Дейвид Балдачи
Невинните (73)

72

Роби седеше в малката стаичка, която през последните пет години беше използвал за кабинет. Но този път нямаше да се появи някой дебеланко с измачкан костюм, за да му връчи поредната флашка. Нова мисия не се предвиждаше. Този път беше тук, за да се обърне към миналото.

Пътуването, за което беше споменал пред Ванс, щеше да се осъществи в главата му. Очите му бяха заковани в екрана на компютъра, на който бяха качени рапортите му за последните пет задачи, изпълнени в продължение на една година.

До този момент беше изключил три от тях. Останалите привличаха вниманието му по две причини: бяха най-скорошните и бяха извършени срещу хора с дълги ръце и много приятели.

Той натисна няколко клавиша и на монитора се появи образът на покойния Карлос Ривера. Когато го видя за последен път, латиноамериканецът го засипваше с ругатни в катакомбите на Единбург. Роби го ликвидира заедно с охранителите му, а след това изчезна по един наистина перфектен начин, без да оставя никакви следи.

След смъртта на Ривера управлението на картела бе преминало в ръцете на по-малкия му брат Донато. Той бе също тъй жесток и безскрупулен като Карлос, но далеч не толкова амбициозен. Ограничаваше се да управлява своята наркоимперия, без да се намесва в политическия живот на Мексико. Една от причините за това вероятно бе съдбата на брат му. Което, разбира се, не означаваше, че се е отказал от мисълта да отмъсти за него. Ако беше установил самоличността на Роби с помощта на доскорошния му наблюдаващ, едва ли нещо би го спряло да нанесе удара си.

В съзнанието на Роби изплуваха всички събития, предшестващи убийството на Карлос и компания. Обмисли ги до последния детайл, в резултат на което възникна един логичен въпрос: Дали да не отида до Мексико да убия Донато?

Но нещо му подсказваше, че на този човек изобщо не му пука кой е ликвидирал брат му. Донато се справяше много добре в отсъствието на Карлос.

В крайна сметка Роби стигна до решението да се прехвърли на следващата мишена — Халид бин Талал, саудитския принц с твърдо запазено място в класацията на „Форбс 400“, по-богат дори от Ривера.

Роби отново затвори очи. Този път се пренесе на Коста дел Сол.

Жертвата попадна на мушката му едва на третата нощ от бдението в онзи хангар. Беше в компанията на палестинец и руснак — една доста странна компания от геополитическа гледна точка. Талал напусна бронирания си автомобил пред самия самолет и пое нагоре по стълбичката. В продължение на няколко дълги секунди Роби изгуби визуален контакт с него. След това обаче принцът зае мястото си на масата за преговори, а съзаклятниците му седнаха срещу него.

Куршумът улучи Талал в челото. Никакъв шанс за оцеляване. Роби ликвидира двама охранители, повреди самолета и се оттегли по предварително набелязания маршрут. След по-малко от час вече беше на борда на ферибота за Барселона.

Чисто свършена работа, още по-чисто оттегляне. Освен това Талал не беше особено популярен в мюсюлманския свят, тъй като идеите му бяха прекалено радикални. Управляващата фамилия в Саудитска Арабия беше наясно с желанието му да я отстрани от властта и беше изиграла решаваща роля в организацията на мисията на Роби. Дори ислямските фундаменталисти страняха от Талал, когото подозираха в близки отношения със западните капиталисти.

Роби се облегна назад и разтърка слепоочията си. Ако все още беше пушач, със сигурност щеше да запали цигара. Нуждаеше се от нещо, което да прогони чувството за провал, настаняващо се все по-дълбоко в душата му. Нещо, което вероятно му беше под носа, но той не можеше да го види. Може би то бе истината, която щеше да даде отговор на всичките му въпроси.

Въздъхна и отново се върна на трите мисии, които вече беше отхвърлил. Онези преди екзекуциите на Ривера и Талал. Прегледа ги внимателно, стъпка по стъпка, но не откри нищо. Чисто свършена работа, чисто оттегляне.

Но какво оставаше тогава?

Роби извади пистолета си и го постави на бюрото с дулото напред. Глокът беше отлично оръжие, което почти винаги му беше служило безотказно. Специално този екземпляр беше произведен по поръчка, за да отговаря на захвата му и начина му на стрелба. Всяка негова част беше изработена с крайна прецизност, която изключваше провал. За съжаление, тук не ставаше въпрос само за точна стрелба. Успехът на неговите мисии зависеше от хиляди дребни неща. Пренебрегването на едно от тях обикновено водеше до провал на цялата мисия. Самото убийство беше най-лесно от всичко. Той го владееше до съвършенство, тъй като контролираше последователността на водещите до него събития. Разбира се, голяма част от пъзела се подреждаше от дейността на други хора, които бяха извън неговия контрол.

Роби невинаги беше убивал от името на американското правителство. Беше работил и за голяма част от неговите съюзници. От тази страна на Атлантика плащаха по-добре, но ако ставаше въпрос само за пари, Роби отдавна щеше да си е намерил друго препитание.

Имаше и още една причина, за да продължава да приема подобни мисии и да натиска спусъка срещу поредното чудовище. Не беше я споделял с никого и едва ли някога щеше да го направи. Спомените му не бяха чак толкова болезнени, но той предпочиташе да ги замрази дълбоко. Не беше в състояние да формулира дори едно изречение, което да има връзка с тях. Така и трябваше да бъде. И най-малкият компромис щеше да го превърне в безполезна развалина.

Той стана от бюрото, обзет от чувството за тотален провал. Телефонът му иззвъня, когато беше на крачка от колата. Обаждаше се Синия.

Серията от задълбочени проучвания беше дала резултат: Къртис Гети, Рик Уинд и Лио Брум наистина бяха служили заедно в армията.

— Идвам веднага!