Даниъл Силва
Портретът на един шпионин (13)

13.
Джорджтаун, Вашингтон, окръг Колумбия

Ейдриън Картър бе последователен до педантичност в професията си. А това означаваше, че не би си позволил да води продължителен разговор дори между стените на собствената си тайна квартира. Двамата излязоха навън по витото стълбище и следвани само от един телохранител от ЦРУ, се отправиха на запад по Ен Стрийт. Вече минаваше пет часът. Обувките на Картър ритмично потропваха по червените плочки на тротоара, докато Габриел ходеше сякаш напълно безшумно. Наблизо избръмча претъпкан с хора автобус на градския транспорт. Габриел си представи същия автобус, разцепен надве и обгърнат в пламъци.

— Къде е отишъл след Мека?

— Смятаме, че живее под закрилата на племена в долината Рафад в Йемен. На това място липсват всякакви закони, училища, асфалтирани пътища и дори постоянни източници на вода. Впрочем цялата страна е изключително суха. Град Сана може да се окаже първата столица в света, която да остане без вода.

— Но това не може да спре войнстващите ислямисти — рече Габриел.

— Ни най-малко — съгласи се Картър. — Йемен вече уверено върви по стъпките на Афганистан. На този етап ние се ограничаваме до това да изстрелваме по някоя ракета през границата. Но е въпрос на време да изпратим там пехотинци и да пресушим мочурището^[1]. — Той хвърли поглед към Габриел и добави: — Между другото, в Йемен действително има мочурища по крайбрежната ивица, където се въдят маларийни комари с размерите на граблива птица. Бога ми, това е ужасно място!

Картър замълча и известно време продължи да върви с хванати зад гърба ръце и наведена глава. Габриел чевръсто заобиколи дървесен корен, подал се през плочките на тротоара, и попита как Рашид успява да поддържа мрежата си от такова затънтено място.

— Още не ни е известно — отвърна Картър. — Допускаме, че изпраща по местни хора послания до Сана или през Аденския залив до Сомалия, където е изградил връзки с терористичната групировка „Ал Шабаб“. За едно обаче сме сигурни. Рашид не разговаря по телефон, бил той сателитен или клетъчен. Опознал е добре възможностите на американското разузнаване, докато работеше за нас, и сега се възползва от това знание.

— Едва ли вие сте го научили как се планира и осъществява синхронизирана поредица от атентати в три европейски града.

— Рашид умее да открива таланти и да вдъхновява слушателите си — отговори Картър. — Но му липсват умения за оперативен ръководител. Очевидно за него работи някой добър в това. Ако трябва да предположа, трите атентата в Европа са замислени от човек, който се е обучавал в…

— В Багдад — довърши мисълта му Габриел.

— Висшето училище на тероризма — добави Картър и кимна утвърдително. — Онези, които го завършат, излизат с научни степени и започват да мерят сили с ЦРУ и американската армия.

— Още една причина именно вие да се заемете с тях.

Картър не отговори.

— Защо ние, Ейдриън?

— Защото американският контратерористичен апарат се е разраснал толкова много, че сами си пречим. По последни изчисления, разполагаме с около осемстотин хиляди души с достъп до свръхсекретна информация. Осемстотин хиляди! — натърти Картър невярващо. — При все това не успяхме да попречим на един-единствен ислямист атентатор да заложи бомба посред Таймс Скуеър! Нашите възможности за събиране на информация са несравними, но сме прекалено много, за да сме ефективни. Като всички американци, когато се сблъскаме с някаква заплаха, атакуваме я с огромни суми пари. Понякога обаче е по-добре да си малък и безкомпромисен. Като вас.

— Ние ви предупреждавахме за рисковете на реорганизацията.

— А ние трябваше да ви послушаме — призна Картър. — Но нашите огромни размери са само част от проблема. След 11 септември ние поведохме срещу врага си ожесточена борба с всички възможни средства. Напоследък обаче се опитваме дори да не споменаваме името му, да не би да го засегнем. В Лангли се смята, че контратерористичните длъжности крият голям политически риск. Всичките качествени агенти в тайните служби сега се учат да говорят мандарин.

— Китайците не кроят заговори за избиването на американци.

— За разлика от Рашид — отбеляза Картър. — Нашето разузнаване предполага, че е замислил нещо наистина грандиозно за най-близкото бъдеще. Трябва да разбием мрежата му, и то спешно. Но няма как да го сторим, ако спазваме правилата на нашия президент на надеждата и неговия добронамерен съучастник Джеймс Маккена.

— Затова искате ние да свършим мръсната работа вместо вас.

— Аз бих го сторил за вас — отвърна Картър. — И не се опитвай да ми обясняваш, че ви липсва капацитет. Вашата Служба беше първото прозападно ориентирано разузнаване, което създаде аналитично звено, ангажирано с глобалния джихад. Вие бяхте първите, които идентифицираха Осама бин Ладен като важен терорист, и първите, които направиха опит да го елиминират. Ако бяхте успели тогава, твърде вероятно е атентатите на 11 септември въобще да не се бяха случили.

Междувременно двамата бяха стигнали до кръстовището с Трийсет и пета улица. Следващата пресечка бе затворена за превозни средства. От другата страна на бариерата деца от училище „Св. Троица“ скачаха на въже и играеха на топка и тяхната весела глъчка се отразяваше във фасадите на близките сгради. Беше сцена, изпълнена с очарование и живот, но Картър видимо се почувства неловко.

— Вътрешната ни сигурност е мит — рече той, загледан в децата. — Приказка за лека нощ, която разказваме на хората, за да спят спокойно. Въпреки огромното ни старание и влаганите милиарди долари, Съединените щати си остават в голяма степен незащитима територия. Единственият начин да се защитим от атентати на американска почва е да ги предотвратяваме, преди да са достигнали бреговете ни. Затова се налага да разбиваме терористичните мрежи и да избиваме членовете им.

— Може би не е лоша идея да убиете Рашид ал Хусейни.

— С удоволствие — каза Картър. — Но това е невъзможно, докато не открием начин да проникнем в неговия вътрешен кръг.

Ейдриън поведе Габриел на север по Трийсет и пета улица. Извади от джоба на сакото си лула и започна умислено да я тъпче с тютюн.

— Ти си се борил срещу терористите по-дълго от всеки друг в тази сфера, Габриел. С изключение на Шамрон, разбира се. Знаеш как да проникваш в мрежите им. Нещо, в което ние никога не сме били особено добри. Знаеш и как да ги изкараш на светло. Искам да проникнеш в мрежата на Рашид и да я унищожиш. Напълно.

— Да пробиеш в джихадски терористични мрежи не е като да проникнеш в Организацията за освобождение на Палестина. Тяхната организация е на родов принцип и не допускат външни лица. А и членовете им имат доста силен имунитет срещу светски изкушения.

— „Розата е роза е роза“^[2]. А мрежата е мрежа е мрежа.

— Тоест?

— Съгласен съм, че има различия между джихадските и палестинските терористични мрежи. Но в основата си структурата им е една и съща. Има стратези и редови воини, ковчежници и снабдители, куриери и тайни квартири. А връзките между всички тях са уязвимите места, които трябва да бъдат открити и разкъсани от някой изкусен специалист като теб.

Полъх на вятъра отвя дима на лулата право в лицето на Габриел. Тютюнът бе смес по рецепта, специално създадена за Картър от негов познат търговец в Ню Йорк, и имаше мириса на горящи листа и мокро куче. Габриел махна с длан, за да разнесе дима, и попита:

— И каква би била стратегията?

— Означава ли това, че ще се заемеш?

— Не — каза Габриел, — означава просто, че искам да знам точно как би станало.

— Ще действаш като самостоятелен отдел на Контратерористичния център, по подобие на звеното „Бин Ладен“ преди атентатите на 11 септември. Но с една съществена разлика.

— Никой в Контратерористичния център няма да знае за мен.

Картър кимна.

— Всички твои искания за информация и документи ще приемаме аз и моят екип. А когато настъпи моментът да действаш, аз ще следя да не се намесиш в някоя акция на Управлението, както и те да не попречат на теб.

— Ще имам нужда от всичко, с което разполагаш. От абсолютно всичко, Ейдриън.

— Ще получиш достъп до най-поверителните разузнавателни данни, с които в момента разполага американското правителство. Включително досието на Рашид и всички записи на негови разговори от архивите на Агенцията за национална сигурност. Ще ти бъде осигурен достъп и до цялата информация относно последните три атентата, постъпваща от европейските ни партньори. Допускам, че само тя би била достатъчно изкушение за теб, за да поемеш задачата. Все пак в момента отношенията на вашите служби с европейците не са цветущи.

Габриел не отговори директно.

— Информацията е твърде много, за да я прегледам сам. Ще имам нужда от помощ.

— Можеш да си вземеш помощници в рамките на разумното. Предвид поверителното естество на тези данни, аз също ще ангажирам човек от Управлението, за да наглежда работата ти. Някой, който познава пакостливите ти наклонности. И даже вече съм си наумил някого.

— Къде е тя?

— Очаква ни в едно кафене на Уисконсин Авеню.

— Доста си самоуверен, Ейдриън.

Картър се спря и взе да оглежда мълчаливо изгасналата си лула.

— Бих могъл да въздействам на чувствата ти — заговори той след малко — и да ти припомня за касапницата, на която стана свидетел в петък следобед в Ковънт Гардън Маркет, да те накарам да си представиш как се повтаря отново и отново. Но няма да го сторя, понеже би било непрофесионално. Вместо това ще ти кажа, че Рашид разполага с войска от мъченици като Фарид Хан, които очакват заповедите му. Войска, която е набрал с моя подкрепа. Аз създадох Рашид. Той е лично моя грешка. И бих искал ти да го унищожиш, преди да загинат още хора.

— Сигурно ще ти е трудно да повярваш, но аз не мога да приема на своя глава. Ще ми е необходим подписът на Узи.

— Вече го имаме. Както и на твоя премиер.

— Тогава сигурно си разговарял насаме и с Греъм Сиймор.

Картър кимна.

— По очевидни причини Греъм би желал да бъде държан в течение. Би искал също така да го предупреждаваш, в случай че операцията ти изисква да действаш някъде на Британските острови.

— Ти ме подведе, Ейдриън.

— Аз съм шпионин — отвърна Картър и отново запали лулата си. — Лъжата е нещо естествено за мен. Както и за теб. Сега ти просто трябва да откриеш начин да излъжеш Рашид. Само бъди внимателен в подхода си. Нашият Рашид е изключително добър. И имам белези, с които мога да го докажа.