, запитайте се какво ще наследим ние? Трупът на някогашния ни дом. Ние трябва да се бием в тази война, ала аз ще се боря да не я водим тук. Предлагам да напуснем Марс.

Живака се прокашля.

— Да напуснем Марс?

Сефи излиза напред из сенките на каменната зала и нарушава мълчанието си.

— Ти каза, че ще закриляш моя народ.

— Нашата сила е тук, в тунелите — продължава Танцьора. — В народа ни. Точно за тях носим отговорност, Дароу. — Той поглежда Мустанга с ясни подозрения. — Не забравяй откъде си дошъл. И защо правиш това.

— Не съм забравил, Танцьоре.

— Толкова ли си сигурен? Тази война е за Марс.

— Тя е за нещо повече — казвам.

— За низшеЦветните — продължава той и гласът му зазвучава все по-силно. — Побеждаваме тук, а после се разпростираме из цялото Общество. Тук е хелият. Тук е сърцето на Обществото, на Червените. Победи тук и после продължи нататък. Така го бе замислил Арес.

— Тази война е за всички — поправя го Мустанга.

— Не! — защитава територията си Танцьора. — Тази война е наша, Златна! Аз вече я водех, докато още си се учела да поробваш човешки същества в твоя…

Приятелите ми се впускат в караница и Севро ме поглежда с досада. Кимвам му леко, той вади бръснача си и го стоварва върху масата. Острието се врязва наполовина в нея и остава да стърчи там, треперейки.

— Жътваря се опитва да говори бе, лайнокльопачи! Освен това всичкият този Цветовизъм ми е много досаден. — Той се оглежда, ужасно доволен от настаналото мълчание. Кимва на себе си и размахва театрално ръка. — Жътварю, моля те, продължавай. Тъкмо беше стигнал до интересното.

— Благодаря, Севро. Няма да попадна в клопката на Чакала — казвам. — Най-лесно се губи война, като оставиш врага да диктува условията. Трябва да постъпим така, както Чакала и Суверенът най-малко очакват от нас. Да създадем своя собствена парадигма, та те да играят нашата игра. Да реагират на нашите решения. Трябва да сме дръзки! Сега ние разпалихме пожар. Въстания почти по всички територии на Обществото. Ако останем тук, това значи, че сме ограничени. Аз няма да търпя ограничения!

Прехвърлям изображението от моя дейтапад към масата и във въздуха увисва холограмата на Юпитер. Шейсет и три мънички спътника изпъстрят периферията, но над орбитата му властват четирите големи спътника. Тези гиганти — Ганимед, Калисто, Йо и Европа — са известни с общото наименование Илиум. Около тях са групирани две от най-грамадните флотилии в Слънчевата система — тази на Спътниковите владетели и Армадата на Меча. Севро изглежда толкова доволен, че аха-аха ще припадне.

Най-сетне му дарявам войната, която той дори не подозира, че иска.

— Гражданската война между Белона и Август разкри дълбоки разломи между Ядрото и Периферията. Главната флотилия на Октавия, Армадата на Меча, се намира на стотици милиони километри от най-близкото подкрепление. Това е най-голямата флотилия в Слънчевата система. Октавия прати нашия добър приятел Рок ау Фабии да застави Спътниковите владетели да се подчинят. Той разби всяка флотилия, хвърлена срещу него. Той побеждава в Периферията. На борда на тези кораби има повече от два милиона мъже и жени. Повече от десет хиляди Обсидиани. Двеста хиляди Сиви. Три хиляди от най-великите живи убийци, Безподобни белязани. Претори, Легати, Рицари, взводни командири. Най-великите Златни от техните Институти. Тази флотилия е подкрепена от Антония ау Север-Юлии и е инструмент за сплашване, с който Суверенът подчинява планетите на волята си. Тази флотилия, също като своя командир, никога не е била побеждавана. — Умълчавам се и оставям думите да попият, та всички да осъзнаят колко сериозно е моето предложение.

— След трийсет и шест дни ние ще унищожим Армадата на Меча и ще изтръгнем биещото сърце от военната машина на Обществото. — Изваждам бръснача на Севро от масата и му го подхвърлям. — А сега, кърваво проклятие, ще отговоря на въпросите ви.