Даниъл Силва
Портретът на един шпионин (12)

12.
Джорджтаун, Вашингтон, окръг Колумбия

Двамата събеседници излязоха на задната тераса и се настаниха в два стола от ковано желязо край перилата. Картър постави чашата с кафе на коляното си и се загледа в грациозните сиви кули на Джорджтаунския университет. В момента разказваше за бедняшки район на Сан Диего, където през лятото на 1999 г. пристигнал млад йеменски духовник на име Рашид ал Хусейни. С пари, подсигурени от саудитска ислямска фондация, йеменецът закупил занемарена индустриална постройка, превърнал я в джамия и се захванал да набира вярващи. Най-усилено търсел из студентските общежития на Държавния университет на Сан Диего, където съумял да привлече последователи сред арабските студенти, избягали в Съединените щати от задушаващите режими у дома, но озовали се изгубени в тази гурба — „земя на чужденци“. Рашид бил изключително подходящ за техен водач. Единствен син на бивш йеменски министър, той бил роден в Америка, владеел разговорния американски английски и бил неособено горд притежател на американски паспорт.

— В джамията на Рашид започват да се събират всевъзможни заблудени души, сред които и двамата саудитци Халид ал Михдар и Науаф ал Хазми. — Картър погледна към Габриел и добави: — Допускам, че тези имена са ти познати.

— Двама от похитителите на полет 77 на „Америкън Еърлайнс“, избрани не от друг, а от самия Осама бин Ладен. През януари 2000 г. те присъствали на срещата за планирането на атентатите в Куала Лумпур, след която служителите на ЦРУ, следящи Бин Ладен, ги изгубили от поглед. По-късно станало известно, че двамата са отлетели за Лос Анджелис и вероятно все още се намирали на територията на Съединените щати. Факт, който вие решавате да не споделите с ФБР.

— За мой вечен срам — призна Картър. — Но историята за Ал Михдар и Ал Хазми не е онова, което исках да ти разкажа.

Ейдриън възнамеряваше да му разкаже за Рашид ал Хусейни, който скоро си спечелил славата на магнетичен проповедник — човек, когото Аллах е дарил с прекрасен и завладяващ език, — която се разнесла из целия ислямски свят. Проповедите му започнали да привличат слушатели не само в Сан Диего, но и в Близкия изток, където били разпространявани на аудиозаписи. През пролетта на 2001 г. му предложили духовническа позиция във влиятелен ислямски център близо до Вашингтон, в градчето Фолс Чърч, Вирджиния. Не след дълго Науаф ал Хазми започнал да ходи там за молитва заедно с друг млад саудитец от Таиф на име Хани Ханжур.

— Оказва се — продължи Картър, — че джамията се намира точно на магистралата „Лийсбърг Пайк“. Ако завиеш наляво по шосето „Кълъмбия Пайк“ и продължиш още няколко километра, ще се озовеш точно пред западната фасада на Пентагона. Тъкмо този маршрут е следвал и Хани Ханжур сутринта на 11 септември. Рашид през това време бил в кабинета си и чул как самолетът преминава отгоре му броени секунди преди сблъсъка.

На ФБР не им отнело дълго време, за да свържат Ал Хазми и Ханжур с джамията в град Фолс Чърч, а медиите буквално я обсадили, за да не изпуснат Рашид. В негово лице открили ерудиран и красноречив млад духовник с умерени възгледи, който веднага недвусмислено заклеймил атентатите от 11 септември и призовал мюсюлманските си братя да се откажат от насилието и тероризма във всичките им форми. В Белия дом били толкова впечатлени от харизматичния имам, че го поканили заедно с още неколцина мюсюлмански учени и духовници на частна визита при президента. Държавният департамент сметнал, че Рашид може да се окаже идеален за изграждане на мост между Съединените щати и милиард и половина скептично настроени мюсюлмани по света. ЦРУ обаче имало друга идея.

— Ние преценихме, че Рашид може да ни помогне да проникнем в лагера на нашия нов неприятел — обясни Картър. — Но преди да пристъпим към неговото вербуване, се налагаше да си отговорим на някои въпроси. Например дали той действително не бе замесен в заговора за 11 септември? Или неговите контакти с тримата похитители бяха просто случайно съвпадение? Проучихме го във всяко възможно отношение, изхождайки от презумпцията, че ръцете му бяха оцапани с достатъчно американска кръв. Изяснихме хронологията на събитията. Проучихме кой, кога и къде се е намирал. Накрая стигнахме до заключението, че имам Рашид ал Хусейни е чист.

— А след това?

— Изпратихме емисар във Фолс Чърч да провери дали Рашид би бил готов да приложи на дело своите думи. Отговорът му беше положителен. На следващия ден го взехме оттам и го отведохме на уединено място в близост до границата с Пенсилвания. И тогава започна същинската забава.

— Повторили сте целия процес по оценка на личността му.

Картър кимна утвърдително.

— Този път обаче субектът седеше пред очите ни, свързан с полиграф. Разпитвахме го в продължение на три дни, разнищихме цялото му минало и всичките му познанства.

— И не сте открили противоречия с първоначалните му показания.

— Издържа изпита с отличен. Тогава поставихме на масата нашето предложение заедно с немалка парична сума. Задачата му щеше да е проста. Рашид трябваше да обикаля ислямския свят, да проповядва толерантност и въздържаност и в същото време да ни предоставя имената на други ключови фигури, които бихме могли да вербуваме за нашата кауза. Освен това трябваше да следи за гневни млади мъже, податливи на примамливата песен на джихадистите. Отначало го пуснахме на пробна вътрешна обиколка под зоркото око на ФБР. След това дойде моментът да го изпратим зад граница.

Рашид се установил в квартал в Източен Лондон с преобладаващо мюсюлманско население и прекарал следващите три години, кръстосвайки Европа и Близкия изток. Изнасял беседи на конференции, проповядвал в джамии и давал интервюта на благоразположени журналисти. Заклеймявал Бин Ладен като убиец, изопачаващ законите на Аллах и изменящ на ученията на пророка Мохамед. Признавал правото на израелците да имат своя държава и ги призовавал за мирни преговори с палестинците. Осъждал Саддам Хюсеин като противник на исляма, но по своевременния съвет на ЦРУ спрял да го прави малко преди нахлуването на американските войски в Ирак. Посланията му невинаги били приемани радушно от аудиторията му. А дейността му не се ограничавала единствено до физическия свят. С помощта на ЦРУ Рашид изградил солидно присъствие в интернет, където се опитвал да конкурира пропагандата на Ал Кайда. Всички посетители на уебсайта му били маркирани, а движенията им из виртуалното пространство — следени.

— Операцията се смяташе за един от най-сполучливите ни опити за проникване в един свят, който дотогава ни бе изглеждал почти непроницаем. Рашид подхранваше вербовчиците си с постоянен поток от имена на мюсюлмани, които биха могли да работят за нашата кауза, както и на потенциални злодеи. Дори често съобщаваше за предстоящи заговори. В Лангли не можехме да се начудим на прозорливостта, която бяхме проявили. Въобразявахме си, че това ще продължи вечно. Ала в един момент всичко свърши, и то доста внезапно.

Това станало не другаде, а в Мека. Рашид ал Хусейни бил поканен да изнесе беседа в местния университет доста висока чест за духовник, притежаващ американски паспорт. Предвид факта, че Мека е затворена за неверници, от ЦРУ нямали друг избор, освен да му позволят да отиде сам. Той отлетял от Аман за Рияд, където за последно разговарял с агент на ЦРУ, а след това се качил на вътрешен полет на „Сауди Еърлайнс“ към Мека. Беседата му била насрочена за осем часа същата вечер. Рашид обаче така и не се появил в университета. Изчезнал вдън земя.

— Първоначално изпитвахме опасения, че може да са го отвлекли и убили членове на някой местен клон на Ал Кайда. За съжаление, истината се оказа съвсем различна. Нашият скъпоценен сътрудник отново се появи в интернет пространството няколко седмици по-късно. Той обаче вече не бе красноречивият и ерудиран младеж с умерени възгледи. Беше се превърнал в яростен фанатик, който проповядваше, че единственият начин да се справят със Запада е, като го унищожат.

— Значи ви е заблуждавал.

— Очевидно.

— Колко време?

— Въпрос на гледна точка — отвърна Картър. — Някои в Лангли смятат, че Рашид ни е подвел още от самото начало. Други предполагат, че се е отметнал под тежестта на чувството за вина, че работи за неверниците. Каквато и да е истината, едно е безспорно. През времето, докато пътуваше из ислямския свят на мои разноски, той е успял да си изгради внушителна мрежа от свои оперативни работници буквално под носа ни. Този човек е невероятен откривател на таланти и е изключително обигран в изкуството на измамата и симулацията. Известно време се надявахме, че ще се задоволи с проповядването и привличането на сподвижници, но се оказа, че и в това сме се лъгали. Атентатите в Европа са дебютът на Рашид. Наумил си е да замести Осама бин Ладен като глава на глобалния джихад. Освен това цели да постигне нещо, което Бин Ладен така и не съумя да стори след 11 септември.

— Да удари „далечния враг“ на негова територия — довърши мисълта Габриел. — Да пролее американска кръв на американска почва.

— И то с помощта на мрежа, изградена и финансирана от Централното разузнавателно управление. — Картър добави със сериозен вид: — Представяш ли си това, изсечено върху надгробната ти плоча? Ако някога се разчуе, че Рашид ал Хусейни е работел за нас… — Той не довърши. — Пепел, пепел, всички ще станем на пепел.

— Какво очакваш от мен, Ейдриън?

— Очаквам да сториш необходимото, за да може атентатът в Ковънт Гардън Маркет да е последният осъществен атентат на Рашид ал Хусейни. Искам да разбиеш мрежата му, преди още някой да е загинал заради моята глупост.

— Това ли е всичко?

— Не — рече Картър. — Искам цялата тази операция да я извършиш без знанието на президента, на Джеймс Маккена и американските разузнавателни ведомства.