Колин Фалконър
Пътят на коприната (94)

92

Извикаха ги за последен път пред Сина на Небето в присъствието на неговите придворни, военачалници, шамани и облечени в жълто тангути. Случаят беше тържествен и този път нямаше да има никакви неофициално разменени слова, както се беше случило в хаудаха. Този път императорът щеше да говори чрез своя Фагс-па лама.

— Варварите от Запад отправиха молба към Сина на Небето за снизхождение и защита — обяви Фагс-па лама.

Жосеран се усмихна мрачно и се почуди какво би казал Уилям, ако беше чул договора им, представен по този начин.

— Императорът желае да се знае, че ако варварите държат да живеят в мир с нас, ние ще се бием със сарацините до техните граници и ще им оставим останалата земя на запад, докато не ни е угодно да им я отнемем. В замяна варварите ще ни изпратят сто от своите шамани за нашия двор тук в Шанту, за да ни служат. — Един от придворните пристъпи напред и подаде на Жосеран пергамент, изписан с уйгурско писмо и подпечатан с кралския печат. — Това е писмото за вашия крал, папата, което потвърждава същината на договора — каза Фагс-па лама.

Друг придворен подаде на Жосеран златна табличка, която нарече пайзах, подобна на онези, които беше виждал да носят ям ездачите. Представляваше златна плочка, гравирана със соколи и леопарди и подпечатана с печата на императора.

— Окачете я на врата си и не я сваляйте. Тази плочка ви поставя под закрилата на императора. С нея ще получите свита и помощ из целия свят, от Средното царство до самия край на земята, която е под властта на Сина на Небето.

Жосеран взе златната плочка. Зачете уйгурското писмо, което много приличаше на класическото арабско: По силата на Вечното небе! Нека се свети името на хана на хановете! Който не му отдаде почит, ще бъде осъден на смърт и ще умре!

Имаше и други дарове; топ от най-фина коприна, рисунка, свитък с китайска калиграфия, черно върху червено. Подадоха му и татарски лък.

— Императорът желае това да е неговият печат за договора между нас — обяви Фагс-па лама. — За да напомня на варварина папа, който е крал на християните в западните земи, че ако наруши думата си и тръгне да се бие с нас, стрелите от тези лъкове стигат далече и раняват тежко.

— Какво говорят? — попита го Уилям.

Дали да му разкрия скрепяването на тайния договор между Ордена на тамплиерите и татарите, запита се мислено Жосеран. Че Хулегу сега е длъжен да се бие с франките срещу сарацините? Не му трябва да знае такива подробности.

— Това е писмо за приятелство до Светия отец от императора. То предава безкрайното му задоволство от договора и отправя молба за сто свещеници, които да дойдат тук и да започнат работа по покръстването.

— Сто свещеници ли? Ами това е добра новина. Ние, доминиканците, ще бъдем начело на тази група духовници. А императорът прекланя ли глава пред Бог?

— Мисля, че не, братко Уилям.

Уилям сякаш всеки миг щеше да избухне в сълзи.

— Защо не? Трябва да го умоляваш да премисли! Кажи му, че ако се страхува за смъртната си душа, той трябва да прегърне Господа Исуса Христа!

— Той каза всичко, което имаше по този въпрос.

Уилям въздъхна продължително и разтърсващо.

— Тогава съм се провалил. Жената беше права. Той е непокорен.

— Императорът поиска сто свещеници. Това несъмнено ни дава право да се надяваме.

— Щом кралят не е приел нашата свещена религия, каква полза от това?

— И така да е, направихме всичко по силите си. Искането за сто свещеници не е незначително постижение. — Жосеран се отдръпна назад към вратата, без нито веднъж да обърне гръб на императора, според обичая. Щом излязоха навън, Уилям падна на колене и отново се замоли за божествена намеса.

В името на пресвещените ония работи на всички светии! Тоя човек беше на път да си изтърка коленете от коленичене!

Жосеран си тръгна и го остави.