Колин Фалконър
Пътят на коприната (92)

90

Ловният парк се намираше на запад и на север от града, граничеше с градските стени, обширна райска градина от тучни ливади, гори, потоци, изобилстващ от различни видове елени. Имаше и стада от кобили, тяхното мляко беше изключителна собственост на императора. Паркът беше заобиколен от стена от пръст, която се виеше на шейсет мили около равнината и от дълбок ров. Имаше само един вход откъм двореца.

Жосеран беше виждал парка от павилиона на Мяо-йен с мисълта, че никога няма да отиде в него. Но един ден, за негова изненада, получи покана да язди на лов със самия велик Хубилай.

Каченият върху два сиви слона хаудах^[1] беше пищно украсен, със стени и покрив, покрити с леопардови кожи и вътрешност от копринен брокат и кожи. Кайду не яздеше по този начин на лов, улови се, че мисли Жосеран, и за момент видя този велик предводител през очите на истинските татари, както би го видяла Хутлун, и разбра огорчението им.

Хаудахът скърцаше в унисон с поклащащата се походка на грамадния слон, докато вървяха по засенените пътеки. Върволица от ездачи ги следваше, имперският кесиг беше в леките си брони, някои с лъкове, други със соколи върху облечените с ръкавици ръце. Водещият офицер имаше леопард, който седеше на задницата на коня му.

Самият император носеше златен шлем и бяла подплатена ризница. На ръката му почиваше сокол, чиято глава той почесваше от време на време, сякаш е коте.

Чудно, какво ли иска от мен, помисли си Жосеран.

— Казаха ми — рече Хубилай, — че сте дошли през Покрива на света.

— Така е, господарю.

— Тогава несъмнено сте били гости за известно време на моя господар Кайду. Той спомена ли ме?

Жосеран усети как у него се надига тревога. Какво означаваше това?

— Той говори много за Арик Буке — внимателно рече той. Държеше се за стените на хаудаха, непривикнал с поклащането. Все едно бе на кораб в бурно море.

— И е изразил голямата си почит към него, несъмнено, заради качествата, които не притежава. Вие какво мислите за Кайду?

— Той се отнесе много любезно с нас.

— Предпазлив отговор. Но ви е известна причината, поради която ви задавам тези въпроси. Не всички татари мислят, че Хубилай е техен господар. — Не изчака отговор. — Знаете го, защото със собствените си очи сте станали свидетели на спора ни, но знайте и това: аз съм господар и на монголите, и на Небесната империя и онзи, който ме предизвика, ще превърна в прах. Хулегу в хаганата на запад ме призна и се подчинява на моите желания.

Тогава можем да сключим споразумението ни, помисли си Жосеран. Или това е поредната от игрите му?

Соколите бяха освободени от конярите и с крясъци връхлетяха жеравите в езерата.

— Има такива, които си въобразяват, че можем да прекараме живота си, както са живели дедите ни, в степите, да крадем коне и да изпепеляваме градове. Но Кайду и моят брат Арик Буке живеят във време, което е отминало. Трябва ли да живеем като Чингис хан и всяка зима да завоюваме света само за да се оттеглим през лятото, за да се погрижим за конете и овцете си? Ако ще запазваме онова, което сме спечелили, трябва да променим привичките си. Светът може да бъде завоюван от гърба на коня, но не може да бъде управляван така.

Монголските татари са най-добрите бойци, но имаме много да учим от китайците, включително и как да управляваме. Кайду и Арик Буке не го разбират. Трябва мъдър човек, който да обедини Катай и хората от Синьото небе.

От начина, по който Хубилай говореше, за Жосеран беше очевидно кой е този мъдър човек.

Техният слон издигна туловището си към небето и нададе рев, изпод храсталака през пътеката притича мечка и се шмугна в храсталаците. Хаудахът се разлюля замайващо. Хубилай даде знак на конника, който носеше ловния леопард на задницата на коня си. Офицерът освободи веригата на звяра и той незабавно се хвърли след мечката, главата му подскачаше, гъвкавият му гръб се разгъваше при всяка стъпка. Мечката изрева, изви се и направи движение, сякаш се опитва да се измъкне, но леопардът я повали.

— Реших да се съглася за този съюз, който искате. Когато войските ни пожънат победа, ще ви оставим да запазите царствата си по брега заедно с този град Йерусалим, за който говорехте. В замяна папата трябва да ми изпрати сто от най-учените си съветници, за да ми помогнат да управлявам моята империя.

Жосеран се стъписа от това неочаквано предложение. Но като помисли, осъзна: Хубилай искаше да освободи Хулегу от боевете на запад, колкото е възможно по-скоро, за да подсили своите претенции към хаганата. Но сто свещеници? Какво се надяваше да спечели императорът със сто съветници? Един беше достатъчно бреме.

— Брат Уилям иска да му бъде позволено да ви кръсти в свещената религия — осмели се да каже Жосеран.

Хубилай го изгледа със студени очи.

— Такова нещо не съм ви обещавал.

— Вие ни оказахте огромно благоволение с думите си, че сте харесали нашата религия повече от всяка друга — продължи Жосеран, вече оставил всяка предпазливост. Той лично искаше да провери обвинението на Мяо-йен към баща й в двуличие.

— Ние, монголите, вярваме, както и вие, че има един Бог, според чиято воля живеем и умираме. Но както Бог има различни пръсти на ръката, така има и различни пътища към хората. Това приема императорът. Трябва да разберете, че Синът на Небето не е свободен да избира своята религия, както са свободни другите. Аз наистина ви казах, че се възхищавам на религията ви повече, отколкото на останалите, но сте сбъркали, ако сте си помислили, че бих могъл да приема ритуалите и наредбите й. Бъдете доволен от това, което имате, Варварино. Затова дойдохте.

Леопардът беше върнат с помощта на окачената му верига, а соколите освободени да се наслаждават на вечерята си. Докато наблюдаваше как птиците разкъсват плътта на мечката, Жосеран усети любопитството му да се уталожва. Успял беше в поставената му от Ордена задача въпреки намесата на монаха, но сега изпитваше същото тъжно чувство на срам, което винаги го обземаше след битка.

Измамил беше свещеника, използвал беше дъщерята на императора, за да разузнава, и на свой ред беше излъган. Почуди се дали която и да е от тези маневри ще доведе до нещо добро. Знаеше само, че засега голямото приключение е към края си.