Колин Фалконър
Пътят на коприната (89)

87

Летният дворец на императора се намираше точно зад стените на ловния му парк. Всъщност представляваше юрта, изградена по татарски обичай, но стените й бяха направени от най-фина коприна, а не от плъстта, която използваха татарите във високите степи. Огромно количество дебели копринени въжета я държаха изпъната срещу вятъра. Покривът й беше направен от разцепен и лакиран бамбук, украсен с рисунки на животни и птици. По яркочервените стълбове се виеха резбовани змии.

— Не е ли чудо? — прошепна му Сартак. — Юртата е така построена, че може да се развали и премести на друго, още по-приятно място само за няколко часа, щом императорът пожелае.

Жосеран се съгласи, че наистина е чудо, макар да подозираше, че никога не са се опитвали да я местят и това е поредната легенда, която трябва да подхранва мита за Хубилай като за традиционен татарски вожд.

Залата вече беше претъпкана с представители на различните религии от двора на Хубилай: личният императорски шаман, с коса и брада, невчесани и неподдържани, кожата му се белеше от мръсотия, очите му бяха изцъклени от предизвикания с хашиш транс; тангутите с бръснатите си глави и жълти облекла; идолопоклонниците с оранжеви и лилави наметки от брокат и черни малки шапчици, държащи извити дървени дъсчици за молитва; несторианците с черни раса, белобрадите мохамедани с бели шапки.

Под трона отляво на Хубилай беше императрица Чаби, любимата съпруга на Хубилай. Жосеран беше научил от Сартак, че тя е гореща последователка на Боркан. Огледа ги със студено подозрение, когато влязоха. За свой още по-голям ужас Жосеран видя Фагс-па да стои до рамото на императора. Явно беше, че той едновременно ще е онзи, който свиква обсъждането, и главният му участник.

Хубилай даде знак на Фагс-па лама, който обяви, че обсъжданията могат да започнат. Като начало говорител на всяка религия щеше накратко да представи вярата си и след това щяха да спорят открито.

Щом обсъжданията започнаха, Жосеран с мъка осмисляше за какви ереси, магьосничество и идолопоклонничество става дума. Превеждаше старателно на отеца. Дойде редът на Уилям, той стана, великолепен с бялото си расо и пурпурна стола, и изложи онова, което наричаше истинско представяне на историята от времето на създаването на света и на Мъжа и Жената от Бог.

Заговори за чудотворното раждане на Христос, неговия живот и страдания и завърши с изброяването на Божите закони, благосклонно дадени на Човека в Десетте Божи заповеди. След това обширно обясни какво специално място имат папата и Светата майка Църквата в сърцето на Бог.

Речта му беше вдъхновена. Очите му горяха от ревност, а красноречието му впечатляваше. Нямаше го заядливия, изпълнен с омраза дребен монах, заместваше го великан с гръмовен глас. Жосеран за пръв път виждаше тази страна на характера му. Най-накрая разбра защо го е избрал папата.

Щом приключи, императорът чрез Фагс-па лама положи началото на обсъждането. Бързо стана видно, че Уилям като новодошъл ще бъде на прицел от всички.

Самият Фагс-па оглавяваше инквизицията и Жосеран щеше да се радва на мъките на Уилям, ако за каузата на тамплиерите не беше жизненоважно те да оставят добро впечатление тук. А и въпреки всичките си опасения, християнството си оставаше религията на неговото сърце.

Първо Фагс-па попита Уилям за Десетте Божи заповеди.

— Но нашият император не следва правилата на вашия Бог и въпреки това е стъпил отгоре на всички други нации. Това не означава ли, че само той е благословен, а вие и вашите други богове сте по-низши?

Уилям беше възмутен от този довод.

— Кажи му, че стойността на човек не се оценява от това, какво притежава на този свят. Самият Христос ни казва, че земята ще бъде наследена от кротките.

— Моят опит казва друго — прогърмя императорът, когато чу отговора на Уилям и някой от неговите пълководци, които с любопитство следяха спора, се разсмяха високо.

— Как може човек да знае какво мислят боговете, освен ако онова, което прави, не печели тяхната благосклонност или недоволство? — попита Хубилай, като вече се намеси пряко в спора.

— Кажи му, че това е въпрос на вяра — каза Уилям, когато чу думите му.

— Не, човек не се определя от вярата си — рече Фагс-па, — а от делата си. Хиляди години мъдрост е събрана в нашата книга Пао. Тя позволява на всеки човек да изчисли своите заслуги и грешки в живота си.

— Но човек може с делата си да направи грешка — прекъсна го един от идолопоклонниците и за миг отклони вниманието от Уилям. — Тогава несъмнено пътят към покоя е въздържането от действие. Това е пътят на Дао.

И така продължиха.

Жосеран се замая. За пръв път участваше в обмяната на подобно разнообразие от възгледи и когато доводите започваха да валят върху него, той, останал без дъх, превеждаше всяка дума на Уилям, осъзна колко подобни са доводите на мохамеданите с неговите собствени. Наистина те също говореха за пророци и неизменността на един Бог и неговия закон. От всички представени религии този следобед на него му се стори, че мохамеданите, най-злият им враг в Земите отвъд, са най-близките им съюзници.

Несторианците от своя страна нападнаха Уилям със същата стръв, с която го нападаха и тангутците.

Личният шаман на Хубилай сега говореше думи, които не бяха важни, че правотата на една религия може да се отсъди по силата на нейната магия. Императорът го прекъсна с възражението, че ако това беше вярно, тогава папата прави изключително силна магия заради стореното от Бога на Уилям на Мар Салах.

Като чу това, Уилям се опита да наклони още везните в своя полза с думите, че от деня, в който Бог е създал света, всичко, което искал, е всички хора на земята да го познаят, да му отдават почит и да му се подчиняват. Възмездието му сполетявало само ония, които го отричали. Както станало и с Мар Салах.

Стар монах с жълта роба заговори след това.

— Той казва, че светът е илюзия — преведе Жосеран. — Казва, че животът винаги ще ни разочарова и че раждането, старостта, болестта и страданието са неизбежни.

— Кажи му, че затова Христос е дошъл да ни спаси! — почти извика Уилям с пламнало от вълнение лице. — Ако изтърпим страданията си по християнски, можем да постигнем Рая!

Жосеран предаде тази перспектива на монаха, който се вгледа настойчиво в лицето на Уилям и отговори.

— Дори селянинът в полето устоява — каза той. — Четенето на свещени текстове, въздържанието от месо, почитането на Буда, даването на милостиня, всички тези действия печелят заслуги за следващия живот. Но за освобождаване от страданието се изисква лично прозрение за пустотата на света.

— Как може светът да бъде пуст? — извика Уилям. — Той е създаден от Бог! Само човекът е грешен!

Монахът се намръщи.

— Пита какво имаш предвид под „грях“ — преведе Жосеран.

— Похот. Разврат. Слабостта на плътта.

Когато го чу, монахът измърмори отговора си, който Жосеран май не гореше от желание да преведе.

— Какво каза той? — настоя Уилям.

— Каза… каза, че си прав да се страхуваш от подобна слабост.

— Какво е имал предвид?

— Не знам, братко Уилям. Не обясни.

— Благочестивият мъж от нищо не се страхува! — изкрещя към него Уилям. — Тези, които спазват Божия закон, ще бъдат възнаградени на небето!

Хубилай вдигна ръка за тишина. И започна дълъг разговор шепнешком с Фагс-па лама.

Докато разговаряха, Уилям се обърна към Жосеран.

— Ти не преведе точно думите ми! — изсъска той.

— Не говориш езика им, тогава как разбра какво съм казал?

— Познава се по израженията и вида им. Ако беше изговорил истинните думи Божи, те вече щяха да са убедени. Провалим ли се днес тук, ще е заради теб и ще съобщя за това пред Високия двор при връщането ни в Акра.

— Преведох всичко, което каза, вярно и без никакъв предразсъдък!

— Виждам, че не си!

Съвещаването между императора и неговия съветник рязко приключи и Фагс-па обърна лице към събранието.

— Синът на Небето изслуша всичките ви доводи и възгледите, които всеки от вас изложи красноречиво и убедително. Той ще размисли върху всичко, което видя и чу. Сега иска да го оставите на спокойствие. Да остане само Варваринът.

И посочи Жосеран.

— И аз ще остана — обяви Уилям, докато другите напускаха залата. — Не мога да те оставя без наставления.

Фагс-па лама го наблюдаваше вторачено.

— Кажи му, че трябва да си върви.

Жосеран се обърна към Уилям.

— Опасявам се, че ако не си тръгнеш веднага, ще те извлекат от тук като преди. Това създава лошо впечатление.

Уилям се поколеба, очите му бяха зачервени от умора, треска и бяс, най-накрая неохотно се подчини на Сина на Небето и излезе.

Останаха сами в големия павилион. Хубилай хан, Син на Небето, дълго наблюдава Жосеран Сарацини.

— Мислихме задълбочено върху онова, което видяхме и чухме днес — каза той най-накрая.

Жосеран чакаше. Съдбата на цялото им начинание и дългото пътуване зависеше от този момент.

— Вярвам, че доводите ни са ви се понравили, господарю.

— Останахме изключително впечатлени от всичко чуто и благодарим за дългото и опасно пътуване до нашия двор. Преживяното беше поучително. Колкото до религията, ето какво говори сърцето ми…