Дейвид Балдачи
Невинните (29)

28

Двете служебни коли спряха пред заложна къща „Примиъм“. От едната слязоха Роби и Ванс, а от другата — двама агенти на ФБР. Вратата и прозорецът бяха с решетки. Катинарите, три на брой, изглеждаха доста солидни. Съседните магазини бяха изоставени, със заковани витрини. Навсякъде по улицата се търкаляха боклуци. По тротоара се клатушкаха двойка наркомани.

Ванс изпрати агентите да проверят отзад, а двамата с Роби се приближиха към прозореца. Тя сложи длан над очите си и надникна.

— Нищо не виждам.

— Ще ни трябва ли съдебна заповед, за да разбием вратата? — попита Роби.

— С къщата на Рик Уинд беше по-лесно, защото имахме съмнения, че е пострадал. Но това място очевидно е отдавна затворено.

— Може да е вътре, ранен или мъртъв — промърмори Роби, докато надничаше през решетките. — Това би трябвало да е достатъчно.

— Дори да открием доказателства, че е извършил престъплението, адвокатът му пак може да ни разкъса, защото според Четвъртата поправка обискът на магазина ще бъде незаконен.

— Предполагам, че това е една от причините вие от ФБР да получавате големи заплати — отбеляза той.

— И да си проваляме кариерата — мрачно добави тя.

— Какво ще кажеш, ако все пак разбием вратата и претърсим това място?

— Това би означавало край на моята кариера, но не и на твоята.

— Напротив. Нали съм с теб? Ще кажа, че решението съм взел сам въпреки твоите категорични протести.

Роби се зае да изследва вратата и рамката й.

— Стомана върху стомана — констатира той. — Солидна работа. Но начин винаги има.

— Що за държавен служител си ти? — изгледа го подозрително тя.

— Очевидно от онези, на които не им пука за кариерата. Чакай тук.

— Роби! Не можеш просто да…

Той измъкна пистолета си и стреля три пъти. Катинарите изтракаха на тротоара.

— Мамка му! — извика Ванс и отскочи назад.

Приближаващият се тропот на крака беше доказателство, че двамата агенти са хукнали насам, за да видят какво се е случило.

— По всяка вероятност ще се включи аларма — предупреди със спокоен глас Роби. — Може би трябва да позвъниш на ченгетата и да ги предупредиш.

Преди Ванс да успее да реагира, той бутна вратата и прекрачи прага. Аларма не се включи. Лош знак. Вдигнал пистолета пред себе си, той натисна електрическия ключ до вратата. Заложната къща се обля в синкава светлина. В общи линии обстановката беше като във всички подобни магазинчета, които беше виждал. Под стъклените витрини се виждаха кутии с ръчни часовници, пръстени и купища други лични вещи. Всички бяха маркирани с етикети, съдържащи някакви цифри. Военните навици са си казали думата, помисли Роби. Най-вече прецизността, от която няма отърваване.

В същото време подът вонеше на урина, а таванът беше черен, небоядисван от десетилетия. Роби нямаше представа какъв бизнес се е въртял тук, преди помещението да се превърне в заложна къща, но очевидно не беше процъфтяващ.

На щанда имаше каса, скрита зад бронирано стъкло. Върху нея личаха множество драскотини, две от които бяха достатъчно дълбоки, за да бъдат причинени от куршуми. Гневни клиенти, а може би бандити, появили се с намерението да оберат собственика. По всяка вероятност бившият военен Рик Уинд бе знаел как да се справи с тях със собствени сили. Най-вероятно имаше поне две пушки, скрити някъде зад щанда.

Роби вдигна глава към тавана. В единия ъгъл беше монтирана охранителна камера, насочена надолу. Може би щеше да им бъде полезна.

Той бавно тръгна да обикаля помещението. Очите му шареха във всички посоки. Не чуваше нищо освен обичайните звуци, долитащи от улицата. През отворената врата нахлу вятър, който раздвижи абажурите и картончетата с маркировка на стоката. Зад гърба му се разнесоха стъпки и той рязко се обърна. Беше Ванс, с пистолет в ръце и мрачно изражение на лицето.

— Ти си пълен идиот! — изсъска тя.

— Казах ти да чакаш отвън — прошепна в отговор той.

— Не можеш да ми нареждаш какво да правя! Освен ако не си решил да…

Роби опря пръст до устните си. Беше го чул преди нея. Тихо проскърцване. После още едно. Той махна към задната част на заложната къща. Тя кимна. Гневното й изражение се стопи.

Роби пое напред, озовавайки се в полутъмен коридор с летяща врата в дъното. Крилата й се поклащаха леко, но не те издаваха тихото скърцане. Той се обърна към Ванс, посочи себе си и вратата, а след това махна надясно. Тя кимна и зае позиция в десния край на коридора.

Роби ритна вратата и нахлу в помещението зад нея. Пистолетът му описваше кръгообразни движения, готов за стрелба. Ванс го последва и светкавично покри дясната част на стаята.

Нищо. Тя погледна надолу и направи гримаса при вида на сивите гадинки в ъгъла.

— Плъхове!

Роби се обърна в същата посока и за миг успя да зърне дългата опашка, която изчезна в някаква дупка.

— Плъховете не цвърчат по този начин — отбеляза той.

— Тогава какво беше това скърцане?

— Ето това.

Ванс проследи погледа му и хлъцна от изненада.

Мъжът висеше от подпокривната греда с главата надолу. Тялото му леко се въртеше, а въжето се търкаше в гредата и тихо проскърцваше. Роби се обърна и погледна процепа между двете крила на летящата врата.

— Течение, причинено от отварянето на входната врата — обяви той. — Именно то е разлюляло тялото.

Ванс се обърна да погледне мъртвеца. Беше чернокож.

— Това ли е Рик Уинд? — попита Ванс.

— Казва ли ти някой, по дяволите? — прошепна той. — Кой знае откога виси тук. Не се е самоубил, защото ръцете му са вързани. Не е бил и удушен. — Роби се приближи до трупа и докосна ръката му. — Освен това не е убил жената и детето си. Състоянието на трупа показва, че е умрял доста преди тях. Вкочаняването отдавна е отминало.

След това се наведе и надникна в отворената уста на мъртвия.

— Има и още нещо — промърмори той.

— Какво?

— Някой му е отрязал езика.