Метаданни
Данни
- Серия
- Габриел Алон (11)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Portrait of a Spy, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Райчинов, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Даниъл Силва
Заглавие: Портретът на един шпионин
Преводач: Владимир Райчинов
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2013
Тип: Роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 954-26-1192-7; 978-954-26-1192-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6335
История
- — Добавяне
65.
Руб ел Хали, Саудитска Арабия
Рашид започна с дълга реч. Той беше отчасти поет, отчасти проповедник и идеолог на джихада. Предупреждаваше, че в Израел скоро събитията ще се развият както в Египет. Предричаше, че шериатът навлиза в Европа, независимо дали Европа го желаеше или не, а ерата на американците най-сетне е приключила, алхамдулиллах. Това беше една от малкото арабски фрази, които използва. Останалата част от речта си произнесе на безупречен разговорен американски. Все едно някое американско хлапе разясняваше принципите на салафизма.
Той говореше не на Габриел, а на една дигитална камера, поставена на триножник. От време на време размахваше дългия си показалец, за да подчертае някоя своя мисъл, или сочеше с него известния си пленник, който седеше на няколко крачки от него, леко примижал на ярката светлина на двете лампи. Габриел си представяше какъв образ предава към Рашидистан термовизионната камера на безпилотния самолет. Изпитваше чувството, че е в някакво джихадистко телевизионно студио, а Рашид играе ролята на предизвикателния водещ. Стратегът на тероризма Малик крачеше бавно зад камерата. Ето какво бе естеството на техните взаимоотношения, помисли си Габриел. Рашид беше харизматичната личност пред камерите. Малик бе скритият зад кадър продуцент, който се грижеше за неприятните подробности. Рашид вдъхновяваше. Малик осакатяваше и избиваше в името на Аллах.
Когато Рашид най-сетне приключи встъплението си, дойде моментът да премине към основната част — интервюто. В началото той поиска от Габриел да каже името си и къде живее. Габриел отговори „Ролан Девро, от Квебек, Канада“ и Ал Хусейни пламна от гняв. Реакцията му сигурно щеше да се стори забавна на Габриел, ако не бяха мъжете със страховитите кинжали джамбия. Идеите на Рашид бяха чудовищни, но при лична среща изглеждаше учудващо безобиден. Това се компенсираше от Малик.
— Истинското! — изкрещя Рашид. — Кажи ми рожденото си име.
— Знаеш истинското ми име.
— Тогава защо не го кажеш? — попита Рашид. — Да не се срамуваш от него?
— Не — отвърна Габриел. — Просто не го използвам често.
— Кажи го сега.
Габриел го каза.
— Откъде си?
— От Долината на Израил, в държавата Израел.
— А откъде са родителите ти?
— От Германия.
Ал Хусейни явно съзря доказателство за тежко историческо престъпление.
— Родителите ти са оцелели от така наречения холокост? — попита той.
— Не, оцелели са от действителния холокост.
— Работиш ли за разузнавателните служби на Израел?
— Понякога.
— Убиец ли си?
— Убивал съм при изпълнение на служебния си дълг.
— Считаш ли се за воин?
— Да.
— Много палестинци ли си убил?
— Да, много.
— Гордееш ли се с работата си?
— Не — отговори Габриел.
— Тогава защо я вършиш?
— Заради хора като теб.
— Нашата кауза е справедлива.
— Вашата кауза е абсурдна.
Рашид внезапно доби смутен вид. Интервюто му не се развиваше според плана. Той реши да му даде насока, в която се чувстваше по-сигурен.
— Къде беше вечерта на 24 август 2006 година?
— Бях в Кан — без колебание отговори Габриел.
— Във Франция?
— Да, във Франция.
— И какво си правел там?
— Ръководех една операция.
— От какво естество?
— Планирано убийство.
— И коя беше мишената?
— Абдул Азиз ал Бакари.
— Кой е издал нареждане за неговото ликвидиране?
— Не знам.
Рашид не му повярва, но явно не искаше да губи ценно „ефирно“ време.
— Ти взе ли участие в самото убийство?
— Да.
— Видя ли Надия ал Бакари през онази вечер?
— Да, видях я.
— Кога беше следващият път, когато се срещнахте?
— През декември.
— Къде?
— В един замък северно от Париж.
— Каква беше целта на тази среща?
* * *
Целта на тази среща, обясни Габриел, бе да се принуди една от най-богатите жени в света да изпълни мисия, възложена от израелските и американските разузнавателни служби. От свой информатор ЦРУ бе научило, че новата терористична мрежа на Рашид ал Хусейни отчаяно се нуждае от пари. Управлението бе решило да осигури необходимите средства и да проследи движението им по различните терористични клетки и фирми, свързани с мрежата. Бяха се сблъскали само с един проблем. Да открият някого, на когото терористите биха повярвали безрезервно. От ЦРУ се бяха обърнали към израелското разузнаване за идеи. И те им бяха дали предложение. Надия ал Бакари. Човек на израелските разузнавателни служби бе посетил госпожица Ал Бакари в Париж под фалшив претекст и недвусмислено й бе дал да разбере, че компанията й „Ей Ей Би Холдингс“ ще бъде разорена, ако тя не се съгласи да им сътрудничи.
— Как щяхте да съсипете компанията? — попита Рашид.
— Посредством серия изобличаващи материали в пресата, написани от наши хора.
— Евреи, разбира се.
— Разбира се.
— Какво щеше да е съдържанието на тези материали?
— Че „Ей Ей Би Холдингс“ е джихадистка компания, каквато е била и под ръководството на баща й.
— Продължавай.
Габриел продължи. Лъжа след лъжа излизаха измежду подпухналите му устни. Говореше бавно и с подробности. Рашид попиваше всяка негова дума.
— Разказът ти е любопитен — каза накрая Ал Хусейни, — но ми се струва, че противоречи на онова, което вече ни разкри госпожица Ал Бакари. Тя призна, че доброволно ви е съдействала.
— Така я инструктирахме.
— Заплашвали сте я?
— Многократно.
— Чии са парите за вашата операция?
— На Надия.
— Принудили сте я да използва собствени средства?
— Точно така.
— Защо не сте използвали държавни пари?
— Заради бюджетни ограничения.
— Не сте успели да намерите богат евреин дарител?
— Положението беше твърде деликатно.
Рашид погледна камерата замислено, а после отново насочи поглед към Габриел.
— Вчера госпожица Ал Бакари беше в Дубай — каза той. — Каква беше целта на това посещение?
— Да сключи голяма сделка за закупуване на земя, на която да строи.
— Истинската цел, Алон.
— Изпратихме я, за да идентифицира висш ръководител на мрежата ви.
— За да го арестувате ли?
— Не — отвърна Габриел. — За да го убием.
Духовникът се усмихна. Току-що гостът му бе направил важно самопризнание.
— Това, което ми разказа, е така характерно за вашата така наречена война срещу тероризма. Не можете да ни победите, Алон. Всеки път, когато се опитвате, ни правите още по-силни.
— Не ставате по-силни — възрази Габриел. — Всъщност умирате. Арабският свят се променя. Вашето време отминава.
Усмивката на Рашид застина на лицето му. Той заговори с тона на строг учител, който се е ядосал на глупав ученик:
— Едва ли човек като теб, Алон, може да е толкова наивен, та да си въобразява, че великото Арабско пробуждане ще доведе до установяването на демокрация от западен тип в Близкия изток. Бунтът може и да беше започнат от студентите и секуларистите, но последната дума ще имат братята. Ние сме бъдещето. За съжаление, това бъдеще ти няма да доживееш. Ала преди да напуснеш тази земя, съм длъжен да ти задам един последен въпрос. Искаш ли да приемеш исляма и да станеш мюсюлманин?
— Само ако това ще предотврати убийството на Надия.
— За съжаление, това не е възможно. Нейното престъпление е по-тежко и от твоето.
— Тогава ще си остана юдаист.
— Така да бъде.
Рашид се изправи. Малик изключи камерата.
* * *
Руб ел Хали вече бе огряна от слънцето. Мъжете започнаха да излизат от палатката. Бяха общо десет — петима в бяло и петима в черно. Те бързо се качиха на джиповете и пикапите и обиколиха лагера, събирайки един по един часовите. Минути по-късно вече се движеха в колона през Пясъците на югоизток в посока Йемен.
— На какво би се обзаложил, че сред тези копелета е и Рашид? — безпомощно запита Ейдриън Картър.
— Имаш напълно основателна причина да изстреляш ракетата — каза Навот.
— Белият дом няма да позволи. Не и на саудитска земя. Не и без да се знае със сигурност кой точно е там долу.
— Това са все терористи и приятели на терористите — каза Шамрон. — Стреляйте по тях.
— А ако сред тях е и Габриел?
— Боя се, че това не е възможно — рече Шамрон.
— Защо си толкова сигурен?
Ари посочи безмълвно един от екраните.
— Сигурен ли си, че е той? — попита Картър.
— Тази походка бих я разпознал във всяка ситуация.