Колин Фалконър
Пътят на коприната (136)

134

Хутлун се изви на седлото. Войниците й се бяха пръснали на двайсетина отделни групи и се оттегляха. Сега беше сама с двама ездачи, които я следваха нагоре по склона, плетените им ризници показваха, че са от кесига на Хубилай. Настигаха я.

Втора стрела уцели кобилата й по задницата, животното изцвили и почти падна. Тя се огледа отново и видя, че трети ездач се е присъединил към гонитбата.

Черното убежище на боровете изглеждаше непостижимо далеч.

Дребният татарски кон на Жосеран галопираше със замайваща скорост през неравната земя. Устремът му през долината почти го беше изкарал на пътя на два от отрядите на Сартак; толкова близо беше, че можеше да ги докосне. Видя как най-близкият до него ездач вдига лъка си на рамото и се прицелва.

Жосеран развъртя диво меча си, отчаян. Острието посече задницата на коня на стрелеца. Той изцвили и смени посоката си на движение, ездачът му изпусна целта. Когато Жосеран мина покрай него, стрелецът погледна през рамо с разкривено от гняв и изненада лице.

Жосеран замахна с дръжката на меча си и го събори от коня му.

Само на сто стъпки от линията на дърветата беше. Хутлун знаеше, че там може да се измъкне от преследвачите си.

И в този миг конят й се препъна и рухна тежко.