Метаданни
Данни
- Серия
- Епично приключение (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Silk Road, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Евелина Пенева, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Колин Фалконър
Заглавие: Пътят на коприната
Преводач: Еверина Пенева
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Унискорп“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Роман
Националност: Английска
Редактор: Нина Джумалийска
Художник: Иван Домузчиев
Коректор: Димитър Матеев
ISBN: 978-954-330-404-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1969
История
- — Добавяне
54
Жосеран се събуди рано и тихо се измъкна от леглото. Трите жени лежаха свити една в друга и спяха. На сутринта, както винаги се появи вината. Ще потърся опрощение от брат Уилям, помисли си той. Още тази сутрин ще отида при него.
И все пак, помисли си той, в сравнение с останалите ми грехове този наистина не се брои. Мъжът дойде при мен открито и ми предложи жените си; смяташе го за важна чест. Защо трябва да съм съгрешил, ако съм взел нещо, което открито ми е предложено?
Слънцето още не беше изгряло. Зелените плочи на купола на джамията се появиха сред влажната и кълбяща се мъгла. Мъже с обточени с бяла дантела шапчици на теметата се движеха тихо като призраци из улиците. Забулени жени отскачаха бързо назад да се скрият от очи зад дървените, обковани с гвоздеи врати.
Това беше пъклен свят, напълно чужд за него, все едно беше преминал през кората на земята. Тук, далеч от всички християнски закони, той се луташе без посока в собствените си съмнения. Освободен от правилата и задушаващата власт на Църквата, той за пръв път в живота си възприемаше така ясно себе си.
Праните му дрехи бързо изсъхнаха на сухия въздух. Вървеше през пробуждащия се град към двореца на даругачи. Едноокия вече беше оседлал и натоварил камилите. Когато видя Жосеран, направи неприличен жест с пръста на едната си ръка и палеца и показалеца на другата. Изкиска се и се изхрачи стръвно в прахта.
До кошарите стоеше Уилям, ръцете му бяха свити пред тялото му като на покайващ се.
— Ще чуя изповедта ти, когато пожелаеш.
— Проклет да си, свещенико.
— Бих рекъл, че проклятието е нещо, което би искал да избегнеш.
Жосеран въздъхна.
— Ще дойда при теб по залез. Тогава ще ме изслушаш.
— Благословен да е Бог. Започвах да се опасявам, че нямаш срам.
— Има много неща, от които ме е срам.
Той вдигна дясната си ръка във въздуха:
— Признай пред мен всичко в изповед и може би ще освободя душата ти от всички грехове с тази ръка.
Жосеран поклати глава.
— Ще призная вината си за всичко, което се случи тази вечер, но повече от мен няма да чуеш.
— Искаш ли да страдаш от мъченията на Дявола в пламъците? — изсъска към него Уилям.
Жосеран кимна.
— Може би точно това искам.
Хутлун не му проговори, дори не го погледна. Час след изгрев яздеха в кервана през обгърнатите в мъгла полета по мръсносивия шист на пустинята.
По-късно сутринта спряха в другия край на оазиса, за да попълнят запасите си с вода от последните кладенци. В дрехите му вече имаше пясък, както и в малките бръчици на очите му и в брадата му. Пустинята бързо възстановяваше своето.
Хутлун приклекна до една от калните вади и напълни кожения си мех с вода.
— Далеч ли сме от мястото, за което сме тръгнали? — попита я той.
— Защо? Ще ти се да бяхме останали в Гаочанг ли?
Нещо в интонацията й го зарадва.
— Гаочанг ми се стори оазис, пълен с удоволствия.
— Там накъдето сме се запътили — тросна се тя, — има само пустиня.
Профуча покрай него. Жосеран я изпроводи с поглед. Ако беше християнка, щеше да каже, че онова, което я мъчи, много прилича на ревност. Представата, че Хутлун е завладяна от подобно чувство заради него, вля нова бодрост в стъпките му. Тази сутрин с лекота се метна на камилата си и през целия жарещ ден усмивката не слезе от лицето му.