Колин Фалконър
Пътят на коприната (3)

1

Ферганската долина

Чагатайски татарски хаганат

Година на Овцата

Откакто се помнеше, мечтаеше да може да лети.

Представяше си как необятната шир се простира под нея, сякаш я наблюдава през погледа на орел. Де да можеше да усети възходящите течения от долината при мах на крилете си, за миг да повярва, че никаква сребриста нишка не я свързва със земята…

Хутлун дръпна юздите на коня си и обърна лице към северния вятър, студът жареше страните й. Снежните върхове на Покрива на света^[1] синееха на късното следобедно слънце. Под нея черните юрти на племето й стояха скупчени близо една до друга в кафявата долина. В равнината нищо не помръдваше. Тук горе тя беше сама, сама с великата тишина на степта.

Имам право по рождение да яздя добър кон и вятърът да жари лицето ми. Но ако баща ми наложи волята си, ще ме дадат на някой келеш, който ще ми направи бебета, ще ме кара да му въртя шатрата, да му доя козите и повече никога няма да яздя начело на бащиния си орляк. Родила съм се с грешния пол, имам сърце на жребец и опашка на кобила.

Ако се бях родила в тялото на мъж, щях да съм следващият хан на високата степ. Вместо това утехата ми е, че един ден синовете ми ще властват над нея. Един ден пак ще трябва да изляза из пасищата с някой мъж.

Прималя й от мисълта, че трябва да се подчини.

Разбира се, че искаше да има деца. Дори копнееше за ласки, а напоследък и надаваше ухо към похотливите разговори на омъжените си сестри с повече от бегло любопитство. Но да се омъжи — макар да беше наясно, че все някой ден и това се налагаше да стане — означаваше да се върже завинаги за нечия юрта.

Баща й беше намерил нов кандидат за ръката й, син на хан, чиито земи бяха на север от езерото Байкал. Така той изпълняваше бащинския си дълг, но предприемаше и далновиден политически ход. Само че като татарка тя имаше право да отхвърли жениха, както беше правила много пъти преди това. Сега обаче се беше спазарила с баща си. Ако й намереше момък, който да докаже, че е достоен за нея, като я победи в ездата, тя щеше да склони да се омъжи.

Нямаше направо да откаже.

Хутлун дочу слаб крясък, вдигна очи и видя сокол да разперва криле срещу вятъра.

Ама и братята й бяха едни. Джерел беше пияница, а Текудай имаше мозък колкото коза. Отстъпваха й и по разум и по дух.

Родила съм се да бъда повече от съсъд, който да приеме оплождащото семе.

Даде обещание пред себе си и го извика към Духа на Вечното небе. Ала вятърът разпиля думите й.