Колин Фалконър
Пътят на коприната (72)

70

Впечатляваща сбирка, помисли си Хутлун. Разпозна много от членовете на Златния клан, както и най-влиятелните военачалници на предишния хан, страховити в своите ризници и шлемове. Зад тях бяха наредени хановете от всички велики кланове на север от Гоби, копринените им павилиони бяха пръснати из цялата равнина, изобилие от цветове на фона на притулилото се небе.

Арик Буке беше изведен от града на носилка, бляскав в искрящо бяла мантия, със златна украса. Обкръжаваше го почетна стража от най-добрите му воини. Барабанчици, яздещи камили, следваха процесията и биеха погребалната песен. Копринени знамена в червено, златно и бяло плющяха на вятъра.

Когато минаваха покрай нея, Арик Буке видя Хутлун и вдигна ръка, за да спре шествието.

— Хутлун! — извика рязко той.

Тя слезе от коня и преви коляно три пъти според обичая.

— В степите на Фергана ли се връщаш?

— Да, велики хане.

— Съжаляваме, че ни напускаш — ханът потропа здраво с левия си крак по дървения под на носилката. — Ти махна жарта от нашия крак. Отново можем да яздим! Ще те направим наш личен шаман, ако останеш в Каракорум.

Хутлун отново леко сведе глава в знак на почит.

— Оказвате ми чест, велики хане. Но баща ми очаква завръщането ми.

А и твоите шамани ще ме отровят до седмица, ако реша да остана.

— Съжаляваме, че те губим! — Приведе се от парапета на носилката. — Когато се върнеш във Фергана, кажи на баща си, че тръгвам на поход срещу Хубилай и Златният клан язди зад мен!

— Ще му предам, велики хане.

— Ще се прибера с брат ми, окован във вериги — извика той и даде знак шествието да продължи.

Хутлун наблюдаваше как то върви през равнината, армията на Великия хан на монголите отново поемаше на изток, за да воюва с извечния си враг — китайците.

Но сега за пръв път татарите щяха да воюват срещу един от своите.