Колин Фалконър
Пътят на коприната (14)

12

Пътят към Алепо

В маслинените дръвчета зад алените пламъци на лагерния огън танцуваха сенки. Цепеницата изпращя и се преобърна в пламъците, избухнаха искри. Привързаните с въжета коне се извиваха. Уилям, Жосеран и Жерар стояха приклекнали близо един до друг, за да се топлят, и тихо си говореха.

Войниците на Боемунд спяха, с изключение на двамина, които Жосеран беше оставил на пост около стана им. Слугите се бяха присвили под каруците. Юсуф, възрастният арабин водач, беше единствената друга душа, будна в този час, но беше усетил враждебността на Уилям и се държеше настрана, по-далеч от огъня.

Жерар, слаб младеж с оредяла коса и остра брада, се обаждаше рядко и се задоволяваше само равнодушно да разбърква огъня с дълга пръчка.

Уилям не сваляше поглед от Жосеран. При пътуването до Антиохия рицарят си беше направил чалма и я носеше на главата си, покриваше и лицето си, за да го предпази от вятъра и слънцето.

— Приличаш на сарацин — укори го Уилям.

Жосеран го погледна. Устните на монаха бяха напукани, а кожата на лицето му вече се лющеше заради въздействието на безмилостното слънце върху голата кожа.

— А ти приличаш на попарена праскова.

Уилям улови Жерар да се подсмихва.

— Този кръст, който носиш, не спира да привлича вниманието ми.

— Даде ми го един приятел в Акра. Евреин.

— Ти имаш приятели евреи, така ли? — изсъска Уилям. Това потвърждаваше най-лошите му подозрения.

— През изминалите пет години той ме учеше на езика.

— Това, че един евреин е учител, не го прави приятел. От колко време си в Светите земи, тамплиере?

— Пет години.

— Дълго време стоиш отделен от компанията на цивилизованите хора.

— Евреинът, който ми даде този кръст, е един от най-цивилизованите и учени мъже, които съм срещал, свещенико. Той ме научи както на арабски, така й на езика на тюрките, без които тук, в Земите отвъд човек си е като лаещо куче. Освен това как така ще съм далеч от цивилизовани хора, когато вървя по свещената земя, на която е бил роден нашият Господ бог?

Чудесна реч, помисли си Уилям. Защо тогава имаше чувството, че му се подиграват?

— Затова ли си тук, за да си по-близо до Бог?

— Казаха ми, че в Светите земи имат нужда от рицари като мен.

— Именно така е. Светите земи са наш свещен дълг. Грозно петно върху нашата чест и вяра е това, че толкова голяма част от тях продължава да е в ръцете на сарацините. Дълг на всеки добър християнин е да помогне да ги отвоюваме. — Видя изражението по лицето на рицаря и се ядоса. — Не вярваш ли, че е така, тамплиере?

— От пет години съм тук. Ти не си бил и пет дни. Не ми разправяй какъв е дългът ми в Светите земи.

— Ние всички сме тук, за да служим на Христа.

Жосеран впери навъсен поглед в огъня. Най-накрая рече:

— Ако човек може да служи на Христа, като убива мъже и посича жени и деца, тогава двамата с Жерар несъмнено ще сияем ярко в Рая.

Видя как двамата тамплиери отново се спогледаха.

— Какво искаш да кажеш? — не разбра Уилям.

Жосеран въздъхна и метна вейка в огъня.

— Искам да кажа, че дългът ми в Светите земи е тежък товар за мен, братко Уилям. Дойдох тук с мисълта да изтръгна Светия град от турците. Вместо това видях венецианци да забиват мечовете си в стомасите на генуезците по улиците на самия Акра и видях генуезци да правят същото с венецианци в манастира Свети Сабас. Християни, които избиват братя християни. Как това е в служба на Христос? Видях също и как добри християнски войници изтръгват децата от утробите на майките им с мечовете си, видях да изнасилват жени и да им прерязват гърлата. Тези точно невинни не обитаваха Светите места, ами бяха просто бедуини, които пасяха овцете си по пасищата. Всичко беше сторено в името на Нашия Спасител.

— Както знаеш, Светият отец беше изключително огорчен от новините за враждата между венецианци и генуезци, защото според него, както и според теб, нашите войнствени действия трябва да бъдат насочени към неверниците, а не един към друг. Колкото до онези невинни, както ги наричаш ти… убиваш овце и прасета, без да си слагаш грях. Да убиеш един сарацин, не е по-голямо петно за душата.

— Овце и прасета ли? — Жерар се размърда неловко и предупредително стрелна с поглед Жосеран.

Само че Жосеран не успя да се въздържи.

— Овцете и прасетата добре ли изглеждат външно? Овцете и прасетата разбират ли от астрономия и движението на звездите? Рецитират ли поезия, съчиняват ли своя музика и архитектура овцете и прасетата? Сарацините правят всичко това. Мога да споря с тях по религиозни въпроси, но не мога да повярвам, че са само овце и прасета.

Астрономия и движение на звездите ли? Папата беше определил като богохулство опитите да се надзърне в тайнствата на природата. Това очевидно беше неправомерно нахлуване в светата утроба на Великата майка. При последното си посещение в Париж беше видял как извличат от къщата им семейство евреи и тълпата ги пребива, защото били заловени да превеждат тайно от арабски текстове, в които ставало дума за математика и алхимия.

— Езичниците вярват, че светът е кръгъл, това е незачитане на Божиите закони и законите на Рая — обяви Уилям. — И ти ли вярваш в това?

— Знам само, че макар да нямат вяра, не са животни. — Погледна към Жерар. — Кажи му какво ти се случи.

— Когато бях в Триполи, един кон ме ритна по крака — разказа Жерар. — Кракът се инфектира и загнои. Хирург тамплиер се канеше да отсече крака ми със секира. Един от слугите ми пратил да повикат лекар мохамеданин. Той сложи лапа на крака ми, гнойта проби и скоро се оправих. Разбираш ли, мохамеданин или не, на мен ми е много трудно да мразя този човек.

— Езикът ти е богохулен, тамплиере. Бог те е изцерил. Трябва да благодариш на нашия Господ, а не на езичника.

— Уморих се да говоря със свещеници — обяви Жосеран. Отдалечи се и легна на постеля под дърветата. Жерар го последва.

Уилям остана да седи сам до гаснещия огън. Помоли се на Бог за душата на тамплиера, какъвто беше дългът му, помоли се още Господ да му даде сила за онова, което предстоеше. Моли се дълго в нощта, много след като огънят беше стихнал до жар, защото се страхуваше до смърт от срещата си с Хулегу, а не искаше другите да го разберат.