Даниъл Силва
Портретът на един шпионин (37)

37.
Цюрихско езеро

На горната палуба имаше малко кафене. Картър пи воднисто кафе. Габриел си поръча чай. Двамата си поделиха изсъхнал сандвич с яйца и порция пържени незнайно кога картофи. Картър запази касовата бележка за възстановяване на разходите му.

— Помолих те да запазиш името й в пълна тайна — каза Габриел.

— Опитах.

— Какво се случи?

— Някой е подшушнал на президентската администрация в Белия дом. Бях повикан в Овалния кабинет. Маккена и президентът ме подложиха на безпощаден кръстосан разпит. Повярвай ми, никой от тях не изпълняваше ролята на доброто ченге. Подложиха ме на изключителен натиск, лишиха ме от сън, от храна и вода, изобщо приложиха всички техники, които ни бе забранено да използваме при разпитите на наши неприятели. Не им беше нужно много време, за да ме пречупят. Достатъчно е да ти кажа, че президентът вече знае името ми. Знае също така и името на мюсюлманката с безупречна репутация пред джихадистите, с която, така да се каже, делите едно легло в операцията.

— И?

— Не са особено щастливи.

— Нима?

— Изпитват опасения, че американско-саудитските отношения ще пострадат сериозно, ако тази операция се провали с гръм и трясък. Затова не желаят занапред Лангли да е просто пътник.

— Искат вие да управлявате самолета?

— Не само — каза Картър. — Искат да поддържаме самолета, да го зареждаме с гориво, да осигуряваме хранителните продукти за кухнята и да товарим багажа в багажното отделение.

— Тоест да упражнявате цялостен контрол? Това ли ми казваш?

— Именно.

— Не съзирам логиката, Ейдриън.

— В кое?

— Честно казано, във всичко. Ако ние ръководим шоуто, тогава президентът на САЩ спокойно може да отрече пред саудитците, че има пръст, в случай че нещо се обърка. Но ако Лангли поеме контрола, тогава цялата отговорност пада върху Белия дом. Все едно да свалят гарда и да открият брадичката си за ъперкът.

— Знаеш ли, Габриел, не съм поглеждал нещата от този ъгъл. — Картър взе последния картоф. — Може ли?

— Да ти е сладко.

Американецът пъхна картофа в устата си и дълго бърса солта от пръстите си.

— Имаш основания да се гневиш — накрая каза той. — На твое място и аз щях да съм ядосан.

— Защо?

— Защото се опитах да ти хвърля прах в очите с евтино обяснение. А ти не го заслужаваш. Всъщност президентът и неговият предан празноглав слуга Джеймс Маккена не се опасяват, че операцията Ал Бакари е възможно да се провали. Страх ги е, че може да успее.

— Ще ми обясниш ли отново, Ейдриън? Последните няколко дни бяха много натоварени за мен.

— Изглежда, президентът е лудо влюбен.

— Коя е щастливката?

— Надия — промърмори Картър, прикривайки уста със смачканата си салфетка. — Направо е полудял по нея. Харесва историята й. Харесва куража й. И по-важното, много му допада операцията, която сте изградили около нея. Благородна мисия. Интелигентна. Прогресивна. И перспективна. На всичко отгоре съответства на надеждите му за бъдещо сътрудничество между ислямския свят и Запада, което ще надделее над екстремизма. Силата на разума срещу примитивната животинска сила. Той иска мрежата на Рашид да бъде разбита и унищожена преди следващите избори. И не желае да поделя заслугите за това с никого.

— Тоест иска да го постигне сам? Без партньори?

— Не напълно — каза Картър. — Готов е да включи французите, британците, датчаните и испанците, понеже станаха жертви на атентати.

— А кой ще бъде прекият ръководител на операцията?

— В момента работи за частна охранителна компания. И се справя доста прилично, доколкото чувам.

— Трябва да е компетентен — натърти Габриел. — И това го казвам съвсем сериозно, Ейдриън. Това е свещена истина. Именно тя може да спаси една операция от провал. Само тя може да доведе до благоприятен завършек.

— Притесненията ти са отчетени.

— И игнорирани.

Картър не отвърна нищо.

— Какво ще стане с мен и екипа ми?

— Екипът ти ще бъде заменен с хора на Управлението. Ти ще останеш консултант до края на шоуто.

— А след това?

— Ще бъдеш освободен от продукцията.

— Впрочем имам новина за теб, Ейдриън. Шоуто вече започна. Звездата в него ще направи своя дебют именно тук, в Цюрих, утре следобед.

— Ще се наложи да отложим дебюта й, докато новият ръководен екип започне да изпълнява задълженията си.

Габриел се вгледа в светлините на Раперсвил по брега.

— Забравяш нещо — след малко каза той. — Звездата на шоуто е примадона. И то много взискателна. Не би се съгласила да работи за всекиго.

— Искаш да кажеш, че ще работи за теб, за човека, убил баща й, но не и за нас?

— Тъкмо това искам да кажа.

— Бих искал лично да се уверя в това.

— Заповядай. Ако искаш да разговаряш с Надия, можеш да я намериш в офиса й на булевард „Осман“ в девети арондисман на Париж.

— Всъщност се надявахме да ни окажеш съдействие при прехвърлянето на операцията.

— Надеждата не е приемлива стратегия, когато става дума за човешки живот. — Габриел вдигна плика със снимките пред очите на събеседника си. — Освен това, ако трябваше да дам съвет на Надия, бих й препоръчал да стои възможно най-далеч от вашите новоизлюпени полеви агенти.

— Зрели хора сме. Водили сме не една и две битки заедно. Спасявали сме живота на немалко хора. Извършвали сме мръсната работа, с която никой друг не се е съгласявал да се захване. Но в този момент се чувствам адски засегнат от теб.

— Радвам се, че не само аз се чувствам така.

— Да не мислиш, че правя всичко това по свое желание! Та той е президентът, Габриел! Мога или да изпълня заповедта му, или да напусна. А аз нямам никакво намерение да напускам.

— Тогава, ако обичаш, предай на президента, че му желая успех — каза Габриел. — Все пак в един момент ще трябва да му припомниш, че Надия е само първата стъпка в проникването в мрежата на Рашид. В крайна сметка ще разбере, че операцията няма да е нито благородна, нито интелигентна, нито прогресивна. Просто се надявам президентът да не разлюби избраницата си, когато настъпи времето за тежките решения.

Фериботът потрепери, когато се допря до кея. Габриел се изправи рязко. Картър събра празните чаши и смачканите опаковки и бръсна на пода останалите по покривката трохи с опакото на дланта си.

— Искам да знам какви са намеренията ти.

— Мисля да се върна в командния пункт и да уведомя екипа си, че се връщаме у дома.

— Това окончателното ти решение ли е?

— Никога не отправям празни заплахи.

— Тогава направи ми една услуга.

— Каква?

— Шофирай внимателно.

* * *

Двамата слязоха от ферибота в интервал от няколко секунди и по хлъзгавия пристан се отправиха към неголемия паркинг. Картър се качи в очакващия го мерцедес и отпътува към границата с Германия. Габриел седна зад волана на своето ауди и се отправи по моста Зеедам към противоположния край на езерото. Въпреки молбата на Картър, караше доста бързо.

Вече паркираше пред безопасната къща, когато Картър му позвъни, за да го запознае с параметрите на новото оперативно споразумение. Бяха прости и безусловни. Габриел и неговият екип щяха да продължат участието си в полевата дейност, докато операцията не навлезеше в територията на Саудитска Арабия. Президентът нямаше да допусне израелските служби да извършат някоя поразия в свещените земи на Мека и Медина. Проникнеше ли операцията на саудитска територия, играта за тях приключваше. Габриел затвори телефона и остана още известно време навън сам в мрака, претегляйки възможностите пред екипа си. Десет минути по-късно той се обади на Картър и неохотно прие условията му. След това влезе в къщата, за да уведоми хората си, че нямат време за губене.