Колин Фалконър
Пътят на коприната (97)

95

Ферганската долина

На Покрива на света краткото лято привършваше. Червените макове вече пожълтяваха, а овчарите се готвеха да се върнат в заслона в ниското, оставяха отново планината на вълците, белите леопарди и орлите.

Сватбеното празненство още беше в разгара си, когато Хутлун влезе яздешком в стана.

Булката беше по-млада от нея, широколика и с бронзови страни. Лицето й като да беше от камък, докато около нея мъжете и жените от клана се смееха, викаха и пиеха. Прическата на главата й, направена от бронзови монети, отразяваше светлината от хиляди факли. Тя седеше до съпруга си в копринена шатра, котли с овче месо вряха и от тях се издигаше пара, пияни мъже разливаха кумис и се просваха върху телата на своите събратя, които вече лежаха в несвяст на пода.

Докато беше в Каракорум, Кайду си беше взел нова съпруга. Дъщеря на вожд от земите на запад около езерото Балхаш, а съюзът допълнително беше укрепил силата му по западните граници на хаганската империя. Като Хулегу на запад и Бату на север и той търсеше начини да се защити след смъртта на Монке.

Баща и седеше отпуснат на трона си от слонова кост до новата си булка с каменно лице и замислен сред мъглата на гуляя, който се вихреше около него. Когато я видя, стана и излетя от шатрата, стражата му го последва. Тя също излезе след него. В гърлото и имаше камък. Сега трябваше да му каже, че се е провалила.

— Хутлун — рече той. — Дъще.

Тя коленичи, за да приеме благословията му на светлината от факлите на войниците.

— Татко.

Студен вятър от високите места зашиба коприната на шатрата.

— Щастлив съм, че се върна.

— Хиляди благопожелания за този щастлив ден.

— Това е само политика, дъще, ти го разбираш. Как мина пътуването?

Тя се поколеба.

— Провалих те, хане мой — отвърна задавено.

— Провали ли ме, как?

— Позволих моите хора да попаднат в засада, организирана от войници на Хубилай. Изгубихме шестнайсет души. Варварските посланици бяха отвлечени.

Ето. Свърши се, изрече го, без да го усуква с красиви думи.

Той изсумтя.

— Знам.

Разбира се. Новините от Каракорум бяха стигнали и до него. Имаше си собствени съгледвачи в двора като всеки хан с някакво влияние и тежест.

— Вината не е у теб — успокои я накрая той. — Ако поставиш ръката си в стършелово гнездо, нищо чудно стършелите да те ужилят. Трябваше да те изпратя по северния път, около езерото Балхаш.

— Направих шестнайсет жени вдовици.

— Не си ги направила ти. Хубилай е направил тези жени вдовици. И скоро ще увеличи броя им — улови я за раменете и я изправи на крака. — Видя ли Арик Буке?

— Предадох му твоята клетва за вярност. Той поиска да научи дали ще изпратиш войски да го подкрепят срещу Хубилай.

— А ти какво му отговори?

— Казах, че не знам какво би решил моя баща. Как иначе да отговоря?

Той се усмихна.

— Добър отговор. Защото не мога да му помогна, дори и да искам. Не мога да оставя земите си без защита, сега е невъзможно.

Хутлун чу как от шатрата се разнесоха викове на танцуващи и грубиянското пеене на пияните.

Пламъкът от факлите на войниците запращя от порив на вятъра.

— И аз имам новини. В Бухара има нов хан. Органа е бил убит и Алгу е застанал начело на хаганата.

— Той е обещал подкрепа на Арик Буке — каза Текудай.

— Засега — уточни Кайду. — Но хората правят онова, което е добро за целите им. Алгу е амбициозен. Не може да му се има вяра.

— Ами другите ханове?

— Сега всеки се грижи за своите земи и своите династии, ние трябва да се погрижим за нашите. Монке беше последният от великите хаганове. Отново земята на татарите не е империя, ами сбирщина съперници — той протегна дясната си ръка и я положи върху главата й. — Не си ме провалила. И сърцето ми е щастливо, че се завърна здрава и невредима. Сега влез и се порадвай на празненството.

Хутлун го последва в голямата шатра. Джерел както винаги се търкаляше мъртво пиян върху килимите. Завръщането й не беше протекло толкова лошо, колкото се беше страхувала; баща й я беше отървал от срама, сякаш е нищо. И при все това тя не можа да се порадва на пира. Разбираше защо баща й гледа с каменно лице новата си булка. Това не беше сватба, това беше съюз преди война.