Пиърс Браун
Утринна звезда (49)

47.
Ад

— Нахлувай! — изревава Холидей и вратата се срутва.

Втурвам се в пулсПолето около точката на пробива. Всичко се сгъстява. Гледки, звуци, движенията на собственото ми тяло. Всичко е в мъгла. Разпръскващата Светкавица на Холидей изтрещява през двуметровия отвор в преградата и изпържва всички незащитени очни нерви от другата страна. Малка синтезна граната се взривява. Скачам през отвора в пушека и минавам вдясно, Виктра ме следва. Сефи отскача вляво. Незабавно попадаме под вражески огън. Щитът ми пращи, все едно град се сипе по ламаринен покрив. В края на коридора хаотично просветват дула и пулсОгън. Свръхнагрети снаряди се врязват в дима.

Стрелям с пулсЮмрука си, ръката ми подскача в спазми. Привеждам се и се дръпвам, за да не запушвам входа. Нещо се удря в мен. Залитам към стената вляво, свръхнагрети частици излитат с писък от юмрука ми. Щитът ми пращи от куршумите на бобинни пушки, които се удрят в енергийната бариера и падат смачкани по земята в краката ми. Още Обсидиани се изсипват в коридора зад мен. Много са бързи! Наоколо е какофония. Разумът ми изтласква напред фактите. Притиснати сме натясно. При нахлуването умират хора. Трябва да се придвижим напред.

Нещо избръмчава покрай главата ми и се взривява зад мен на входа. Крайници и парчета от броня се разсипват по земята. Шлемът заглушава мощния шум и спасява тъпанчетата ми. Люшвам се напред в опит да се измъкна от зоната на смъртта. Още една граната пада сред нас и се взривява, когато една Обсидианова се хвърля върху нея. Още месо за месомелачката. Трябва да скъсим дистанцията. Нищо не виждам пред себе си. Димът е ужасно гъст. Пламъци.

Да върви всичко това по дяволите!

С гневен рев задействам гравиБотушите си и излитам като ракета по тесния коридор с осемдесет километра в час към нашите нападатели, като стрелям в полет. Летя на метър от пода. Виктра излита след мен. Това е цял отряд от двайсет Сиви, предвождани от Златен легат в бляскава сребърна броня. Блъсвам се в Златния. С изваден бръснач пробивам щита му и го пронизвам в мозъка. Строполяваме се на земята. Ръката ми е приклещена под тялото. Отрядът за реагиране на Сивите се разделя и ме държи в центъра, докато се мъча да се изправя на крака. Единият изстрелва йонен заряд в гърба ми. Сини мълнии се гърчат върху щитовете ми и ги ликвидират. Пронизвам с бръснача си един Сив в шията. Още двама стрелят в гърдите ми. Десетина куршума одраскват бронята ми. Залитам назад. Тежко релсово оръдие пробива с изстрел етажите над главата ми. Снишавам се, отскачам встрани и се подхлъзвам върху кръв. Падам. Оръдието отваря в пода дупка колкото човешка глава.

После Виктра връхлита върху Сивите. Хвърчи насам-натам с гравиБотушите си като разгневен таран. Бронираното й тяло чупи костите на враговете. После Обсидианите нахлуват сред Сивите и ги накълцват на парчета с пулсБрадвите си. Сивите пищят и отстъпват зад ъгъла, където имат огнева подкрепа. Сефи отсича крака на един от тях, той залита и стреля в стената. Тя му отсича главата.

Ужас!

Пушек. Тела треперят, кръв кипи в овъглените рани и се изпарява. Урината на умиращ мъж се стича в локва под бронята ми и съска при допира със свръхнагрятото дуло на моя пулсЮмрук. Виктра ми помага да стана.

— Благодаря.

Страховитият й шлем — птича глава, ми кимва безизразно.

Докато останалите от моя взвод се изнизват през отвора, аз заобикалям ъгъла, накъдето избягаха неколцина Сиви. Още един вражески отряд за реагиране припряно наглася тежко оръдие, монтирано на плаваща гравПлатформа около трийсет метра по-надолу, близо до входа на гравиАсансьор. То стреля и една четвърт от стената над мен се стопява. Нареждам на Холидей да заеме мястото ми на ъгъла с амбипушката на Триг.

— Четири тенекета и един Златен — казвам. — Имат монтирано QR-13. Ошлакай ги.

Тя наглася многофункционалното дуло на пушката си.

— Слушам!

Шест Валкирии са повалени на нашата точка на пробив. Шлемът на една великанка се прибира в бронята. Тя повръща кръв. Половината й торс пуши, разтопената броня продължава да изгаря плътта й. Тя се опитва да се изправи, смее се от болка, упоена от божия хляб. Но за тези жени това е нов вид война, с нови рани. Неспособна да се закрепи на крака, Обсидиановата се свлича до една своя сестра, която извиква на Сефи. Младата царица поглежда раните и вижда как Виктра клати глава. Сефи се учи по-бързо от останалите и добре знае какво ще струва тази война на нейния народ. Но да я гледаш в очите, е нещо съвсем различно. Тя казва на жената нещо за дома, нещо за небето и перата в летния здрач. Успявам да видя ножа, който забива в тила на умиращата, чак когато го изважда.

Холограма на лицето на Мустанга трепва в ъгъла на моя екран. Отварям връзката.

— Дароу, нахлухте ли?

— Вътре сме. Две точки за моите отряди. Сега настъпваме към мостика. Какво става?

— Трябва да побързаш. Корабът ми е под тежък обстрел.

— Вътре сме. Ти трябва да се измъкнеш. Потегляй към Тива.

— Рок използва електромагнитни импулси. — Гласът й е напрегнат. — Щитовете ни опазиха, но двигателите на половината ми флотилия са повредени. Седим на място и не помръдваме, и водим с него юмручен бой. Веднага след кацането на твоята ноктоСонда „Колос“ започна да сее смърт. Разкъсват ни. Имат превъзходство в оръжията, и то тежко. Основните батерии вече са изчерпани наполовина. — Гадно чувство се надига в мен. Рок ни вижда на камерите в кораба си. Той познава силата на моя отряд за абордаж. Да стигна до мостика, е само въпрос на време. Скоро той ще обяви по комуникатора, че или трябва да се предам, или ще я убие. — Стигни до кръвогадния мостик и го ликвидирай! Схващаш ли?

— Схващам. — Обръщам се към своите войски. — Трябва да се задействаме — казвам. — Виктра, поеми командването на отряда. Минавам в дигитален режим. Сефи, стройте се отпред.

— Холидей, всеки момент! — подвиква Виктра настоятелно, крачейки напред-назад из коридора. — Лъвчето има нужда от нашата помощ! Хайде, идвай!

— Я задръж с твойте цици — мърмори Холидей, наглася пушката си и превключва на ъглова стрелба. Съединенията на дулото се завъртат, то надниква зад стената и вкарва визуалната връзка директно в шлема й. Следват четири бързи изстрела, всеки изпраща във въздуха трийсет заряда от пълнителя в задната част на бронята й. — Давай.

Двамата с Виктра изскачаме иззад ъгъла и изяждаме метрите, когато един Сив се опитва да заеме мястото на другаря си зад оръдието. Убивам го с пулсЮмрука си, а Виктра си разменя поредица от четири движения от крават със Златния, а после го намушква с удар в гърдите. Аз го довършвам с пробождане на гърлото. Холидей нарежда на своите командоси да помъкнат QR-13 с нас и те успяват да не изостанат от нас, с дългите ни крака, само заради нашата тежка броня.

Докато с мощен спринт напираме към мостика, други части от моята войска с нова безумна скорост атакуват жизнените функции на кораба. Нашият удар е като светкавица! Сивите не могат да се придвижват с тази скорост, защото разчитат на тактиката, на маневри, стрелба иззад ъгъла и хитроумна техника. Обсидианите са прями тарани. Изкушавам се да хукна напред с всички сили, да се фокусирам единствено върху това възможно най-бързо да достигна до мостика. Но не мога да изоставя своя план. Взводовете ми имат нужда от мен, за да ги ръководя по бойната карта върху моя визьор. Разговарям с Червени и Сиви взводни командири и координирам в движение, Виктра ни превежда през лабиринт от метални коридори и засади. Докато притискат взводовете ни натясно, по комуникатора маневрирам с други взводове през гравиАсансьори и коридори, за да заобиколят по фланга окопали се отряди от охраната. Играем сложен танц. Препускаме не само за да попречим на унищожаването на Мустангиния кораб. Препускаме и за да успеем преди завръщането на корабите пиявици.

Рок го знае. Няма и три минути след навлизането ни и корабът вече е задействал протокол за пълен блокаж. Всички гравиАсансьори, вагонетки и прегради се запечатват и изграждат пчелна пита от препятствия из целия кораб. Можем да напредваме само по петдесет метра наведнъж. Системата е дяволска и приклещва нападащите войски, докато екипи на охраната с дигитални ключове свободно тичат из кораба, обграждат ни по фланговете, създават смъртоносни клетки за убийства и обстрелват с кръстосан огън — така може да разбие дори и щурмови отряд като моя. Няма как да победиш тази система. Така те смила войната. Техниката и тактиката са без значение — всичко се свежда до ужасяващите мигове, когато се свиваш с пресъхнала уста зад ъгъла и приятел те прикрива с огън, а ти се опитваш да не се спънеш във високотехнологичното оборудване, с което е накичено тялото ти, докато вървиш напред със сведена глава и тропаш с крака. Не храбростта, а страхът да се посрамиш в очите на приятелите си те тласка напред.

Докато си пробиваме път и разтапяме преграда след преграда, Валкириите на Сефи захранват месомелачката. От всички страни ни причакват засади. Някои от най-добрите воини, които някога съм виждал, падат с димящи пробойни рани в тила на шлемовете си, нанесени от Сиви стрелци. Разтапят се под огъня на пулсЮмруци. Падат от ръката на Златен рицар, обграден от седем Обсидианови, докато Виктра, Сефи и аз ги поваляме с бръсначи.

Всичко това — само за да стигнем до мостика. Само за да стигнем до един човек, когото предния ден можех да протегна ръка и да докосна. Ако това е цената на честта, то дайте ми да се посрамя! Ако тогава бях пронизал Рок в гърлото, сега земята нямаше да е осеяна с трупове на Валкирии.

— Мъже и жени от флота на Обществото, говори Жътваря. Вашият кораб бе завладян от Синовете на Арес… — чувам гласа си по главната комуникационна система на кораба.

Един от взводовете ми е стигнал до главния компютър на комуникациите в задната половина на кораба. Всеки отряд за абордаж в моята флотилия разполага с копия от речта, която записахме заедно с Мустанга, за да я заредим на завладените вражески кораби. Тя увещава низшеЦветните да помагат на моите отряди, да деактивират протокола за блокаж, ако могат, да отключват вратите ръчно, ако не могат, и да щурмуват арсеналите. Повечето от тези мъже и жени са ветерани. Нереално е да се очаква всички те да минат на моя страна като екипажа на „Пакс“, но и най-дребното нещо помага.

На „Колос“ съобщението ни има частичен ефект. То ни печели ценно време, докато преминаваме през няколко врати за секунди вместо за минутите, които щеше да ни отнеме разтапянето им. Рок изключва и изкуствената гравитация — от наблюденията си над тактиката на моите Обсидиани той е разбрал, че те нямат опит с нулево притегляне.

Сиви на Обществото напредват по коридорите като тюлени под водата и си отмъщават на моите реещи се Обсидиани, лишени от стремглавата си скорост, смазали толкова техни приятели. Най-накрая един от моите екипи активира гравитацията. Карам ги да я намалят до една шеста от стандартната земна, та тежката броня да не възпрепятства моите войски. Същинска благословия за белите дробове и краката ни.

След като се врязваме в охранителен отряд от Сиви, най-сетне стигаме до мостика, окървавени и пребити. Снишавам се, задъхан, и усилвам циркулацията на кислород в бронята си. Плувнал в пот, задействам стим инжекция в скафандъра, за да не усещам болката от раната в бицепса, нанесена ми от бръснача на един Златен. Иглата се забива в бедрото ми. Идват доклади от другите ми взводове, че са загубили контакт с врага, което значи, че Рок консолидира и пренасочва своите войски. Връщам се на вратата на мостика и се взирам навътре през кръглото открито антре. Спомням си как инструкторът ми в Академията демонстрира убийствената геометрия на пространството за всички, държащи под обсада помещение с лъчевидна планировка като това. Три коридора водят от три посоки към кръглата зала, включително и гравиАсансьор в центъра. Незащитимо е, а пехотинците на Рок идват насам.

— Рок, миличък — подвиква Виктра към камерите в тавана, когато Холидей и отрядът й нагласят бормашината на вратата. — Как копнея за теб още от онази случка в градината! Там ли си? — Тя въздъхва. — Просто ще приема, че си там. Слушай, разбирам. Мислиш си, че ти се сърдим? Как иначе, след убийството на майка ми, екзекуцията на приятелите ни, куршумите в гръбнака, отровата и цяла година изтезания за скъпия ни Жътвар и за мен… Но не е така! Само искаме да те затворим в сандък! Може би в няколко. Ще ти се хареса ли? Много е поетично!

Оцелелите трима командоси на Холидей прикрепят към вратата магнитни щипци и монтират своята термична бормашина. Тя въвежда няколко команди и окото на бормашината се завърта като центрофуга.

Сефи се завръща от разузнаване. Шлемът й се прибира в бронята.

— Много врагове идват от тунела. — Тя посочва средния коридор. — Убих водача им, но идват още Златни. — Не само е убила водача им, а и носи главата му. Но накуцва и лявата й ръка кърви.

— По дяволите, това е Флагил! — възкликва Виктра, докато оглежда главата. — Той беше в моето училище. Голям сладур всъщност. Прекрасен готвач.

— Колко идват, Сефи?

— Достатъчно, че да ни избият.

— Гадост, гадост, гадост! — Холидей удря с юмрук по вратата зад мен.

— Прекалено дебела ли е? — питам.

— Да. — Тя сваля щурмовашкия си шлем. Косата й, подстригана на гребен, е смачкана настрана. Напрегнатото й лице е обляно в пот. — Вратата не е със стандартните спецификации като останалите в кораба. Произведена е от „Индустрия Ганимед“ по поръчка. Поне два пъти по-дебела.

— Колко време ще ни отнеме да я пробием? — повтарям.

— На пълна мощност? Четиринайсет минути? — предполага тя.

— Четиринайсет? — повтаря Виктра.

— Може би и повече.

Обръщам се и съскам от гняв. Двете жени също като мен знаят, че не разполагаме и с пет минути. Извиквам Мустанга по комуникатора. Никакъв отговор. Корабът й сигурно умира. Кърваво проклятие! Оживей! Само оживей! Защо изобщо я изпуснах от поглед?

— Нападаме ги — казва Виктра. — Право по средния коридор. Ще побегнат като лисици от хрътки!

— Да — съгласява се Сефи, припознала във Виктра сродна душа, което може би не е очаквала, преди да пролеят кръв заедно. — Ще те последвам, дъще на Слънцето. Към славата.

— Да й пикам на славата — заявява Холидей. — Нека бормашината си свърши работата.

— И да си седим тук и да пукнем като Феички? — пита Виктра.

Преди да успея и дума да издумам или нещичко да направя, зад мен се чува остро метално стържене и хидравличните механизми на вратата я отварят.