Даниъл Силва
Портретът на един шпионин (9)

9.
Полуостров Лизард, Корнуол

С одобрението на Скотланд Ярд, на Министерството на вътрешните работи и лично на британския премиер Габриел и Киара се завърнаха в Корнуол на третия ден след атентата в Ковънт Гардън Маркет. На следващата сутрин в десет часа пристигна и Мадоната с младенеца и Мария Магдалина — маслени бои върху платно, 110 на 92 сантиметра. След като внимателно извади картината от предпазния контейнер, Габриел я постави на старинен дъбов триножник във всекидневната и прекара следобеда в разучаване на рентгеновите снимки. Призрачните образи само затвърдиха убеждението му, че творбата действително е на Тициан.

В продължение вече на няколко месеца Габриел не бе докосвал картина и бе готов да започне незабавно. На следващата сутрин той стана рано, приготви си кана кафе с мляко и веднага се захвана с деликатната задача да реставрира платното. Първата стъпка бе да наложи мека опаковъчна хартия върху изображението, за да се застрахова срещу по-нататъшна загуба на бои при процедурата. За целта съществуваха редица достъпни лепила, но Габриел предпочиташе да приготвя собствена смес, чиято рецепта бе научил във Венеция от майстора реставратор Умберто Конти: топчета туткал от заешка кожа, разтворени в смес от вода, оцет, говежда жлъчка и меласа.

Той остави зловонната смес да къкри на кухненската печка, докато тя не достигна плътността на сироп, а после я премести да изстине и се загледа в сутрешните новини на Би Би Си. Името на Фарид Хан сега бе известно във всяко домакинство на Обединеното кралство. Предвид точно избрания час на атентата, Скотланд Ярд и британското разузнаване работеха по версията, че той е свързан с взривовете в Париж и Копенхаген. Все още никоя терористична групировка не бе поела отговорност за атентатите. По телевизиите експерти спореха разгорещено. Единият лагер настояваше, че покушенията са дело на консервативни членове от върхушката на Ал Кайда в Пакистан. Според други бе очевидно, че са извършени от нова терористична мрежа, която все още не бе попаднала в полезрението на западните разузнавателни служби. Във всеки случай европейските власти вече се подготвяха за нови кръвопролития. Обединеният център за анализ на тероризма към МИ5 бе повишил нивото на заплаха до „критично“, което означаваше, че в най-скоро време очакваха нови атентати.

Габриел се заслуша в един репортаж, чиято тема бяха действията на Скотланд Ярд в минутите преди атентата. С внимателно подбрани думи комисарят на лондонската полиция призна, че са получили сигнал за подозрителен мъж с несъразмерно палто, който се е насочил към Ковънт Гардън Маркет. За огромно съжаление, уточни комисарят, сведенията са били недостатъчно конкретни, за да се предприемат действия за елиминиране на потенциалния атентатор. След това той потвърди, че двама служители на отдел СО-19, специалното подразделение на лондонската полиция, са били изпратени в Ковънт Гардън Маркет, но при съществуващите обстоятелства не са имали друг избор, освен да се въздържат от стрелба. Относно слуховете, че на мястото на атентата някой е извадил огнестрелно оръжие, органите на реда са разпитали въпросния мъж и са установили, че това не е бил пистолет, а фотоапарат. От съображения за сигурност самоличността на мъжа щеше да остане скрита. Пресата очевидно приемаше официалната версия на полицията. Същото се отнасяше и за борците за граждански свободи, които аплодираха демонстрираната от органите на реда сдържаност — независимо, че тя бе довела до загубата на осемнайсет невинни живота.

Киара влезе в кухнята и Габриел изключи телевизора. Тя веднага отвори един от прозорците, за да излезе навън неприятната миризма на говеждата жлъчка и оцета. После сгълча Габриел, че е похабил любимата й тенджера от неръждаема стомана. Той само се усмихна и потопи връхчето на показалеца си в сместа. Беше вече достатъчно хладна за работа. Докато Киара надничаше през рамото му, той внимателно нанесе лепилото върху пожълтелия лак и после го покри с няколко правоъгълни парчета мека хартия. Творението на Тициан вече не се виждаше. Щеше да остане скрито през следващите няколко дни, докато не завършеше реставрацията.

Тази сутрин Габриел нямаше повече какво да прави, освен да наглежда картината от време на време, за да провери дали лепилото съхне както трябва. Той седна в беседката с изглед към морето, отвори лаптопа си и затърси в интернет допълнителна информация за трите атентата. Изкушаваше се да се свърже с централата на булевард „Цар Саул“, но се въздържа. Беше пропуснал да уведоми Тел Авив за своето премеждие с терориста в Ковънт Гардън и ако сега им кажеше, само щеше да даде повод на бившите си колеги да започнат да се ровят в живота му. Габриел бе научил от опит, че със Службата трябваше да се държи като с бивша любовница. Контактите трябваше да бъдат сведени до минимум, и то само на обществени места, където не съществува риск от неприятни сцени.

Малко преди пладне и последните облаци, напомнящи за среднощната буря, преминаха над залива Гънуолоу, оставяйки след себе си кристалносиньо небе. Габриел хвърли още един поглед на картината, извади от гардероба анорак и чифт туристически обувки и се отправи на традиционната си разходка по скалите. Предишния следобед по крайбрежната пътека на север бе стигнал чак до селцето Пра Сандс. Сега изкачи неголямото възвишение зад къщата и се отправи на юг към нос Лизард.

Не след дълго магията на корнуолското крайбрежие, прокуди от съзнанието му спомена за мъртвите и ранените в Ковънт Гардън Маркет. Когато Габриел достигна границите на голф игрището на клуб „Мълиън“, и последният зловещ образ бе сякаш скрит под пласт заличаваща боя. Докато напредваше на юг покрай назъбения рид на Полъриан Клифс, мислите му бяха заети единствено с извършената с картината на Тициан процедура. Утре му предстоеше внимателно да отстрани изтънялото платно от подрамката, а след това да го положи върху нова италианска ленена тъкан и да го прилепи към нея с помощта на тежка ютия. После следваше най-дългият и най-трудоемък етап от реставрацията — отстраняването на напукания пожълтял лак и ретуширането на пострадалите от времето участъци от картината. Макар някои реставратори да си позволяваха по-агресивна техника на ретуширане, Габриел се славеше със своята незабележима намеса и почти свръхестествена способност да възпроизвежда рисунъка на старите майстори. Той смяташе, че реставраторът е длъжен да работи незабележимо, да не оставя следи от намесата си, като се изключи, разбира се, възстановяването на първоначалния блясък на творбата.

Когато достигна северния край на залива Кайнънс, плътна редица тъмни облаци бе скрила слънцето, а морският вятър бе станал значително по-студен. Вече добре познаваше капризите на корнуолското време и му беше ясно, че „светлият интервал“, както британските метеоролози обичаха да наричат слънчевите периоди, бързо отиваше към края си. Той поспря, обмисляйки къде да потърси подслон. На изток, отвъд равнината, наподобяваща постелка от разноцветни кръпки, се намираше село Лизард. Право напред беше самият нос. Габриел избра втория вариант. Не искаше да съкращава разходката си заради нещо толкова тривиално като преминаваща буря. Освен това горе на хребета имаше приятно кафене, където можеше да си поръча прясно изпечена кифличка и кана чай и да изчака бурята да премине.

Той закопча догоре анорака си и тръгна натам, следвайки контура на заливчето. Скоро първите тежки капки западаха по земята. След малко пред очите му се появи кафенето, забулено в мъгла. В основата на хребета, скрит на завет зад безстопанствения заслон за лодки, стоеше млад мъж на възраст между двайсет и трийсет години, с късо подстригана коса и вдигнати над челото слънчеви очила. На площадката за наблюдение имаше друг мъж, който се преструваше, че гледа през телескопа. Габриел отлично знаеше, че уредът бе извън строя от месеци.

Той постепенно забави крачка и спря. Погледна към кафенето тъкмо когато на терасата се появи трети мъж. Носеше непромокаема шапка, нахлупена току над веждите, както и очила без рамки, каквито предпочитаха немските интелектуалци и швейцарските банкери. По лицето му се четеше нетърпение — сякаш бе деен мениджър, принуден от жена си да си вземе почивен ден. Той задържа поглед върху Габриел, а после вдигна дебелата си китка, за да види колко е часът. Габриел се изкуши да поеме незабавно в обратната посока. Вместо това обаче сведе поглед и продължи напред. По-добре беше да стане на обществено място, помисли си той. За да е по-малък рискът от неприятни сцени.