Даниъл Силва
Портретът на един шпионин (17)

17.
Джорджтаун, Вашингтон, окръг Колумбия

Минаваше два след полунощ — време от денонощието, когато, според думите на Шамрон, рядко се раждаха блестящи планове. Габриел предложи на Дина да изчакат утринта, но часовникът в главата й подсказваше друго. Тя лично събуди останалите и нервно закрачи из стаята в очакване да стане кафето. Когато най-сетне заговори, тонът й бе напрегнат, но уважителен. Малик, повелителят на терора, бе личност, вдъхваща страхопочитание.

Тя припомни на екипа миналото на Малик. Той бе наследник на клана Ал Зубаир — смесен палестинско-сирийски род, който произхождаше от село Абу Гош, недалеч от Йерусалим. Беше роден в бежанския лагер в Зарка, Йордания. Зарка беше ужасяващо място, независимо от критериите, по които се съдеше за него, и се славеше като люпилня за ислямски екстремисти. Интелигентен младеж, но без цел в живота, Малик прекарвал огромна част от времето си в джамията „Ал Фалах“. Там бе попаднал под влиянието на салафистки имам подстрекател, който го насочил право в ръцете на Ислямското съпротивително движение, по-добре познато като „Хамас“. Малик се присъединил към военното крило на групировката — бригадите „Изадин ал Касам“, — където бил обучаван в изкуството на тероризма от някои от най-страховитите „професионалисти“. Лидер по природа и умел организатор, той бързо се издигнал в йерархията и по времето на Втората интифада бил един от мозъците на „Хамас“. Скрит зад оградите на лагера в Зарка, той замислил някои от най-гибелните атентати по онова време, сред които и самоубийствен взрив в нощен клуб в Тел Авив, отнел живота на трийсет и трима души.

— След атентата — продължи Дина — министър-председателят на Израел подписа заповед за елиминирането на Малик. От лагера в Зарка Малик вече бе планирал своя най-тежък удар — взривяването на Стената на плача. За щастие тогава успяхме да заловим тримата шахиди, преди да стигнат до целта си. Смята се, че това е единственият неуспех на Малик.

През лятото на 2004 г., продължи разказа си Дина, вече било ясно, че израелско-палестинският конфликт е прекалено малка сцена за Малик. Вдъхновен от атентатите на 11 септември, той се измъкнал от лагера, преоблечен като жена, и заминал за Аман, за да се срещне с вербовчик на Ал Кайда. След като произнесъл баят — клетва за вярност към Осама бин Ладен, Малик бил преведен нелегално през границата в Сирия. Шест седмици по-късно се промъкнал в Ирак.

— Малик бе далеч по-обигран от останалите лидери на Ал Кайда в Ирак — подчерта Дина. — В продължение на години той усъвършенстваше уменията си срещу най-ефективните контратерористични служби в света. Беше не само експерт в правенето на бомби, но знаеше как да прекара своите шахиди през най-модерните системи за сигурност. Върховото му постижение бе еднодневната вълна от бомбени атентати в шиитския квартал на Багдад, при която загинаха над двеста души.

Последният атентат на Малик в Ирак бил в шиитска джамия, жертви на който станали петдесет вярващи. По това време вече го издирвал отрядът със специално назначение 6–26 — обединение между командването на силите за специални операции и разузнавателните ведомства на САЩ. Десет дни след атентата специалистите от отряда със специално назначение научили, че Малик се укрива в тайна квартира на петнайсет километра северно от Багдад. С него имало още двама висши кадри на Ал Кайда. Още същата вечер американски изтребители F-16 унищожили квартирата с две бомби с лазерно насочване, но при претърсването на руините открили останки само от две тела. Никое от тях не било на Малик ал Зубаир.

— Очевидно се е измъкнал от тайната квартира броени минути преди въздушния удар — поясни Дина. — По-късно твърдял пред другарите си, че Аллах му наредил да се махне оттам. Инцидентът само затвърдил убеждението му, че е избран от своя бог за велики дела.

Именно тогава Малик решил, че е време да излезе на международната сцена. Тъй като вече бил избивал американци в Ирак, сега копнеел да прави това в собствената им родина. Затова заминал за Пакистан да търси финансиране и подкрепа от главната квартира на Ал Кайда. Бин Ладен изслушал Малик много внимателно. После го отпратил.

— Всъщност смята се — бързо добави Дина, — че Айман ал Зауахири стои зад решението Малик да бъде отпратен с празни ръце. По това време египтянинът подготвял няколко операции срещу Запада и не искал те да бъдат застрашени от някакъв напорист палестински новак от лагера в Зарка.

— И тогава Малик заминал за Йемен да предложи услугите си на Рашид? — запита Габриел.

— Точно така.

— А доказателство? — поинтересува се Габриел. — Има ли доказателство за това?

— Аз съм анализатор на данни — спокойно отговори Дина. — Твърде рядко имам щастието да открия недвусмислено доказателство. Но ви предлагам хипотеза, подкрепена от няколко красноречиви факта.

— Например?

— Дамаск — отговори тя. — През есента на 2008 г. Службата получи информация от наш човек в сирийското разузнаване, че Малик се укрива там, местейки се непрекъснато из няколко тайни квартири, собственост на членове на клана Ал Зубаир. По искане на Шамрон премиерът ни упълномощи да започнем операция за вече твърде дълго протакащото се елиминиране на Малик. По онова време началник на отдела за специални операции все още беше Узи. Той изпрати оперативен екип в Дамаск. В него бе включен и Михаил Абрамов — добави Дина, хвърляйки поглед към него. — Броени дни след това екипът вече наблюдаваше Малик денонощно…

— Продължавай, Дина.

— Следенето на Малик се оказа нелека задача, както ще потвърди Михаил. Той променяше външния си вид непрекъснато — лицево окосмяване, очила, шапки, дрехи, дори походката, — но екипът съумяваше да не го изпуска от полезрението си. Късно вечерта на 23 октомври те видяха Малик да влиза в апартамента на човек на име Кемел Арвиш. Арвиш твърдеше, че е прозападно ориентиран и с умерени политически възгледи. Обичаше да казва, че ако се наложи, насила ще въведе хората си в двайсет и първи век. В действителност обаче беше ислямист, който се луташе из периферията на Ал Кайда и сродните й групировки. Умението му да пътува между Близкия изток и Запада, без да поражда подозрения, го бе превърнало в ценен куриер и изпълнител на важни поръчки. — Дина хвърли поглед към Габриел. — Ти отдели доста време да се запознаеш с досието на Рашид в ЦРУ, със сигурност името и адресът на Кемел вече са ти добре познати.

— Рашид е посетил вечерно събиране в апартамента на Кемел Арвиш през 2004 г., когато е изпратен в Дамаск от ЦРУ — включи се Габриел. — По-късно обяснява на свръзката си в ЦРУ, че двамата с Арвиш са дискутирали множество интересни идеи как да се потушат огньовете на джихада.

— И ако вярваш на това…

— Може да е просто съвпадение, Дина.

— Възможно е. Но са ме учили да не вярвам в съвпаденията. Както и теб.

— Какъв беше развоят на операцията срещу Малик?

— Изплъзна ни се по същия начин, както се бе измъкнал от американците в Багдад. Узи възнамеряваше да постави под наблюдение и Арвиш, но се оказа, че не е необходимо. Три дни по-късно Малик изчезна, а тялото на Кемел Арвиш бе открито в пустинята източно от Дамаск. Бяха му дарили сравнително безболезнена смърт.

— По нареждане на Малик ли е бил убит?

— На Малик или на Рашид. Няма голямо значение. Арвиш беше дребна риба. Бил е изиграл възложената му роля. Доставил е някакво съобщение, след което са преценили, че се е превърнал в пречка.

Габриел слушаше скептично.

— Какво друго откри?

— Изработката на поясите с експлозиви на шахидите в Париж, Копенхаген и Лондон — отвърна тя — е идентична с тази на поясите, които Малик използваше при Втората интифада, които пък, на свой ред, бяха същите като онези, с които бе извършвал атентати в Багдад.

— Не е задължително изработката да е дело на Малик. Възможно е моделът да е известен на джихадския подземен свят от години.

— Няма начин Малик да е качил модела в интернет, където може да го види цял свят. Проводниците, възпламенителят, подредбата на зарядите, шрапнелите са все негови нововъведения. На практика самият той ми казва, че е негово дело.

Габриел остана мълчалив. Дина повдигна вежда и попита:

— Изглежда, нямаш повече забележки относно съвпаденията?

Той сякаш не я чу.

— Къде е забелязан за последно?

— По непотвърдени сведения се е върнал в Зарка. До наш човек в Турция бе стигнал неприятен слух, че сега живее доста охолно в Истанбул. Впоследствие се оказа, че слухът е неверен. За Службата понастоящем Малик е призрак.

— Дори и призраците се нуждаят от паспорт.

— Смятаме, че има сирийски паспорт, връчен му лично от „великия реформатор“ в Дамаск. За съжаление, нямаме представа какво име използва в момента, нито как изглежда. Последната негова снимка, с която разполагаме, е направена преди повече от двайсет години. Което означава, че е напълно безполезна.

— Има ли някой близък на Малик, до когото можем да се доберем? Може би роднина? Или приятел? Или стар другар от дните му в „Хамас“?

— Направихме такъв опит, когато Малик организираше атентат след атентат по времето на Втората интифада — отговори Дина, клатейки глава. — Не са останали членове на клана Ал Зубаир нито в Израел, нито в окупираните от него територии. А тези в лагера в Зарка са прекалено отдадени на каузата си, за да ни сътрудничат. — Тя направи кратка пауза. — Възможно е обаче да имаме един коз.

— Какъв?

— Струва ми се, че мрежата му привършва парите.

— От кого знаеш това?

Дина посочи една снимка на Фарид Хан — атентатора от Ковънт Гардън Маркет.

— Ето от кого.