Дейвид Балдачи
Невинните (47)

46

Роби остави Джули и подкара към „Донъли“. Пътуването до там му отне двайсет и пет минути. Труповете ги нямаше, но улицата продължаваше да е задръстена от полицейски коли, микробусите на криминологичните екипи и седаните на Бюрото. На тротоара имаше нещо като мобилен команден пункт на ФБР, вероятно сглобен още през нощта.

Зад полицейските бариери имаше цяла армия репортери, а зад тях стърчаха сателитните антени на подвижните телевизионни станции. Роби показа значката си и беше пропуснат. Репортерите с техните репортажи „от мястото на трагедията“ закрещяха въпросите си след него.

Ванс го посрещна пред „Донъли“. Изглеждаше забързана и разтревожена. Не можеше да я обвинява в този хаос. Опирайки се на Първата поправка, представителите на гражданското общество искаха да знаят какво прави правителството за разкриването на убийствата на неговите членове.

— Под контрол ли е всичко? — попита той.

— Не ме карай да те гръмна! — остро отвърна тя.

Роби я последва в заведението, където работеха няколко екипа криминолози, облечени в тъмносини якета с надпис „ФБР“. Позициите на жертвите бяха маркирани с цветни номерирани листове — абсурдни символи на равнодушието към смъртта и страданията на невинни хора.

— Нещо ново? — каза той.

— През нощта са починали още двама от ранените — мрачно отвърна Ванс. — С тях жертвите стават шест, но и тази бройка вероятно ще нарасне.

— По телефона се оплака, че те притискат от Министерството на вътрешната сигурност и градската полиция.

— Оставиха ме на мира. Внезапно решиха да си вдигнат чукалата и да се приберат.

— Това е добре.

— Имаш ли нещо общо с това? — остро попита тя.

— Не разполагам с такива правомощия — размаха ръце той. — Нима очакваш малка служба като ОКР да премести планината, която е непосилна за ФБР?

— Дрън-дрън — отказа да му се върже тя.

— Някакви нови улики?

— Открит е черният джип, изоставен на около километър и половина от тук. Здравата нашарен от куршуми. Наистина е бил брониран.

— Кой е собственикът?

— Правителството на САЩ.

Значи се оказах прав, помисли си Роби. А Синия сгреши. Но от това не му стана по-леко. Дори напротив — почувства се по-зле.

— По-точно? — пожела да узнае той.

— Сикрет Сървис.

В очите на Роби се появи недоумение.

— Открили са липсата му в един от гаражите си — поясни тя.

— Но как са го задигнали от там? Тези места са под двайсет и четири часово наблюдение.

— В момента тече проверка.

— Няма да е добре, ако се окаже пробив в системата. Тази служба охранява президента.

— Благодаря, че ме информира — иронично го изгледа тя.

— Какво казват представителите на Сикрет Сървис? — игнорира забележката й той.

— Загрижени са. Още повече са затегнали мерките за сигурност.

— Друго?

— Многобройни гилзи от МР-5 по цялата улица. Надяваме се да открием оръжието, от което са били изстреляни.

— Очевидци? Някой да е видял лицата на нападателите?

— От снощи разпитваме из района, но засега без резултат.

— Установено ли е категорично, че мишените сме били ние, а не някой друг от клиентите?

— Все още не сме сигурни. Изготвяме профили на жертвите и всички останали посетители. Ако имаме късмет, може би ще открием някой друг, който е бил причина за тази касапница.

— Но ако все пак се окаже, че мишените сме били ние? — настоя Роби. Или по-скоро аз, добави мислено той.

— Едва ли — поклати глава Ванс. — Защо ще си губят времето с нас? Само защото разследваме взривяването на един автобус или смъртта на Джейн Уинд? Дори да ни ликвидират, други ще поемат следствието. Ти сам спомена, че убийството на федерален агент ще предизвика още по-гневна реакция. Не виждам защо биха си докарали подобни неприятности.

— Нещо ново за Рик Уинд?

— Аутопсията е днес. Помолих за бързи резултати.

— Автобусът?

— Продължава огледът на телата, или по-скоро на останките от тях. Това ще отнеме много време. В момента ги прехвърляме в едно специализирано заведение на ФБР. Там ще се опитаме да открием причината за експлозията с помощта на експерти от Отдела за борба с тероризма. Те са най-добрите. Почти винаги стигат до източника на взрива, но ще им трябва време.

Роби се прокашля, а след това зададе въпроса, който не му даваше мира от доста време насам.

— Има ли охранителни камери в района? Те биха могли да облекчат усилията на твоите хора, при това значително.

— Има няколко. В момента преглеждаме записите. Нямам идея какво има на тях, но се надявам да изскочи нещо.

— Къде става това?

— В мобилния команден център отвън. Най-късно до довечера ще приключим. Целта ни е да не пропуснем нищо. Чух, че една от тях е била монтирана на банкомат, а друга — на ъгъла. Но позицията на втората е такава, че едва ли можем да очакваме ясна картина. Имало и още няколко.

Роби кимна и направи кратка пауза, обмисляйки как да формулира следващия си въпрос.

— На практика аз нямам отношение към взривяването на автобуса, но двата случая са свързани. Ще имаш ли нещо против, ако се включа в прегледа на записите?

Ванс се замисли за момент, после кимна и каза:

— Още две очи никога не са излишни.

Приближи се човек от техническия персонал и й подаде за подпис някакви документи. Роби се възползва от паузата и погледна към мобилния команден център зад прозореца.

Ами ако цъфна на някой запис? — запита се той. Или пък ако камерата е хванала Джули?

— Давам един цент, за да споделиш какво мислиш.

Той се обърна и срещна любопитния поглед на Ванс.

— По-добре кажи с какво да помогна — избегна отговора той.

— Можеш да изясниш някои неща, които трябва да проследим.

— Например?

— Длъжността на Джейн Уинд в структурите на ОКР. Няма да ти е трудно, и ти работиш там. А също така и ролята на съпруга й. Може би нещо в нейното минало е станало причина за смъртта му.

— Състоянието на тялото му сочи, че е бил убит преди нея — възрази Роби.

— Именно това ме кара да си мисля, че причината е бил Рик Уинд — каза Ванс. — Какво още знаеш за него?

— Преди да се уволни, е служил в Ирак и Афганистан — рече Роби.

— Като всеки втори в униформа през последните десет години — отбеляза тя.

— По всичко личи, че е напуснал армията с чисто досие. Съпругата му също е посещавала Ирак и Афганистан, но командирована от ОКР.

— По едно и също време с него ли?

— Не, по-късно.

— Казваш, че е напуснал армията чист, но може би има и нещо друго, нали? Колко време е бил в Близкия изток? Раняван ли е, бил ли е пленник? Или просто е променил отношението си?

— Искаш да разбереш дали по някакъв начин не е преминал на другата страна? И дали не е станал предател?

— Искам — каза тя.

— Не мога да отговоря на този въпрос.

— Не можеш или не желаеш?

— Не знам отговора.

— Отрязали са му езика.

— Аз бях там, агент Ванс.

— Снощи се поразрових в компютъра му — каза тя.

— Това може да се окаже опасно.

— Изпратих имейли до няколко от нашите експерти по Близкия изток. Отговорът е, че ислямските фундаменталисти понякога режат езиците на хората, които смятат за предатели.

— Вярно е — каза Роби.

— Може би и нашият случай е такъв.

— Трябва да знаем още много неща, за да бъдат обосновани подобни подозрения.

— Режат езици, взривяват автобуси. Това ми намирисва на международен тероризъм, Роби.

— Но защо автобусът?

— Заради кръвопролитието. Страната изпада в шок — каза тя.

— Може би.

— Рик Уинд е замесен по някакъв начин. В един момент губи доверието им и е ликвидиран. А след това убиват и съпругата му, защото не знаят дали не е споделил нещо с нея.

— Бившата му съпруга — поправи я Роби. — Която работи в ОКР. Ако е споделил нещо с нея, тя щеше да ни уведоми. А не го е направила.

— Може би не е имала този шанс.

— А може би не е пожелала.

— Това също е работна теория.

— Предполагам — кимна Роби и се почеса по бузата.

— Не ми изглеждаш много убеден.

— Защото не съм.