Дейвид Балдачи
Невинните (99)

98

Талал се насочи към Роби. С приближаването на нощта вътрешното осветление в хангара се беше включило автоматично. Дъждът продължаваше да трополи по ламаринения покрив. През широките прозорци на горното ниво се виждаха натежалите от влага облаци.

Талал спря на около три метра от него. Вместо традиционната роба беше облякъл стилен костюм с жилетка, който правеше огромното му тяло по-прилично.

— Така изглеждаш по-слаб от двойника си, Талал — небрежно подхвърли Роби. — Или поне не толкова разплут…

— Ще ме наричаш принц Талал — сбърчи вежди арабинът.

— Къде са Ванс и Джули, принц Талал?

Талал кимна на хората си и двете се появиха от далечния край на хангара. Лицето на Ванс беше подпухнало, покрито с морави петна. Крачеше трудно, като човек, който изпитва силни болки. Джули имаше синини под очите. Дясната й ръка беше извита под неестествен ъгъл. Накуцваше с левия крак. Роби се задави от гняв, който овладя с цената на неимоверни усилия. Трябваше да остане спокоен за това, което предстоеше.

Талал изчака да се приближат и щракна с пръсти. Мъжете, които ги придружаваха, се отдръпнаха встрани.

— Съжалявам за всичко това — промълви Роби, поглеждайки първо Ванс, после Джули.

Те го гледаха и мълчаха. Роби се извърна към Талал.

— Слава богу, че единствената жертва беше твоят човек. Президентът е жив и здрав.

— Засега, приятелю, засега — поправи го арабинът и на лицето му изплува нещо като усмивка. — Ти я познаваше, нали? При това доста интимно, ако съдим по онези снимки.

— Какви снимки? — рязко попита Ванс.

— Знам, че това беше игра за теб, Талал — изръмжа Роби. — Но не и за мен.

— Бих могъл да ти простя, че се опита да ме убиеш — размаха пръст принцът. — Бих могъл да ти простя дори за проваления план да отстраня хората, които водят света към катастрофа. Но не мога да ти простя за неуважението. Името ми е принц Талал!

Силен удар в гърба повали Роби на пода. Той се надигна и неволно се намръщи от болката в ребрата. После погледна нападателя си. Абдула беше най-едрият от горилите, а изражението на лицето му — най-свирепо от всички.

— Очевидно и приятелят ми Абдула не одобрява непочтителното ти поведение — подхвърли принцът.

Абдула отвърна с лек поклон и се изплю в краката на Роби.

— Очевидно — кимна Роби, стрелна с поглед Ванс и Джули и добави: — Вече съм тук, следователно можеш да ги пуснеш…

— Това стана невъзможно от мига, в който кракът ти стъпи в Танжер, и ти отлично го знаеш! — отсече Талал.

— Дойдох с очакването да спазиш уговорката — леко поклати глава Роби. — Получаваш мен, а в замяна освобождаваш тях.

— Ако наистина очакваш това, значи си идиот!

— Тоест ти се отмяташ от думата си, така ли? — попита Роби и бавно огледа присъстващите. — Но как тогава ще ти повярват тези хора, Талал? Казваш им едно, а правиш друго. Колко струва лидерът, който не държи на думата си? Нищо!

Талал остана равнодушен към тези думи, а горилите му явно изобщо не разбираха за какво става въпрос.

— Може би ще се опиташ да им обясниш какво казвам на фарси, дари, пущу и на добрия стар арабски език — подхвърли той. — Аз обаче се съмнявам, че тяхното мнение за мен ще се промени. Те правят това, което им казвам, защото им плащам много повече, отколкото могат да изкарат другаде.

— Решил съм да ти дам шанс да се предадеш — отвърна Роби. — Ще го направя само веднъж, а след това ще оттегля офертата.

— Искаш всички тук да ти се предадем, така ли? — усмихна се Талал.

— Не само на мен.

— А на кого друг? Със сигурност знаем, че никой не те е проследил до този хангар.

— Прав си. Никой не е проследил мен.

Талал объркано премигна, после се огледа.

— Дрънкаш глупости — каза той. — Очаквах по-достойно поведение. Явно си се парализирал от страх.

— О, бъди спокоен — отвърна Роби. — Мога да те уверя, че за да изпитам страх, ще ми трябва нещо далеч по-сериозно от жалкия ти задник. — Той замълча за миг, после побърза да изпревари реакцията на Талал и добави: — Правя ти едно предложение, нищо повече. Сам ще решиш дали да го приемеш или не. Отказваш ли?

— Мисля, че ще остана да гледам как умирате — изсъска принцът. — И тримата, още сега!

— Приемам това като отрицателен отговор — спокойно кимна Роби.

— Убий го, Абдула! — заповяда Талал.

Едрият мъж измъкна два пистолета едновременно. За част от секундата единият от тях премина в ръцете на Роби, който застреля трите горили, застанали най-близо до него, включително младежа, който го беше посрещнал. Куршумът се заби в старата рана от нож на шията му.

Абдула стреля два пъти и уби още двама пазачи.

Роби изпразни пълнителя си в останалите още преди те да извадят оръжията си, и дръпна Ванс и Джули зад предния колесник на самолета.

— Запушете си ушите! — извика той.

— Какво?! — с недоумение попита Ванс.

— Просто го направи! Веднага!

Обърна се към едрия мъж и изкрещя:

— Абдула!

Абдула направи дълъг плонж и се претърколи зад микробуса. Миг по-късно прозорецът от дясната страна на хангара се пръсна на хиляди късчета, отнесен от мощните откоси на М230. След тях затрещяха пушечни изстрели, които ликвидираха останалите телохранители. Те бяха изстреляни толкова бързо и с такава смъртоносна точност, че никой от охраната не успя дори да посегне към оръжието си. Единственият, който остана на крака, беше Талал. През отворената врата на самолета надникнаха още двама, но и те бяха светкавично ликвидирани. Телата им се стовариха на цимента с глух тътен.

Хеликоптерът увисна на няколко метра от прозореца. Авиационната пушка между колелата на предния му колесник замлъкна. Машината беше изработена по технологията „Стелт“, а поройният дъжд беше направил приближаването й абсолютно незабелязано. Разбира се, до задействането на картечницата. Малко са нещата, които могат да заглушат грохота на подобно оръжие.

Шейн Конърс издърпа пушката от стойката й и се наведе да целуне горещата цев. Това беше един от малкото задължителни ритуали в живота му. После вдигна палец да поздрави Роби и направи знак на пилота. Хеликоптерът бавно се оттегли.

Роби напусна укритието си зад колесника и пристъпи към Талал. Към него се присъедини и Абдула, който се измъкна иззад микробуса.

— Ти ме предаде?! — прошепна невярващо принцът.

— А ти как мислиш? — обади се Роби. — Че можеш да купуваш наши хора, а ние не сме в състояние да купим ваши?

— Ще ме убиеш ли? — попита с треперещ глас Талал, видял го да вдига пистолета си.

— Не. Съжалявам, но това не влиза в задълженията ми.

— Извиняваш се, че няма да ме убиеш? — изрече бавно арабинът.

Порталът на хангара започна да се отворя и през него се появи златист джип. От него слязоха петима мъже в дълги роби, въоръжени до зъби. Те сграбчиха принца и го повлякоха към колата. Той закрещя и направи опит да се бори, но мускулите му бяха твърде отпуснати, за да постигне успех.

— Връщаш се в Саудитска Арабия, Талал — хладно го информира Роби. — Америка уважи молбата на правителството в Рияд за твоето екстрадиране. По скромното ми мнение би избрал куршума, нали?

Тежката машина потегли, а Роби направи знак на Ванс и Джули да се присъединят към него.

— Навън чака хеликоптер, който ще ни отведе у дома — каза тихо той. — На борда му има медицински екип.

Двете жени бавно напуснаха укритието на колесника.

— Не знам как успя да го направиш, Роби — изхълца Ванс, докато го прегръщаше. — Но съм дяволски щастлива, че успя!

— Какво ще му направят? — попита Джули, проследявайки с поглед отдалечаващия се автомобил.

— Няма причина да губиш дори секунда от живота си в притеснения за него — отсече Роби.

— Защо е убил мама и татко?

— Обещавам да отговоря на всичките ти въпроси, но само след като двете с агент Ванс преминете медицински преглед, сложите нещо в стомасите си и между нас и това място се натрупат достатъчно километри. Съгласна ли си?

— Да, Уил — отвърна момичето.

Роби прегърна Ванс през кръста и протегна ръка на Джули. Тримата се насочиха към хеликоптера, който се беше приземил малко встрани от хангара. След по-малко от час вече щяха да са във въздуха, на път за дома.

А после? Роби нямаше отговор на този въпрос. Вече не можеше да мисли толкова напред.