Даниъл Силва
Портретът на един шпионин (51)

51.
Сити, Лондон

Фирмата за рисков капитал „Роджърс и Креси“ заемаше деветия етаж на една стъклено-стоманена архитектурна недомислица, разположена на Кенън Стрийт, недалеч от катедралата „Свети Павел“. В лондонските финансови кръгове „Роджърс и Креси“ се ползваше със заслужената репутация за действаща с потайност и коварство. Ето защо не бе никаква изненада, че придобиването на дружество „Томас Фаулър“ бе извършено с дискретност, която граничеше с държавна тайна. За събитието в пресата бе публикувано кратко съобщение, на което никой не обърна внимание, а на скучната уебстраница на „Роджърс и Креси“ се появи само разфокусирана снимка. Тя беше композирана от човек, вещ във визуалните изкуства, и бе заснета от фотограф, който прекарваше работните си дни в микробуси за наблюдение със затъмнени стъкла.

Както можеше да се очаква, Томас Фаулър и неговите дванайсетима съдружници трябваше незабавно да продължат дейността си в новите условия. Във вторник сутринта те бяха настанени в няколко от крайните офиси, а към края на същия ден вече приключваха първата си сделка като част от екипа на „Роджърс и Креси“. Сделката беше изключително сложна и рискована, с много променливи и множество противоречащи си интереси. Ала в крайна сметка ставаше въпрос за имоти по бреговата линия на Дубай и саудитски милиардер инвеститор на име Надия ал Бакари. Фаулър и неговият екип добре познаваха госпожица Ал Бакари, тъй като бяха организирали поредица от свръхсекретни срещи в един замък северно от Париж. Те размениха няколко имейла с наследницата на Зизи в сряда, а само ден по-късно, в четвъртък, нейният частен самолет кацна на лондонското летище Станстед. „Роджърс и Креси“ бяха организирали автомобилния транспорт с помощта на МИ5. Наемът за двете бронирани бентлита предизвика недоволството на счетоводителите на Темс Хаус, където бюджетът се следеше не по-малко стриктно, отколкото във всяко друго ведомство на страдащото от недостиг на пари правителство на Нейно Величество. Недоволството обаче се разсея, когато Греъм Сиймор препрати сметката към Лангли. От Лангли промърмориха нещо за споделена отговорност и специални отношения, но все пак изплатиха сумата, изтегляйки пари от една от своите сякаш неизчерпаеми сметки, и въпросът повече не бе повдигнат.

Не бе необичайно човек да види лимузини „Бентли“ на Кенън Стрийт, но въпреки това, Надия ал Бакари привлече погледите на немалко минувачи, когато излезе от бронирания автомобил, заобиколена от охранители в черни костюми. Те я съпроводиха до фоайето на сградата на „Роджърс и Креси“, където я очакваше млад мъж с лице на енорийски свещеник. Дори да се представи, никой не успя да чуе името му. Той всъщност бе Найджъл Уитком, млад офицер в МИ5, който бе направил първите си стъпки в професията, оказвайки съдействие на Габриел Алон срещу руския търговец на оръжие Иван Харков.

Уитком поведе Надия и нейните охранители към асансьора и след като се качиха в него, с натискане на един бутон поеха към деветия етаж. Там пред вратата ги очакваше целият ръководен състав на „Роджърс и Креси“. Сред посрещачите бе и най-новото попълнение на екипа — Томас Фаулър, който в определени среди бе известен като Йоси Гавиш. Той носеше сив костюм на бели райета на Антъни Синклер от „Севил Роу“ и имаше широка усмивка, която обещаваше щедри облаги. Двамата с Надия се поздравиха като стари приятели. След това с бавна крачка той я поведе към разкошната конферентна зала на компанията. Уитком покани нейните охранители да се настанят на местата в коридора, което те сториха без никакво възражение. След това той влезе след Йоси и Надия в конферентната зала и затвори вратите.

Щорите на помещението бяха спуснати, а осветлението — приглушено. В средата имаше лакирана махагонова маса, около която се бяха разположили членовете на екипа на Габриел, безупречно издокарани. Дори и Габриел бе облечен подобаващо. Той беше седнал до прозорците, като от едната му страна се бяха настанили Ейдриън Картър и Греъм Сиймор, а от другата — Ари Шамрон и Узи Навот. Шамрон изгледа Надия съсредоточено, докато тя се настаняваше на стола до Сара, която бе почти неразпознаваема заради тъмната перука и очилата.

Все още в ролята на Томас Фаулър, Йоси представи един по един всички присъстващи с псевдонимите им. Всичко това бе формалност. Стаята бе звукоизолирана и непроницаема за разузнавателни средства. Затова Габриел без притеснение пусна на всички записан от Агенцията за национална сигурност разговор. Той бе проведен пет дни по-рано, точно в 10,36 ч. централноевропейско време. Първият глас принадлежеше на Самир Абас от Трансарабска банка.

— Програмата на сподвижника е много натоварена. Това ще бъде единственият ви шанс да се срещнете лично с него в обозримо бъдеще.

— Кога трябва да дам отговор?

— Боя се, че веднага.

— По кое време би искал да е срещата?

— В девет вечерта.

— Имайте предвид, че моите охранители няма да допуснат никакви промени.

— Сподвижникът уверява, че няма да има промени.

— В такъв случай, ако обичате, уведомете го, че ще бъда в „Бурж“ следващия четвъртък в девет вечерта. И му кажете да не закъснява — аз никога не инвестирам пари в хора, които закъсняват за срещи.

Габриел натисна бутона за пауза на дистанционното и погледна Надия.

— Бих желал в началото на тази среща да ви благодаря. Казвайки „да“ на Самир, вие ни осигурихте така необходимото време, за да обмислим следващия си ход. Всички сме впечатлени, Надия. Държахте се изумително добре за непрофесионалист.

— От доста време водя два различни живота, господин Алон. Аз не съм непрофесионалист. — Очите й пробягаха по присъстващите около масата и се спряха на Шамрон. — Виждам, че броят ви е нараснал от последната ни среща.

— Опасявам се, че това е само пътуващата трупа.

— Нима има и други?

— И то немалко — отвърна Габриел. — Дори в този момент мнозина от тях си блъскат главите над един-единствен въпрос.

— Какъв?

— Дали трябва да заминете за Дубай, или да се обадите на Самир и да му кажете, че сте прекалено ангажирана за това пътуване.

— Защо да му казвам това?

— Ще отговоря на този въпрос след малко — каза Габриел. — Нека най-напред чуем още един запис.

Той взе дистанционното и натисна бутона за възпроизвеждане.