Дейвид Балдачи
Невинните (28)

27

Прехвърлиха се в отсрещния блок, откъдето беше долетял смъртоносният куршум. Беше изоставен, пълен с боклуци, с възможности за лесен достъп и още по-лесно оттегляне. Или казано иначе, перфектен.

Роби и Ванс започнаха да оглеждат удобните за стрелеца помещения.

— Тук е — обади се Роби, когато застанаха на прага на петата поред стая.

Ванс трепна, сложи ръце на кръста си и го погледна изпитателно.

— Защо мислиш така?

— Прозорецът е открехнат — направи крачка напред той. — Всички други дотук бяха затворени, а позицията за стрелба е отлична. — Замълча за момент, после посочи перваза. — Там няма прах, но пък има нещо друго… — Показалецът му се измести към някакво петно с големината на монета в далечния край на перваза. — Това са барутни частици. А ето и отпечатъци от колене по пода. Използвал е перваза за стойка, прицелил се е и е стрелял.

Роби се отпусна на колене, извади пистолета си и изравни мерника с дупката в насрещния прозорец.

— Върху фасадата на високия блок по диагонал от апартамента на Уинд има осветителни тела. Те със сигурност светят през нощта и биха заслепили всеки, който се цели в прозореца на четвъртия етаж. Това не важи единствено за тази стая. От тук ъгълът е перфектен. Това е всичко — каза той, изправи се и прибра пистолета.

Ванс беше впечатлена.

— Случайно да си служил в специалните части? — попита тя.

— И да съм служил, няма да ти кажа.

— Хайде де! — примоли се тя. — Познавам куп бивши делти и тюлени.

— Сигурно — сви рамене той.

Ванс надникна през прозореца.

— Познавам и доста хора от ОКР. Изпратих есемеси на някои от тях, но никой не е чувал за теб.

— Съвсем наскоро се върнах от чужбина — каза Роби, пускайки в ход новата си легенда. — Ако наистина имаш желание да ме провериш, звънни директно в Инспектората. Мога да ти дам прекия телефон на шефа си.

— Със сигурност ще се възползвам — кимна тя. — Май ще се окаже, че има логика в теорията ми за крадеца и втория стрелец. Изключено е онзи в апартамента да е знаел за този, който е действал от тук.

Имаш право, не знаех.

— Но сега възниква въпросът защо са убили Уинд — продължи Ванс. — Какво е работила за твоите хора? Трябва да разбера това.

— Мога да проверя — отвърна Роби. — Възможно е и случайно да се е натъкнала на нещо.

— Какво значи „натъкнала“? Не виждам смисъл.

— Не казвам, че има смисъл. Но все пак трябва да имаме предвид и такава възможност. Фактът, че е работила за ОКР, все още не е причина за убийство.

— Сигурно е така. Но въпреки това аз ще продължавам да се придържам към хипотезата, че убийството е свързано със службата й.

— Разбира се, длъжна си да се придържаш към нея — кимна Роби. — Уведомен ли е бившият й съпруг?

— Работим по въпроса. Засега момченцето й е предадено на социалните служби.

— С какво се занимава той?

— Не знаеш ли? — изненадано го погледна тя.

— Нямах време да прегледам материалите по делото, агент Ванс. Все пак не забравяй, че току-що ми възложиха задачата.

— Добре, извинявай. Рик Уинд. Бивш военен, който има нова работа. В момента го издирваме.

— Как така го издирвате? — повдигна вежди Роби. — Сигурно е научил за трагедията от телевизията. Би трябвало вече да ви е потърсил.

— И аз си помислих същото, Роби, повярвай ми.

— Имате ли домашния му адрес?

— Да, живее в Мериланд. Вече изпратих агентите си там, но жилището се оказа празно.

— Спомена, че има нова работа.

— Собственик е на заложна къща в североизточната част на Вашингтон. По-точно на Блейдънсбърг Роуд. Казва се „Примиъм“. Това едва ли е най-престижният квартал в града, но човек не очаква да види заложни къщи срещу „Риц“, нали?

— Заложна къща „Примиъм“, значи — промърмори Роби. — Някой потърси ли го там?

— Оказа се празна и заключена.

— Къде ли е изчезнал?

— Ако знаех, щях да ти кажа.

— Няма го в дома му, няма го и на работа, не се е обадил в полицията — замислено промълви Роби. — Май не остават много възможности.

— Не гледа телевизия и не слуша радио, няма приятели. Или пък е убил детето си и жената, която скоро щял да нарича бивша съпруга, и в момента се укрива. Освен ако и самият той не е мъртъв.

— Всичко това е възможно. Но мислиш ли, че ще реши да я убива със снайпер? Обикновено проблемите от семеен характер се решават лице в лице.

— Все пак е бивш военен. И наистина са се развеждали.

— Очевидно по враждебен начин.

— Не знам. Все още проучвам нещата. Може би ще ми помогнеш. В крайна сметка сте били колеги, нали?

Той пропусна думите й покрай ушите си и попита:

— Имаш ли сведения за други близки на Джейн Уинд в района?

— А ти сигурен ли си, че сте работили на едно и също място? — подозрително го изгледа тя.

— В Инспектората работят много хора.

— Във ФБР са повече.

— Е, никой не може да се сравнява с ФБР. И тъй, имала ли е други роднини в района?

— Не. Съпругът й също. Такава е информацията, с която разполагаме до момента. Но не забравяй, че ми възложиха разследването едва преди осем часа.

— Претърсихте ли дома и магазина на съпруга?

— Дома — да, но не намерихме нищо полезно. Сега е ред на заложната къща. Искаш ли да присъстваш?

— Абсолютно.