Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Червен изгрев (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Morning Star, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Dave (2017 г.)

Издание:

Автор: Пиърс Браун

Заглавие: Утринна звезда

Преводач: Светлана Комогорова — Комата

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Алианс Принт

Отговорен редактор: Мирослав Александров

Редактор: Димитър Николов

Художник: Фиделия Косева

Коректор: Мария Йорданова

ISBN: 978-954-28-2275-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1530

История

  1. — Добавяне

Епилог

Пакс се родил девет месеца след Лъвския дъжд, докато съм лежал на каменната маса на Чакала. От страх, че враговете ни ще издирят момчето, ако знаят за съществуването му, Мустанга запазила в тайна бременността си на борда на „Дейа Торис“, докато най-сетне родила. Сетне оставила детето на жената на Кавакс в астероидния пояс да го пази и се върнала на война.

Мирът, който възнамерявала да сключи със Суверена, не бил само заради нея и нейния народ, а и заради сина й. Тя искала за него свят без войни. Няма как да я намразя заради това — заради това, че го запази в тайна от мен. Страхувала се е. Не само че не би могла да ми се довери, но и че не съм готов да бъда бащата, който моят син заслужава. Това било нейното изпитание през цялото време. В Тинос насмалко щяла да ми каже, но след като го обсъдила с майка ми, се отказала. Майка ми знаела — ако разбера, че имам син, няма да съм способен да свърша онова, което е нужно за свършване.

Моят народ имал нужда от меч, не от баща.

Но сега за пръв път в живота си мога да съм и двете.

Войната не е приключила. Жертвите, които дадохме, за да завоюваме Луната, ще преследват нашия нов свят. Зная го. Но вече не съм сам в тъмното. Когато за пръв път прекрачих прага на Института, на плещите ми тегнеха тегобите на света. И те ме смазваха. Сломиха ме, ала приятелите ми ме изградиха отново. Сега всеки от тях носи в себе си частица от мечтата на Ео. Заедно можем да създадем нов свят, достоен за сина ми. И за бъдните поколения.

Аз мога да бъда и строител, не само разрушител. Ео и Фичнър го прозряха, когато аз все още не бях способен. Повярваха в мен. И затова, независимо дали ме чакат в Долината или не, аз ги нося в сърцето си, чувам ехото им да тупти по всички светове. Виждам ги в сина си и когато той порасне достатъчно, ще го сложа на коляно и двамата с майка му ще му разказваме за яростта на Арес, за силата на Рагнар, за честта на Касий, за обичта на Севро, за верността на Виктра и за мечтата на Ео, момичето, което ме вдъхнови да живея за нещо по-голямо.

Край