Даниъл Силва
Портретът на един шпионин (29)

29.
Серенкур, Франция

С внушителни двойни врати от голямата зала бе отделен по-малък и неофициален салон, по стените с рафтове с книги и мека мебел пред голямата каменна камина. Беше едновременно уютен и потаен — място, където са били открадвани целувки, изповядвани грехове и сключвани тайни съюзи. След като Сара я въведе там, Надия обиколи разсеяно помещението, а после се настани в единия край на дълго канапе. Зоуи седна в другия край сякаш за равновесие, а Сара — срещу тях, с ръце в скута и леко извърната встрани глава. Другите членове на екипа се настаниха удобно на различни места в помещението и сякаш възобновиха празненството, прекъснато от появата на Надия. Единственото изключение беше Габриел, който стоеше прав пред незапалената камина. Бе подпрял брадичката си с ръка и наклонил глава на една страна. В този момент се опитваше да реши как е най-добре да отговори на простия въпрос, който Надия му бе задала при влизането му в стаята. Сякаш изнервена от неговото мълчание, тя повтори въпроса си настоятелно:

— Кои сте вие?

Габриел свали ръка от брадичката си и започна с жестове да представя присъстващите.

— Това са семейство Фаулър, Томас и Джени. Томас печели парите. Джени ги харчи. Меланхоличната млада жена в ъгъла се казва Ема. Двамата с Томас са стари приятели. Всъщност някога са били любовници и до ден-днешен, когато я обземе мрачно настроение, Джени подозира, че все още са такива. — Той направи пауза и постави длан на рамото на Сара. — Тази жена, разбира се, я помните. Това е Сара, нашата звезда. Сара има повече дипломи от всички нас, взети заедно. Въпреки скъпото си образование, платено от гузния й баща, тя работеше в една непретенциозна художествена галерия в Лондон. Именно там преди няколко години вашият баща влязъл, търсейки картина на Ван Гог, единствения художник, който липсвал дотогава в колекцията му. Останал толкова впечатлен от Сара, че скоро уволнил дългогодишния си консултант по изобразително изкуство и предложил длъжността на нея срещу неколкократно по-високо заплащане от това, което получавала в галерията. Освен това я поканил да придружи семейството му на круиз из Карибско море на борда на „Александра“. Доколкото си спомням, първоначално вие сте се отнасяли доста студено към Сара. Но още преди да пристигнете на очарователния остров Сен Бартелеми, двете вече сте били близки приятелки. Бих казал дори — довереници.

Сара се държеше така, сякаш за първи път чуваше историята. Надия се обърна към нея, за кратко я изгледа изпитателно, а после отново се обърна към Габриел.

— Не е било случайност, че тези четирима души са се озовали на Сен Бартелеми по едно и също време. Виждате ли, Надия, всички те са служители на разузнавателни служби. Томас, Джени и Ема работят за службата за външно разузнаване на Израел, както и самият аз. Сара работи за ЦРУ. Познанията й в изобразителното изкуство обаче са съвсем реални, което обяснява защо е била избрана за операцията срещу „Ей Ей Би Холдингс“. Подобно на вас, Надия, вашият баща е бил прикрит филантроп. За съжаление, неговата благотворителност е била насочена към войнствената част на ислямския свят. Подкрепял е със средства подбудителите, вербовчиците и самите членове на терористични групировки. Когато баща ви научил истината за Сара, той я предал на терористите, за да я измъчват и убият. Но вие самата знаехте това, нали, Надия? Именно затова бяхте толкова изненадана да видите, че вашата приятелка Сара е все още сред живите.

— Още не сте ми казали вашето име.

— За момента моето име е без значение. Самият аз предпочитам да гледам на себе си като на събирач на искрици. — Той направи пауза и добави: — Също като вас, Надия.

— Не ви разбирам.

— Някои от нашите стародавни равини са вярвали, че когато Бог създавал Вселената, Той поставил небесната си светлина в специални небесни съдове. Мирозданието обаче започнало да се развива не според Божия план и станало произшествие. Съдовете били счупени и цялата Вселена се изпълнила с искрици божествена светлина и отломки от съдовете. Равините вярвали, че целта на Мирозданието нямало как да бъде осъществена, докато всички тези искрици не бъдат събрани отново на едно място. Ние наричаме това Тикун Олам или „Поправяне на света“. Хората в тази стая дават всичко от себе си, за да възстановяват света, Надия. Убедени сме, че същото се отнася и за вас. Вие се опитвате да съберете парчетата омраза, разпръсквани от уахабистките проповедници. Опитвате се да поправите щетите от подкрепата, която е оказвал вашият баща за тероризма. Ние се възхищаваме на усилията ви. И желаем да ви помогнем.

— Как сте узнали всичко това за мен?

— Наблюдаваме ви от дълго време.

— Защо?

— От предпазливост — отговори Габриел. — След като баща ви беше убит в Кан, ние започнахме да се опасяваме, че ще се опитате да изпълните заканата си за отмъщение. А последното, от което се нуждае светът в момента, е една богата саудитка да започне да пълни джобовете на терористите. Страховете ни нараснаха значително, когато вие дискретно наехте бившия офицер от разузнаването на Саудитска Арабия Файсал Кахтани да разследва обстоятелствата около смъртта на баща ви. В своя доклад господин Кахтани написа, че баща ви е бил убит от израелските тайни служби с благословията на ЦРУ и американския президент. След това ви разказа най-подробно за отношенията на вашия баща със световното джихадистко движение и подкрепата, която му е оказвал. — Габриел направи пауза. — Аз самият винаги съм се питал какво у баща ви най-силно ви е безпокояло, Надия. Че е бил масов убиец или че ви е лъгал. Човек може да бъде особено травмиран, когато научи, че родителят му съзнателно го е подвеждал цял живот.

Надия не отвърна нищо. Габриел продължи нататък:

— Ние знаем какво ви е казал господин Кахтани, понеже той разказа абсолютно същото и пред нас в замяна на сто хиляди американски долара, преведени по посочена от него сметка в швейцарска банка. — Габриел си позволи кратка усмивка. — Господин Кахтани е човек с безупречни източници, но лоялността му е непостоянна. Освен това има особена слабост към красиви дами професионалистки.

— Информацията отговаря ли на истината?

— Коя част по-точно ви интересува?

— Онази, според която израелските тайни служби са ликвидирали баща ми с благословията на ЦРУ и американския президент.

Габриел хвърли поглед към Зоуи, която удивително умело успяваше да прикрие любопитството си. След като бе изпълнила своята задача, трябваше да й даде дискретен знак да се оттегли. Но Габриел реши да й позволи да остане още. Мотивите му бяха изцяло себични. Той добре съзнаваше връзката, която се бе формирала между двете жени. Осъзнаваше също, че Зоуи можеше да е силен коз за окончателното осъществяване на целта им. Със самото си присъствие Зоуи придаваше легитимност на каузата на Габриел и почтеност на намеренията му.

— Едва ли думата „ликвидирали“ най-точно отразява онова, което се е случило с баща ви — каза той. — Но ако не възразявате, нека още малко да поговорим за нашия общ познайник, двойствения господин Кахтани. Той не само изготви анализ на обстоятелствата около смъртта на баща ви, но ви предаде съобщение от самия монарх на Саудитска Арабия. От това съобщение ставаше ясно, че определени членове от фамилията Сауд са знаели за дейностите на вашия баща и дори са ги одобрявали. Освен това монархът ви призоваваше при никакви обстоятелства да не предприемате възмездие срещу израелци или американци. По онова време Вашингтон оказваше огромен натиск върху фамилията Сауд да прекрати помощта от страна на кралството за ислямския екстремизъм и тероризма. Кралят не искаше вие да предизвикате допълнителни усложнения в отношенията между Рияд и Вашингтон.

— И това ли ви е съобщил господин Кахтани?

— Беше включено в първоначалния пакет информация, без доплащане.

— Господин Кахтани описа ли моята реакция?

— Да — отговори Габриел. — Каза, че предупреждението от страна на фамилията Сауд най-вероятно е било излишно, тъй като според него вие изобщо не сте имали намерение да изпълнявате заканата си за възмездие. Онова, което господин Кахтани навярно не осъзнаваше тогава, беше, че в онзи момент вие сте били толкова потресена от онова, което сте научили за баща си, че сте решили самата да станете своего рода екстремист. След като сте затвърдили властта си в „Ей Ей Би Холдингс“, сте решили да използвате състоянието на баща си, за да компенсирате злините, които той е причинил. Така сте започнали да поправяте света. Да събирате искрици.

Надия се усмихна пренебрежително:

— Както казах на вашата приятелка Зоуи, докато обядвахме онзи ден, тази история е интересна, но не е истина.

Габриел усети, че в отрицанието й липсва убеденост. Затова реши да не му обръща внимание.

— Тук сте сред приятели, Надия — меко каза той. — Дори бих казал, почитатели. Ние не само се възхищаваме от смелостта на вашите дела, но се прекланяме пред умението ви да ги извършвате незабелязано. Нещо повече. На нас самите ни бе необходимо немалко време, за да установим, че използвате хитроумно замислени покупки на произведения на изкуството, за да перете пари и да ги предоставяте в ръцете на хора, на които искате да помогнете. Като професионалисти, ние оценяваме находчивостта ви. Честно казано, едва ли бихме се справили по-добре от вас.

Надия рязко вдигна глава, но този път не отрече. Габриел продължи:

— Посредством умело сключваните сделки вие успявате да запазите цялата си дейност в тайна от саудитското разузнаване и кралското семейство. А това е забележително постижение предвид факта, че денонощно сте заобиколена с бивши служители и охранители на баща си. Първоначално бяхме озадачени от вашето решение да ги задържите на служба. Като погледнем назад във времето обаче, причините стават очевидни.

— Нима?

— Не сте имали друг избор. Баща ви е бил съобразителен бизнесмен, но повечето от богатството му не е било придобито с честен труд. Компанията на Зизи е била купена от кралската фамилия, което означава, че семейство Ал Сауд биха могли да ви унищожат с едно щракване на кралските си пръсти.

Габриел погледна Надия, за да види реакцията й. Нейното лице остана непроницаемо.

— А това означава, че играете доста опасна игра — продължи той. — Използвате парите на монарха, за да разпространявате идеи, които в крайна сметка биха могли да разклатят собствения му престол. Което ви прави подривен елемент. Еретичка. А ние с вас добре знаем какво се случва на подривните еретици, когато застрашат фамилията Сауд. По един или друг начин те биват елиминирани.

— Съмнявам се, че желанието ви е да ми помогнете. Всъщност струва ми се, че ме шантажирате да се ангажирам с постигането на вашите цели.

— Единственото ни желание е дейността ви да не престава. Бихме искали обаче да ви дадем един съвет.

— Какъв съвет?

— Инвестиционен съвет — отговори Габриел. — Смятаме, че сега моментът е добър да се направят някои промени във вашето портфолио. Промени, които повече ще съответстват на правото ви като единствена наследница на покойния Зизи ал Бакари.

— Баща ми е финансирал терористи.

— Не, Надия. Баща ви не просто е финансирал терористи. Той е бил самата финансова основа на тероризма.

— Простете — каза Надия, — но не разбирам какво искате от мен.

— Съвсем просто е. Искаме да продължите по стъпките на баща си. Искаме да вдигнете знамето на джихада, което се е изплъзнало от неговата ръка през онази ужасна нощ в Кан. Искаме да си отмъстите за смъртта му.

— Искате самата аз да стана терорист?

— Точно така.

— И как да го направя?

— Като си купите своя собствена терористична групировка. Но не се безпокойте, Надия. Няма да ви оставим сама. Двамата с Томас ще ви помогнем.