Дейвид Балдачи
Невинните (65)

64

Мишел Коен си сипа чаша кафе и я отнесе в дневната, където беше телевизорът. Остави я на масата и посегна към дистанционното, за да смени канала.

— Този повече ми харесва — прозвуча мъжки глас.

Жената изпищя и се обърна. Роби седеше на стола срещу нея.

— Какво търсите тук? — извика тя. — Как, по дяволите, влязохте в дома ми?

— Човек трябва да заключва вратата дори когато си е у дома — отвърна той.

— Не знам за какъв се мислите, но ще извикам полиция! Още във ФБР се държахте грубо с мен, но това вече е прекалено!

Понечи да добави още нещо, но изведнъж млъкна и се втренчи в предмета, който Роби държеше в ръка.

— Знаеш ли какво е това, Мишел?

Тя продължаваше да гледа плоската квадратна кутийка.

— А трябва ли да знам?

— Ти ще кажеш.

— Нямам никакво намерение да си играя на глупави игри с теб! — окопити се Коен.

— Това е диск. Съдържа записи от охранителна камера.

— Е, и?

— Камерата е била насочена точно към мястото на експлозията.

— Тогава защо полицията не знае за нея?

— Защото се е намирала в един апартамент, който гледа към улицата. Открих я, когато обикалях от врата на врата още преди появата на ченгетата. Собственикът често бил обиран и решил да заснеме крадците в действие. Използвал въртяща се камера, която обхващала цялата улица. На всеки кадър има дата и точен час. Искаш ли да ти разкажа какво е пропуснала камерата?

Жената не отговори.

— Теб, Мишел — добави Роби. — А също и приятеля ти. Камерата не ви е заснела на мястото, на което твърдиш, че сте били.

— Глупости! Защо да лъжем за подобно нещо? А и администраторът на хотела потвърди думите ни.

— Не казвам, че не сте били в хотела. Казвам само, че лъжеш за това, което си видяла. Фактически не си видяла нищо.

— Грешиш!

— Твърдиш, че си видяла как автобусът се взривява, нали така?

— Да.

— А след това си видяла как пистолетът на мъжа отхвръква под някаква кола?

— Точно така.

— При толкова мощна експлозия ще се разлетят хиляди отломки. Истински порой от стъкла и ламарини. Да не говорим за останките от човешки тела и ужаса, който обзема всеки очевидец на подобна касапница. Но на теб не само не ти мигва окото, не само засичаш във въздуха пистолет, но и проследяваш пътя му сред хилядите хвърчащи отломки. — Роби помълча, поклати глава и каза: — Това са пълни глупости!

Тя скочи на крака и се понесе към телефона, окачен на стената до кухненската врата.

— Искам да се махаш от тук! Моментално! В противен случай ще извикам полиция!

Роби вдигна кутийката и поклати глава.

— И двамата знаем, че не си видяла никакви чернокожи да напускат автобуса, Мишел. Този диск може да го докаже. Следователно си дала фалшиви показания пред ФБР — един акт, който ще ти донесе минимум пет години във федерален затвор по най-малко три обвинения. Край на работата в областта на финансите. Когато излезеш, ще бъдеш над четирийсет. А затворът се отразява зле както на физиката, така и на психиката. Ще изглеждаш поне на петдесет. А дори и на шейсет, ако нещата загрубеят. Не само мъжете изтрещяват от липсата на сексуален живот, Мишел. Дамите също се чувстват самотни. За тях ти ще бъдеш крехко месо, защото си дребничка и пухкава. Ще те разсипят.

— Не се опитвай да ме плашиш!

— Опитвам се да изясня опасното положение, в което се намираш — отвърна Роби и постави диска на масичката. — Двама души наистина са напуснали автобуса, но не са били чернокожи.

— Откъде знаеш?

— Видях ги на записите, Мишел. Защо не седнеш да си поговорим? Може би ще открием изход от положението, в което си попаднала.

— Защо би го направил? — изгледа го подозрително тя.

— Защото съм добър човек.

— Не ти вярвам!

— Свободна си да вярваш в каквото пожелаеш. Ако аз имах съмнения, че си нещо по-различно от обикновена пионка, отдавна щях да те арестувам. Но продължавам да се надявам, че ще стигна до хората, които ме интересуват, Мишел. А ти можеш да ми помогнеш. Направиш ли го, шансовете да се измъкнеш от цялата бъркотия рязко ще нараснат. Вслушай се в предложението ми, защото второ няма да има.

Той кимна леко към канапето. Коен седна. Очите й останаха сведени надолу.

— Изпий си кафето, ще ти отпусне нервите — каза той.

Тя отпи една глътка и остави чашата на масата. Ръката й трепереше.

Роби се облегна назад.

— Кой ти нареди да излъжеш? — попита с равен глас той.

— Не мога да говоря за това.

— Ако не говориш с мен, ще се наложи да даваш обяснения пред ФБР. Кое избираш?

— Не мога да говоря и с ФБР.

— Защо?

— Защото ще го убият! — възкликна тя.

— Кого ще убият?

— Как кого?! Съпруга ми!

— Той какво общо има с това?

— Дългове от хазарт. Беше затънал до гуша. Някакъв човек му предложил изход: направим ли това, всичките ни дългове изчезват.

— Имаш предвид да излъжеш пред ФБР?

— Да.

— Сериозен риск — поклати глава Роби.

— Затворът или смъртта? — попита невярващо тя.

— Какво работи съпругът ти?

— Партньор е в една юридическа фирма. Добър човек, истински стълб на обществото. Но има сериозен проблем със залаганията. Похарчил е сериозна сума от парите на един попечителски фонд. Ако това се разчуе, с него е свършено.

— Кои са хората, които ви въвлякоха в този сериал?

— Никога не съм ги виждала. А съпруга ми са го вкарали в някаква тъмна стая и са му дали ултиматум. Впоследствие получихме подробни инструкции какво трябва да направим.

— Защо избраха теб, а не съпруга ти?

— Може би защото издържам на напрежение повече от него. Той едва ли щеше да успее да заблуди ФБР.

Роби се замисли. Едно, общо взето, уважавано семейство. Свидетелка, която вдъхва доверие. Без мотиви да разказва неистини. Във всичко това прозираше здрава логика.

— А кой е човекът, с когото уж си имала връзка?

— Те го изпратиха. Просто седяхме в онази хотелска стая и гледахме в краката си. На практика изобщо не видях експлозията на автобуса. Беше ми заповядано да кажа, че от него са слезли чернокож мъж и тийнейджърка. Останалото го знаеш.

— Къде е съпругът ти в този момент?

— Проверява дали дълговете му са изплатени.

— Наистина ли мислиш, че това е толкова лесно?

— Какво искаш да кажеш?

— Вие сте бреме за тези хора, Мишел. Нима наистина вярваш, че ще ви оставят живи?

— Но фактически ние не знаем нищо, нали? — каза тя с пламнало лице.

— Това, което току-що ми съобщи, доказва обратното.

— Според теб ще се опитат да ни убият, така ли?

— В колко часа трябва да се прибере съпругът ти?

Тя погледна часовника си и пребледня.

— Още преди двайсетина минути.

— Обади му се.

Мишел грабна телефона и набра някакъв номер. После нервно зачака.

— Включи се гласовата поща — обяви след няколко дълги секунди тя.

— Прати му съобщение.

Тя се подчини. Изминаха пет минути, но отговор нямаше.

— Пак му се обади.

Тя опита още два пъти, но напразно.

— Къде трябваше да потвърдят, че дълговете му са изплатени?

— В един бар в „Бетезда“.

— Да вървим! — изправи се Роби.

— Къде?

— В бара, разбира се. Може би ще успеем да му спасим живота.