Даниъл Силва
Портретът на един шпионин (36)

36.
Цюрихско езеро

На Ейдриън Картър му бяха необходими почти четиридесет и осем часа, за да стигне до Цюрих. Той се срещна с Габриел на ферибота за градчето Раперсвил на източния бряг на езерото. Носеше бежов шлифер и брой на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ под мишница. Вестникът бе мокър от снега.

— Изненадвам се, че не носиш своите ЦРУ акредитиви.

— Взех някои мерки, преди да дойда.

— Как пътува?

— В икономична плюс — недоволно промърмори Картър.

— Каза ли на швейцарците, че идваш?

— Шегуваш ли се?

— Къде си отседнал?

— Никъде.

Габриел погледна през рамо Цюрих, който едва се виждаше през снежната пелена. В гледката липсваше какъвто и да било цвят — сив град край сиво езеро — и беше изцяло в унисон с настроението на Габриел.

— Кога смяташе да ми кажеш, Ейдриън?

— Какво да ти кажа?

Габриел подаде на Картър бял пощенски плик. Вътре имаше осем снимки — на осмина полеви агенти на ЦРУ.

— Колко време ви отне да ги идентифицирате? — поинтересува се Картър, прехвърляйки снимките навъсено.

— Наистина ли очакваш отговор на този въпрос?

— Всъщност не. — Картър постави снимките обратно и затвори плика. — Най-добрите ми хора в момента изпълняват друга мисия. Тези ми бяха подръка. Двама са новаци от Фермата.

Фермата беше центърът за обучение на ЦРУ. Намираше се край Кемп Пиъри, Вирджиния.

— Изпратил си стажанти да ни наблюдават? Ако не бях така ядосан, сигурно щях да се обидя.

— Не го приемай лично.

— Тази твоя малка маневра можеше да провали цялата ни операция. Швейцарците не са никак глупави, Ейдриън. Даже напротив. Наблюдават. Подслушват. И се дразнят изключително много, когато агенти на чужди секретни служби действат на тяхна територия, без преди това да са се разписали в книгата им за гости. Дори и най-опитните агенти са си имали големи неприятности тук. Включително от нашите. А какво прави Лангли? Изпраща осем голобради хлапета, които може и да не са стъпвали в Европа. Знаеш ли, че един от тях преди няколко дни се блъснал в Яков, докато се взирал в карта на града? Това си е истински анекдот, Ейдриън.

— Разбрах какво имаш предвид.

— Искам да ги изтеглиш — добави Габриел. — Още тази вечер.

— Боя се, че не е възможно.

— Защо?

— Защото определени висшестоящи личности проявяват интензивен интерес към вашата операция. Именно те решиха, че в нея е необходимо да се включи американски оперативен компонент.

— Предай на тези висшестоящи личности, че в операцията вече участва американски оперативен компонент. Името му е Сара Банкрофт.

— Един-единствен анализатор от Контратерористичния център не се брои.

— Този единствен анализатор превъзхожда многократно всеки от осмината дръвници, които сте пратили да ни следят.

Картър се загледа в езерото, но не каза нищо.

— Какво има, Ейдриън?

Картър върна плика на Габриел.

— Как бих могъл да те склоня да изгориш проклетите снимки?

— Започвай да говориш.