Даниъл Силва
Портретът на един шпионин (25)

25.
Серенкур, Франция

Обаждането на Зоуи в Ню Йорк отекна из огромните помещения на Тревил като същински фанфари. Габриел мигновено изпрати шифровано съобщение до Ейдриън Картър и по този начин превърна „Ей Ей Би Холдингс“ и неговата собственичка Надия ал Бакари в обект за наблюдение от страна на американската Агенция за национална сигурност. Картър вече знаеше името на заможната мюсюлманка с безупречни джихадски акредитиви, чрез която Габриел възнамеряваше да финансира мрежата на Рашид. От този момент нататък, освен него, поне половин дузина други членове на хипертрофиралата американска разузнавателна общност също щяха да разполагат с тази информация. Габриел знаеше, че няма как да избегне този риск. Възможностите на израелското електронно разузнаване бяха впечатляващи, но все пак бледнееха пред тези на американската Агенция за национална сигурност. Никой не можеше да съперничи на способността на Съединените щати да се възползват максимално от постиженията в дигиталната сфера. Онова, което убягваше на американците, бе човешкият фактор — способността да се вербуват шпиони, които да проникват в обкръженията на враговете. Тъкмо по тази причина те се бяха обърнали към Службата.

По искане на Габриел, Картър положи значително старание, за да скрие името на Надия от държавните служители във Вашингтон. Независимо от потенциалните последици за американо-саудитските взаимоотношения, той не го спомена нито пред президента, нито пред Джеймс Маккена на седмичната среща в Белия дом за обсъждане на въпроси, касаещи контратероризма. Освен това се погрижи да скрие и идентичността на членовете на групата, която щеше да анализира събраната от Агенцията за национална сигурност разузнавателна информация. Тази информация стигаше най-напред до Картър в Лангли, а после биваше препращана към оперативния център на ЦРУ в Париж. Заместник-шефът на Центъра — човек, който дължеше кариерата си на Картър — сам доставяше информацията до внушителното имение в Серенкур, където я приемаше Сара Банкрофт. От особен интерес за Габриел и екипа му бяха телефонът и електронната поща на Рафик ал Камал, началника на охраната на Надия. Независимо от многобройните обаждания до саудитските разузнавателни служби и Вътрешното министерство, Ал Камал нито веднъж не спомена името на Зоуи Рийд. Съвсем различно обаче постъпи мадам Дюбоа, която прекара следващите седемдесет и два часа в непрекъснати разговори с Лондон, опитвайки се да научи някаква мръсотия или клюка от професионалното минало на Зоуи. Габриел възприе това като насърчителен признак. Очевидно, от гледна точка на Ей Ей Би, разследващата журналистка от Си Ен Би Си представляваше проблем за връзките с обществеността, а не заплаха за сигурността.

Зоуи остана в блажено неведение относно интригите, които се заплитаха около нея. Следвайки стриктно изготвения от Габриел сценарий, тя се въздържаше от всякакви контакти с Ей Ей Би. За да уплътни свободните часове, тя обикаляше музеите и се отдаваше на дълги разходки покрай Сена, което пък осигури възможност на Ели Лавон и останалите полеви агенти да установят, че никой не я следи и подслушва. Когато изминаха още два дни без никаква вест от Надия, продуцентът на Зоуи в Ню Йорк започна да проявява нетърпение. „Искам те обратно в Щатите най-късно в понеделник — нареди й той по телефона. — Със или без ексклузивно интервю. Нещата опират до пари. Надия ги има с барели. А ние си броим пенитата.“

Обаждането помрачи настроението в обезопасената къща в Серенкур. Същия ефект оказа и речта, изнесена от френския президент през този следобед пред извънредната сесия на Националното учредително събрание. „Въпросът не е дали Франция ще бъде нападната отново от терористи — предупреди президентът, — а кога и къде ще бъде нападната. Горчивата истина е, че още човешки животи ще бъдат погубени в пламъците на екстремизма. За съжаление, това означава да бъдеш гражданин на Европа през двайсет и първи век.“

Минути след края на изказването пристигна съобщение от отдел „Операции“ на булевард „Цар Саул“. То се състоеше само от четири печатни знака — две букви, последвани от две цифри. Но значението му беше недвусмислено. Бог очакваше Габриел в безопасния апартамент в Монмартър, за да разговаря с него насаме.