Дейвид Балдачи
Невинните (86)

85

— Е, посетихме и тримата, но без никакъв резултат — заяви Роби, докато се връщаха при колата.

— Което означава, че противникът предвидливо се въздържа от действия, които биха могли да ни насочат към някого.

— Да, това е добър ход.

— Може би няма значение. Сигъл не знаеше нищо, освен че Ван Бойрън е в хоспис. Тя на свой ред не можа да ни каже нищо, защото е пътница. В замяна на това Касиди ми се струва доста по-интересен.

— Аз го харесвам — обади се Джули. — Напомня ми за татко.

— Наистина се е опитал да открие семейството ти — добави Роби. — Но е странно, че не е знаел за другите, които са живели наоколо. Защо не е потърсил и тях, след като е търсил вашите?

— Защото нашите са му помогнали, а татко дори му е спасил живота — отвърна Джули. — Докато с другите просто е служил в един взвод.

— Не съм убеден — поклати глава Роби.

— Мислиш ли, че можем да се качим? — попита Ванс, оглеждайки колата.

— Вече ти споменах за специалното оборудване. Но ако се притесняваш, аз ще се кача пръв и ще запаля двигателя.

— Не е нужно, Роби. Нали всички сме замесени?

— Точно по тази причина ще го направя. Няма смисъл и тримата да хвръкнем във въздуха.

Изчакаха на ъгъла, докато Роби се качи в колата. Напрежението им растеше с всеки миг. Когато двигателят заработи и не се случи нищо, и двете изпуснаха дълбоки въздишки на облекчение.

Той подкара колата и спря на ъгъла пред тях.

— А сега накъде? — попита Ванс, след като се настаниха.

— Обратно в щабквартирата. Сравняваме впечатленията си, обмисляме ги и стигаме до нови идеи.

— Не виждам какво има да обмисляме — мрачно поклати глава Джули.

— Само почакай — отвърна Роби. — Със сигурност ще останеш изненадана!

— Е, да се надяваме, че ще изскочи нещо — промърмори Ванс. — Защото в момента и аз не виждам никакъв лъч светлина.

Трафикът в западна посока беше доста интензивен. Измина около час и половина, преди да седнат около кухненската маса във фермата. По пътя купиха бъргъри с пържени картофи, които изядоха още в колата.

— Е, да започваме — предложи Роби. — Ще караме поред.

— Трябва ли? — повдигна вежди Джули. — Само ще си губим времето.

— Голяма част от разузнавателната дейност е губене на време — изстреля Ванс. — Но човек трябва да го направи, защото само това е начинът да се открият нещата, които наистина имат значение.

— Правилно — погледна я Роби. — Да започнем с теб.

— Е, добре — кимна тя. — Досега проверявахме различни сценарии, които се оказаха несъстоятелни. Сега идва ред на елиминацията. От всичко, което казахме дотук за Ван Бойрън, аз не виждам начин да е била замесена. Лежи в хоспис от няколко месеца насам и машината диша вместо нея. Съпругът й и дъщеря й просто я чакат да умре.

Роби кимна.

— И при Сигъл е същото. Единствената му грижа е да не си изгуби работата. А когато му казах за какво го търся, беше наистина изненадан.

— Възможно е да грешиш, Роби — възрази Ванс. — Нали каза, че когато Джули е споменала за останалите членове на взвода, са се опитали да я ликвидират? Това някак не се връзва.

— А какво ще кажеш за Касиди?

— В смисъл?

— Той е познавал семейство Гети. Лично аз не приемам твърдението му, че не е успял да ги открие. А също и че не е знаел за останалите, които живеят в района. Този човек има пари, а когато имаш пари, получаваш и резултати. Изглеждаше истински изненадан, когато научи, че Къртис и Сара са мъртви, но и това ми се стори доста странно.

— Мама и татко никога не са споменавали името му — добави Джули. — Това също е странно, след като твърди, че са били толкова близки.

— Права си — кимна Роби.

Ванс понечи да каже нещо, но телефонът й иззвъня. Тя погледна дисплея и с недоумение поклати глава.

— Този номер ми е непознат. Но кодът е на Вирджиния.

— По-добре вдигни — каза Роби.

Тя включи апарата. Човекът насреща започна да говори нещо бързо.

— Може ли по-бавно — рече учудено тя, притисна телефона до ухото си и бръкна в джоба си за бележника и химикалката. — Добре, идвам веднага. — Прекъсна линията и погледна Роби.

— Кой беше? — попита той.

— Май все пак ще се окажеш прав.

— За какво?

— Обади се жената на Сигъл. Бях й оставила визитката си.

— Защо те търси?

— Някой позвънил на мъжа й веднага след като си си тръгнал. Той напуснал банката и не се върнал повече. Пропуснал среща с клиент, а след това и някакъв официален обяд. Просто изчезнал.