Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Епично приключение (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Silk Road, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Автор: Колин Фалконър

Заглавие: Пътят на коприната

Преводач: Еверина Пенева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Унискорп“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Английска

Редактор: Нина Джумалийска

Художник: Иван Домузчиев

Коректор: Димитър Матеев

ISBN: 978-954-330-404-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1969

История

  1. — Добавяне

16

Ферганската долина

Сиво като труп небе, скрити зад облаците планини, суграшица, която се трупа върху степта. Дървените колела трополяха по замръзналата земя. Пристигнаха две каруци с налози от казаците при Алмалик: хермелинови и самурени кожи и две момичета за харема.

Кайду наблюдаваше пристигането, възседнал любимия си кон, черните ленти на задните крака на коня показваха, че кобилата е укротена и уловена наскоро от дивите стада, които все още скитаха из северните степи. Корона от кожа увиваше главата му, а по брадата му имаше късчета лед. Кайду огледа струпаните дарове и двете зъзнещи момичета в задната част на каруцата. Погледът му беше по-скоро суров, отколкото алчен, когато оцени стойността на налога с практичния поглед на завоевател.

— Миришат ли? — попита той Хутлун, като обърна поглед към жените.

— Бива си ги — отговори тя. — Но въпреки че са най-големите красавици сред жените им, с малко превъзхождат по хубост яковете, които са пасели. Казаците не са красив народ.

Кайду кимна, но Хутлун разбра, че не мисли за жените, а за политика.

— Внукът на Чингис, Хубилай, остава в Катай да воюва с династията Сунг — отговори той на въпроса, който прочете в погледа й. — Арик Буке отново е призовал за свикване на курултай в Каракорум.

— Ще отидеш ли?

Той поклати глава. Обмисляше несигурното им бъдеще без техния хан на хановете, зареял поглед към сивия хоризонт.

— Според мен е най-добре да остана тук.

Хутлун разбра какво мисли: ако ще се пролива кръв, по-добре ще е да остане тук и да защитава собствените си владения.

— Тази сутрин дойде конник с новини от Бухара — каза Кайду. — Някакви посланици ще минат оттук на път за Каракорум. Поискаха от нас да ги съпроводим до Беш Балик. Искам ти да оглавиш отряда за охрана.

Хутлун усети прилив на гордост, че е избрана за тази задача пред двамата си братя.

— Първо ще ги доведеш тук, докато се оправи времето. Но няма да ги водиш до Беш Балик. Искам да ги отведеш чак до Каракорум.

— Защо?

— Така на курултая ще можеш да предадеш на Арик Буке подкрепата ми. Не мога да съм глух и сляп за всичко, което се случва.

— Горда съм, че ми поверяваш тази задача, татко.

— Винаги съм ти вярвал, дъще. Ти си най-способната от всичките ми деца.

По-голяма похвала не й беше казвал. Да бях син, помисли си тя, можех да стана хан.

— Тези посланици — попита го тя — откъде са?

— От земи далеч на запад. Варвари. Изглежда, искат да се проснат по очи пред нашия хан на хановете.

— Но ние нямаме хан на хановете.

Хутлун знаеше, че съвещаването на курултай може да отнеме две или три години.

Кайду сви рамене.

— Като нямаме хан на хановете — отговори той, — ще им се наложи да почакат в Каракорум, докато бъде избран такъв.